Ако българите имахме национален спорт, то той със сигурност щеше да е споренето.
Мъдрите хора са казали, че в спора се ражда истината, но на нас не ни трябва никаква истина, пари ни дай. Или просто някой разгорещен спор, в който да се сдърпаме така, че да не си проговорим до Коледа, за да не се налага да си разменяме подаръци.
И запомнете, не се ли стигне до късане на ризи, от които хвърчат копчета и яростно удрят опонента по челото, значи никакъв спор не е било това.
За съжаление тази година обаче темите за ожесточени дискусии силно се стесниха, което ни обезпокоява.
Адски скучно е да се караме само за ваксини и вируси, защото едвам изкласихме с тройка по милост по биология, а и както знаем, "всеки сам си преценя" и дори и лично Бил Гейтс да дойде да ни разубеждава, че не го е изтървал тоя вирус от седалището на Microsoft и не иска да ни чипира, няма да му повярваме.
Затова пък за да не се охарчваме за картички и подаръци за идващите празници, можем да поспорим до кръв за:
Хелоуин срещу Деня на народните будители
Когато листата се обагрят в оранжево като на зряла хелоуинска тиква, идва време да браним народните традиции, кукерите, сурвакарите, лазарките, киселото зеле и туршиите и да споделяме изобретателни лафове като "Ще им празнуваме Хелоуина, когато американците започнат да носят мартеници".
Всъщност не им празнуваме Хелоуина, но пък на Черния им петък се сцепваме...
А и докато вече точим ножа за коледното прасе, нижем пуканките за сурвакниците и се чудим с десет или с двадесет литра вино да се запасим, нямаме особено право да се оплакваме, че "този празник не е християнски" и "потъпкват ни ценностите".
Къде ще сме на Нова година?
Зловещ въпрос, който е скарал не едно и две семейства и сплотени компании, които иначе са пяли "Заклех се", прегърнати през раменете и с пълно гърло, и даже може би са ставали кръвни братя (и сестри).
Винаги има един човек, който иска да си прекара мирно и тихо празника около трапезата, без да изгърми всички налични в Илиенци пиратки, и друг, който се държи така, сякаш ще посреща ново летоброене.
Накрая се стига до разгорещена кавга, по време на която единият се кълне, че няма да мръдне от масата и чинията си цяла нощ, а другият заплашва, че където и да се намира, ще празнува така, че и на Великденските острови да го чуят. Да се стигне до компромис в този случай е кауза пердута.
Кой ще гледа децата, докато учат дистанционно?
Кой ще е този смелчага, който ще смени деловия костюм или поне благоприличните дънки и риза с анцуг, ще слуша по хиляда пъти на ден въпроса "А ние какво ще ядем?", ще смята в тетрадка ако прасето Пепа има две прасенца, а после роди още три, колко прасенца ще има, и прочее?
Не едно и две семейства оцеляваха стоически по време на брифинги посред нощ, подаваха си услужливо материалите за бързия антигенен тест и си мереха грижливо температурата един на друг, но кой ще гледа детето по време на дистанционното обучение е спор, способен да заличи цялата тази идилия.
И да знаете - ако на пода има счупена чиния, на ходене до ИКЕА е...
Мусака с или без заливка / таратор с настъргани или нарязани краставици
Няма ваксина, която да засенчи кулинарните спорове, особено за ястия, които приемаме по-скоро като символ на родова чест, отколкото като средство за оцеляване. Ако ще и лично чичко Гейтс да я е бъркал тая ваксина с една ръка, докато с другата ъпдейтва до Windows 11, караниците за манджи са далеч по-върли, макар и не особено резултатни.
Няма сила на този свят, която да убеди някого, че когато стърже краставиците за таратора, умират малки котенца, или че мусаката без заливка е просто безвкусна мешавица от картофи и кайма, която не трябва да съществува на тази планета. Още по-страшно става, ако се стигне до дискусии стават ли свинските уши за ядене и що е то пача и има ли тя почва у нас.
Гледайте от веселата страна - поне няма да купувате коледен подарък, след като се изпокарате.
