"Под игото" имаше отчайваща нужда от осъвременяване. Не пренаписване, а точно осъвременяване.
Години наред учениците се оплакваха, че не разбират думи като "фармасонин" и "фарфорова паница" и се препъват на всяка страница, което в крайна сметка би отказало от книгата и най-големите библиомани.
Учители и родители пък се редуваха да обясняват архаизмите, сами позабравили значението на някои от тях.
Така романът на дядо Вазов се сдоби с един особен статут - хем е задължителен за изучаване в поне два от дванайсетте класа, хем все по-малко ученици го четат от кора до кора и с удоволствие.
Затваряхме си очите доброволно - все пак никой не иска да признае на висок глас, че първият български роман се превръща от гордост в бреме.
От книга, която трябва всеки да подхваща с вълнение, се обърна на книга, която измъчва читателите си, особено най-малките от тях.
Актьорът и режисьор Руси Чанев обаче отказал да си затваря очите, ами взел, че попренаписал "Под игото".
Ако трябва да сме максимално точни, адаптирал е романа и то, да подчертаем, на книжовен български език, без паразити или сленг, предимно заради българчетата, които живеят зад граница. Последните най-вероятно четат не само Вазов по-мъчно от своите връстници в България, но и цялата възрожденска литература.
Чанев, известен с педантичния си подход към българския език и изряден говор, е подпомогнат от Асоциацията на българските училища в чужбина. Пък и далеч не е лаик, лапнал твърде голяма лъжица за устата си.
Актьорът е прекрасно запознат с текстовете на Вазов и стойността им и е сценарист на телевизионния сериал по "Хъшове".
Неговата адаптация на "Под игото", в която архаизмите и турцизмите са изчистени или заменени, би трябвало да се посрещне с изключителна радост. Така, както осъвременяването на Шекспир на модерен английски се посреща с ентусиазъм от британските (и не само) читатели.
Вместо това трудът на Чанев среща волски отпор и съвсем несправедливи обвинения в "опорочаване" и "поругаване".
При положение, че романът не е лишен от героите и сюжета си, а само осъвременен.
С почти религиозен трепет се заговори, че трябва да съхраняваме онзи български език, вместо да го унищожаваме, и сме длъжни да го предаваме на децата си. Но това е най-искрена форма на лицемерие, защото никой не употребява думи като "минцове" и "одър" в ежедневието си.
Защо тогава настояваме да мъчим други да ги учат и наизустяват?
Езикът на 2024-а година не е езикът на дядо Вазов от 1888 г. и не се превръщаме в родоотстъпници, ако прозрем тази истина и я приемем хладнокръвно и спокойно.
Архаизмите отпадат по естествен начин от речта и на тях идват място нови думи. А литературата е длъжна да следва тенденциите.
Ние не говорим с турцизми и с архаизми и понякога разлистваме тълковния речник трескаво, че да ги разберем.
И по това си личи колко е излишно вместо да се нагодим към промените, да ги отричаме със страстта на Боримечката и непримиримостта на Бойчо Огнянов. Точно в ера, в която всячески се опитваме да примолим децата да четат.
Спокойно, никой не ни е отнел "Под игото", само го е направил по-разбираемо. И това е прекрасно.
