Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Българската песен на Евровизия 2022 - добра ли беше, или не

Българската песен на Евровизия 2022 - добра ли беше, или не Снимка: БГНЕС

Както всяка година, един песенен конкурс, от който у нас уж почти не се интересуваме, успява да разпали страстите и да създаде поводи за дебати и дискусии. 

Българската песен тази година - Intention на Intelligent Music Project, отпадна още на полуфинала, а с това представянето на рокаджиите събуди спор дали всъщност песента и изпълнението им са били най-удачното решение за този конкурс. И повече - дали като цяло стават и са приятни за слушане, или напротив - скучни и безидейни са. 

Темата предизвика спор и в нашия екип, като тук излагаме двете точки относно българското участие в Евровизия тази година:

Мануела Геренова

"... They were sending me to war...", пеят Intelligent Music Project на "Евровизия" и си нямат и представа колко са прави.

Конкурсът си е една своеобразна война, в която, точно както в истинските конфликти, е съмнително дали има истински победител.

Рони Ромеро и компания със сигурност вече могат да потвърдят това, особено след като отпаднаха още на полуфинала на състезанието и най-вече ако са попрочели цунамито от негативни коментари, което се излива.

Шедьовър ли е тяхната "Intention"? Със сигурност не, и далеч по-хубави рок парчета сме чували, да не говорим за хегемонията на Måneskin от миналата година.

Но песента е далеч от обидите, които се сипят по нея. Десетки, ако не и стотици потребители каканижат виртуално, че песента е "мижава" и "скучна", дори че изпълнителите ѝ били "безизвестни" и напълно "неизбираеми".

Нека да оставим настрана хората, които намират музиканти като Рони Ромеро, Стунджи и Славин Славчев за скучни, неизбираеми и безизвестни.

"Intention" е приятно забързана, мелодична и запомняща се мелодия, комбинирана с хубав и смислен текст. Не е "Бохмеска рапсодия" или "Пени Лейн", не е Queen или Beetles, няма и никаква нужда да е.

А и държава, дала на света Криско и Гери-Никол и често подрусваща се именно в такъв такт, не може изведнъж погнусено да набърчи носле на една никак нелоша рок песен, защото рокът ѝ е твърде малко и твърде софт. Песента е достатъчно рок като за "Евровизия", точно толкова рок, колкото и парчето на ветераните от The Rasmus.

Българското попълнение на "Евровизия" е чудесно, особено ако не го товарим с нашите излишни очаквания и комплекси. А дали можеше да продължи напред?

На този конкурс, както и на война, сигурни неща няма. "Евровизия" е обременено от политика състезание, в което често музикалните качества не са от особено значение.

Нито пухкавата Нета с нейното феминистко "Toy", нито пък една Кончита Вурст бяха най-достойните измежду конкурентите си. Примери в това отношение - бол. "Beautiful Mess" на Кристиян Костов пък стига завидното второ място, макар че и там имаше куп недоволни разбирачи.

Затова няма нужда от поредното словесно бичуване, този път по Intelligent Music Project, които не са "достатъчно еди-какво си". Вие па сте Ален Делон, както гласи стария виц...

Доктор О'Боли

Какво става, когато на едно място събереш няколко много талантливи музиканти, каквито са Рони Ромеро, Стунджи, Славин Славчев и компания, дадеш им добре композирано парче в стилистиката на добрия стар хард рок с текст, който не е просто повторение на заучени и безсмислени фрази?

Звучи като рецепта за нещо впечатляващо, нали? Е, зрителите на Евровизия не бяха впечатлени и песента "Intention" на Intelligent Music Project не успя да премине полуфиналната фаза, оставяйки след себе си множество коментари и обвинения в най-големия възможен грях за "Евровизия" - беше скучно. 

Тук трябва да го кажа ясно - самата песен не е лоша. Енергична е, беше изпълнена добре и като цяло е направена в онази форма на хард рока, която може да допадне на всички. 

Но това е максимумът - да ти допадне. Да си кажеш едно: "А, не е лошо това парче" и да продължиш по-нататък с нещата от деня. Това не е песен, която ще те събуди, ще те накара да потропваш с крак, ще ти влезе в главата и няма да те остави на мира с дни наред. 

Първото нещо, за което се замислих, когато чух "Intention", беше, че това е рок, писан по учебник. Една доза известни имена, еди-какъв си риф с дисторшън, еди-какви си вокали, самовлюбено китарно соло, после пак и готово. Все едно правиш баница, само дето рок песен. 

Да, ама така не се прави рок, той изисква емоция, изисква бунт, малко гняв, хъс. А не да събереш група известни музиканти и да им дадеш просто една песен. 

Защото другият проблем с парчетата, писани по учебник, е, че макар в музикално отношение да са издържани, те повтарят неща, които някой друг вече е правил и пял. Затова и "Intention" звучи толкова семпло - подобни неща сме чували вече много пъти и просто няма с какво да те изненада. 

Това прави песента скучна. Прави я емоционалния еквивалент на соц тапет върху стената на ведомствен хотел на държавната администрация. 

Миналата година Måneskin спечелиха, защото тяхната песен имаше огън в себе си. Беше смела, нахакана, може би леко вулгарна, а те с поведението си успяха да засилят тези черти и да създадат едно цяло усещане. Но дори и да слушаш само аудио на парчето, то пак те хваща с нахъсания си ритъм и гаменски вокали. 

За сметка на това нещото, което получаваме от Intelligent Music Project, е стар хард рок, който макар като стил да е вечен, успя да се изтърка още в края на миналия век. Трябва дадена песен да е много, много специална, за да може да блесне с нещо в този жанр. 

Затова и през 90-те се появява грънджът, който променя тази музика, давайки ѝ нов тласък на развитие. 

За да стигнем и до въпроса - удачен избор ли беше това за участие в Евровизия? Все пак миналата година рок парче успя да грабне победата. Отговорът обаче е отрицателен, именно защото миналата година спечели рокаджийска песен. 

Евровизия е конкурс, който обича шареното, обича промените и новото (и кича, но това е друга тема). Вместо това ние даваме едно хард рок парче, което може би щеше да е голяма работа, ако беше излязло преди 35 години. 

Именно заради това печелят периодично някакви фрийкове с откачени песни, а след това се прави завоят към някоя мощна балада, само и само на следващата година победител да бъде някое по-остро парче. Така след забавните финландски чудовища от Lordi победител на следващата година се оказа руснакът Дима Билан с лирично парче. 

Друг е вече въпросът дали България иска да печели този конкурс и той е свързан с всички финансови разходи, които ще паднат на главата на БНТ при един такъв развой на събитията.

Вероятно в националната телевизия са били най-доволни от избора на Intelligent Music Project и песента им. 

   

Най-четените