Бях си обещала, че вече няма да се ядосвам за такива глупости. Но, ето седя си тази сутрин, пия си кафето, разглеждам Facebook и разбирам, че авторката на "Стопанката на Господ" готви поврат в образователната ни система.
Чета и недоумявам. Розмари де Мео ще проведе открит урок по български език и родолюбие на учениците от НУ "Христо Ботев" в Троян на 30 септември.
Петчасовата лекция ще е напълно безплатна (само срещу спане и пътни) и допусната от Министерството на образованието и науката (МОН), което явно е проспало агресивната намеса в учебната програма.
Благородно и малко незаконно - защото за това си има специални изисквания в МОН - актрисата и балерина се наема да преподава български език на деца, базирайки се на неекспертното си мнение.
Де Мео не е обикновеният любител, който е прочел две книги и се е самозаблудил, че е стигнал до дъното на световното познание. Нейната самозаблуда е по-тежка.
Тя е изфабрикувала откровени измислици за историята на българския език и е нароила бисери от морфологични, граматични и лексикални недомислици, от които всеки себеуважаващ се езиковед ще се изприщи до червено.
Писала е например, че думата благодаря е с изцяло български произход при положение, че е преведена от гръцкото "евхаристо".
Направила е свободното тълкуване, че думата природа означава при-рода. А това е като да кажеш, че думата бойкот означава човек, който се бие с котки.
Стигнала е до извода, че буквата "x" е българска, другите езици са я присвоили и сега "объркват хората".
Но най-голямата звезда в литературното ѝ шоу е, че индианската дума "оренда" всъщност е българска и е пренесена от нашия народ в "Америките".
При видимите дефицити на "изследванията ѝ", мястото на Розмари де Мео не е в училище, защото и без нея българското образование е достатъчно загазило. Тя още повече ще го зашемети с хипнотичните си разкази.
Проблем е, че писателката е така сладкодумна. Дяволски добър разказвач, който умее да прикрива пропуските в знанията си с дар слово.
Ораторският ѝ майсторлък вече е успял да прокара очеизбождащи неистини в съзнанието на възрастни хора, без да срещне съпротивата: "Чакай малко, май нещо друго съм чел в училище".
А щом зрял, разумен и средноинтелигентен човек не се усеща, че го послъгват, децата нямат шанс. Масово ще се подадат на чара ѝ и ще възпроизвеждат измислиците за родолюбния български език, който няма общо с науката.
Гостуването на писателката в троянското училище е червен картон за МОН (жълтият е даден много отдавна), който показва, че учениците у нас имат нужда да им се преподава на разбираем и популярен език, а не го намират в приетата образователна система.
От там идва тичането към Де Мео и още ред други инфлуенсъри, настанили се удобно в луфта между сухите учебници и децата.
Иска ми се да кажа, че в една по-добра образователна система експерти-самозванци нямаше да съществуват, но това ще е твърде смело.
Реалността е, че има голям пазар за илюзии, магии, врачки, астрология, уроки и наричания, а Розмари де Мео е сръчен бизнесмен, който се ориентира как да продава добре продуктите си.
Една по-добра образователна система обаче можеше да е стабилна барикада пред разслояването на изсмукани от пръстите, представяни за наука хипотези.
Сега е късно да се търсят виновните за десетилетното безхаберие, довело до лекцията на Де Мео в училище. Но МОН поне може да започне от някъде, като предпази децата от съмнителни експерти. Не като им ги поднесе на тепсия.