От "Възраждане" явно дълго са разсъждавали къде се корени причината за стагнацията на българската естрада.
Партията обаче беше заета с протести по най-разнообразни злободневни теми и чак в средата на този април успя да прогледне къде за нея е проблемът - в липсата на квоти за българска музика по БНТ и БНР.
Подобни идеи обикновено остават нахвърляни в нечий бележник наред с още куп записки и рошави мисли.
Не и този път. Този път естрадните ветерани захапаха идеята така, както начинаеща секси певица захапва договор с "Пайнер".
Изведнъж имена като Йорданка Христова, Силвия Кацаров, дует "Шик" и дует "Ритон" прозряха шанс да станат релевантни с XXI век, лето 2022-ро.
Уви, за тях това не включва създаване на по-примамливо музикално съдържание, придружено евентуално с прилична визуална опаковка и адекватен пиар, а се изразява във въвеждането на квоти от 50 на сто българска музика по обществените радио и телевизия.
Хрумването на "Възраждане", макар и да звучи сякаш е измислено между две сваляния на украинското знаме от Столична община, стигна до последното заседание на Комисията по култура и медии към Народното събрание и предизвика небивал шум и какофония с децибели, каквито дори и "Евровизия" не достига.
"Спасителните квоти са за некадърници", отсече на свой ред по време на дискусиите Ицо Хазарта, което, заедно със споровете да се пее ли задължително на български език, допринесоха за още по-голяма дандания, особено на въпросното заседание.
Целият този шум само че е не просто неприятен за слуха, но и заличава най-важната подробност около предложението - то не включва ограничение в жанровете.
В утопичните представи на естрадните ни звезди в ефира бодро ще се редуват "Джалма" с "Топъл дъжд, летен дъжд...", "Не остарявай, любов" и други. Перфектното озвучаване на сбирка на по чаша чай с бяло сладко.
Само че ако напуснем границите на тази утопия на ниво "Мелодия на годината", ще стигнем до заключението, че "Джалма" ще се редува с "Яката дупара", "Кекс" и "Води ме в някоя квартална кръчма".
Така дует "Ритон" и компания ще се окажат хем надвикани от младите си колеги, хем обратно в ъгъла в същата тази незавидна ситуация, в която, нека не се лъжем, съвсем доброволно са попаднали.
Българските изпълнители от ранга на Йорданка Христова и Силвия Кацарова или въобще не генерират нова музика, или ако все пак произвеждат, то тя е безнадеждно старомодна. Почти няма опит за модернизация, а и явно музикантите не намират необходимост за такъв, защото им се струва по-приемливо някой да бъде задължен да ги пуска, хубави или лоши.
Показателно е, че от спора тактично странят техни колеги като Веселин Маринов, който в момента е зает да пълни залите в различни населени места - факт, с който самият той не пропуска да се похвали във Facebook.
"Бяла тишина" долита и от попа, рапа и поп фолка, които нямат нужда БНТ и БНР да ги популяризира, защото те си имат музикалните телевизии и радиа, социалните мрежи и платформите като Spotify.
Музикалните ветерани пък, веднъж изгубили път към сърцата на масовата публика, ще продължат да се лутат в намирането му и междувременно да губят все повече почитатели. Да, на всички ни е ясно, че те не искат повече българска музика въобще, независимо от жанра ѝ, защото отдавна дишат праха на Тита и на други певци без фамилии.
Естрадните изпълнители искат повече от тяхната собствена музика - демодирана, безпощадно остаряла, неслушаема и негледаема за поколенията, до които БНТ и БНР тепърва се опитват да се домогнат.
А с подобно мислене нови хитове и почитатели не се раждат, ако ще и цял Закон за естрадата да приемат в пленарна зала.
