Да изгледаш на един дъх "Девет седмици и половина" е меко казано странно начало на деня.
Но именно това исках да направя, след като Шон Бийн (онзи, който умира в почти всеки филм, а.к.а. Нед Старк) беше виртуално разчекнат, защото си позволи да каже, че иска повече спонтанност в секс сцените в киното.
Актриси, които не могат "да стъпят" нито на таланта, нито на филмографията на Бийн, се надпреварват да обясняват, че е много хубаво, че вече има хореографи на еротичните сцени, за да не вземе някой случайно или не толкова случайно да ги пипне по дупето.
О, колко по-безопасно е всяка целувчица и всяко докосване да са внимателно съгласувани, за да няма ново #MeToo!
Сигурно е по-безопасно, но освен това спомогна хубавият секс да си замине от киното.
Интимните сцени вече въобще не могат да се нарекат интимни, защото са по-стерилни и от новоотворена аптека. Рейчъл Зеглер, която протестира срещу думите на Бийн, заявява, че се е чувствала далеч по-комфортно на снимачната площадка, защото имало хореограф за по-горещите кадри.
Колко пък да е по-безопасно, след като на Зеглер ѝ се налага само да размени няколко целувки с екранния си партньор, без език, разбира се.
От страх и престорен свян Холивуд сведе еротиката до погледи и някое и друго докосване. Американското общество, което тайно консумира чудовищни дози порно, реши, че за да му е мирна главата, е най-разумно да изтрие секса от кино продукциите си.
И в това има логика, защото винаги го има шансът някоя актриса да съжали, че навремето е показала малко повече плът и страст от необходимото. Дори и "50 нюанса сиво", уж еманация на съвременната еротика и смел секс, беше заснет срамежливо, някак стеснително, а химията между героите чисто и просто я нямаше.
Ние, зрителите, обаче помним заглавията като "Първичен инстинкт", "Буги нощи", "Секретарката", "Широко затворени очи". Помним как имитацията на оргазъм в "Когато Хари срещна Сали" докарваше истински оргазми.
Между Шарън Стоун и Майкъл Дъглас, Маги Джилънхол и Джеймс Спейдър, между Том Крус и Никол Кидман текат такива токове на екрана, че чак нас ни удря. И колкото и пъти да изгледаме тези филми, винаги ще потръпваме, защото кадрите са искрени, откровени, заснети и изиграни с желание.
Гледам "Девет седмици и половина" и никак не мога да си представя как някой, набеден за специалист по сексуалните сцени, е стоял отстрани и е обяснявал напоително на Ким Бейсингър и Мики Рурк как най-еротично да похапват коктейлни череши, да се поливат с шампанско и да правят кинематографичен секс.
Сега такива специалисти явно има, поне на хартия, но на практика те заличават и последните капки страст от филмите, зад които стоят. За ударни дози еротика се приемат бозави филми като "След", "365 дни" и сериалът Bridgerton, ще ме прощавате за пошлите примери.
Според женските списания като Cosmopolitan тези продукции дори били "по-добри от порното", въпреки че в бранша за възрастни поне има някакъв реализъм. Такъв отдавна липсва в конвенционалното кино, където все по-често жените правят секс със сутиен.
А на нас остава надеждата, че вълната на #MeToo все някога ще отмине и след нея отново ще изплува истинският кинематографичен секс.
Но не онзи, самоцелният, какъвто виждаме в Bridgerton и "365 дни", а онези, които са точно на мястото си и с цялата си плътност и наситеност само спомагат за развитието на сюжета.
Да, Холивуд, благодарим ти предварително за момента, в който ще се опомниш!
