Преди малко получих цвете. Един колега звънна на пожар по телефона: "Пред входа ти съм, спешно е, би ли слязла за малко?". Изненадах се приятно, зарадвах се, не очаквах жеста.
Докато пиша това, една оранжева роза наднича от вазата до монитора. Не е вярно, че не искаме цветя - цветята са само един сред безброй многото начини да покажеш на човек, че е значим за тебе, че ти е оставил отпечатък, стига да не се връчват проформа: "На ти тоя зюмбюл, сега мога ли да продължа да не те уважавам?".
Просто има други неща, които искаме още повече. Не мога да говоря от името на всички жени. Достатъчно хора си го позволяват и без мен. Мога обаче да говоря от своето.
И в този ред на мисли, искам да живея в общество, където всеки може да говори от свое име без срам и страх.
Искам уважението и вниманието да не се изчисляват в зюмбюли, почерпки и материални жестове.
Искам човекът, който се държи учтиво с мен на първа среща, да се държи не по-малко учтиво и със сервитьорката.
Искам в масовото съзнание жената, която създава дом и деца, и жената, която се смее високо, говори за философия до четири сутрин и получава множествен оргазъм, да не бъдат два отделни пътя, две отделни жени.
Искам да не бъда ничия идеализирана икона. Когато идеалите се развенчават, горчи и ражда разочарование и болка, понякога и насилие.
Искам да не се казва "таткото помага вкъщи" и "той е мъж под чехъл", когато един баща се радва на това да се грижи за своето дете и за дома си.
Искам да не виждам табели "купи му меч, докато е малък, за да не му купуваш червило, когато порасне" на следващия панаир и децата ни да не се делят на сини и розови, на камиончета и кукли, пропускайки минимум половината от богатството на преживявания и възможности, които може да им предложи светът.
Искам никога и на никого да не се налага да чува въпроса "Има ли кой да те изпрати до вкъщи?", нито да се страхува, ако отговорът е "Не".
Искам да няма нищо иронично в това да "хвърляш като момиче" и да "реагираш като жена".
Искам никой да не рекламира или отрича кариерни възможности с думите "това е/ не е женска професия", но също така и възнагражденията в предоминантно женски сфери като образованието, социалната работа и грижовния труд да бъде съразмерно на значимостта на този труд, да бъде достойно. Не защото тези области са "женски", а защото са прекалено важни за всички ни.
Искам следващия път, в който някой дойде да ме заговори с шега в стил "Хапе ли... ами кучето?" или "Нали знаеш, че никоя жена не е 100% вегетарианка?", да не се чуди след това защо не му давам номера си.
Искам да е в реда на нещата аз да поискам номера на някого.
Искам да се смея, когато ми е смешно - и да няма нищо провокативно и просещо си в това. Искам да не се смея, когато не ми е... защото "Копеле, снощи спасих една жена от изнасилване? Е как, бе, копеле? Ами, навих я".
Искам да уважаваме домакините, без да очакваме от тях да бъдат такива.
Искам цветята да останат нормален символ на човешко внимание за всеки, който ги харесва, а не императивно послание за нежност, крехкост и слабост. И още нещо - нежност, крехкост и слабост да не бъдат мръсни думи, независимо от пола на човека с тези качества.
Веднъж, когато бях на 18, приятелят ми ми удари шамар в дискотека, защото си говорех със съученик. Всички се смълчаха, никой не реагира. Аз се оплаках на охраната. Извикаха го настрани и му казаха: "Може ли да си удряш приятелката някъде отвън, да не ни създаваш проблеми тук?". Искам хората да не отвръщат очи с неудобство, когато им разказвам тази история.
Искам да бъде нормално да говорим за преживяванията и травмите си - не за да се хвалим с тях или да се жалваме, а за да не ги повтаряме и възпроизвеждаме, да се научим от тях, да ги разрешим.
Искам да не мълчим.
Когато говорим за права на жените, искам да не забравяме, че имаме привилегията да го правим свободно - за да не забравим и всички онези хора по света, които я нямат, и се борят за нея с риск за живота си.
Искам мотото "Нито една повече" - наслов на ежегодния протест срещу насилието над жени, в който традиционно ще участвам довечера - да се превърне във факт, а да не си остане едно красиво пожелание.
