"Гласът на България" идва със заявката да е най-гледаното музикално шоу в страната. И има всички предпоставки да е точно толкова успешно, колкото звучи представянето му.
Риалитито за поредна година събира четирима ментори, за чиито напътствия всеки начинаещ музикант си мечтае - от мастър Лечев, през Мария Илиева и Дара, до Миро.
Освен това в "Гласът на България" го има и онзи непринуден позитивизъм, който няма нужда от изсмукани от пръстите шеги и изкуствен смях.
Под ярките прожектори, директно заимствани от западните варианти на формата, си личи, че никой не се хили насилствено и по сценарий и не ръси недообмислени реплики, а жури и публика искрено се забавляват с изпълненията на кандидатите.
Даже закачките между треньорите не стоят твърде режисирани, което си е рядко срещано в българския ефир, където продуцентите отдавна са се отдали на изкушението да контролират всяка секунда екранно време.
Въобще, музикалното шоу е напълно неразличимо от западните варианти, а с това не може да се похвали нито едно друго риалити в момента - от "Игри на волята" до "Мастър Шеф".
Въпреки всичко, изброено дотук, "Гласът на България" оставя едно странно чувство, че няма никаква амбиция да произведе звезди.
Естествено, има ярки изключения - Керана, Никеца, Невена Цонева (позната и от друг формат), Трио Тринити...
Никой от тях обаче не е бил победителят във формата и ни чопли въпросът дали нямаше да си спечели известността си и без да минава през изморителни кастинги и няколко "цедки" на таланти.
Менторите на свой ред не пестят суперлативи за одобрените участници, само че след всеки бравурен комплимент се заражда подозрението, че скоро не са си пускали някоя световна музикална телевизия и говорят малко на халос. Хайде, няма да правя сравнения с имена като Тейлър Суифт и Селена Гомес.
Но един поглед към балканските фурии Дуа Липа и Инна показва, че в "Гласът на България" имат изкривени критерии за това кой би се превърнал в звезда и кой - не.
В първите сезони на предаването това можеше да се изтълкува като неволна грешка. Заблуда. Бъг в системата и в отсяването на кандидатите за голямата награда, за който е въпрос на време да бъде отстранен.
С напредване на времето и сезоните на шоуто обаче все повече се насажда усещането, че на едно място са се събрали толкова звезди и са дадени колосално много пари за декори и продукция, само за да получим накрая сладки приказки, широки усмивки и малко музика за звук и цвят.
Като че ли "Гласът на България" го има, не за да намира и популяризира таланти, а за да запълни ефирно време и да докара прилив на рейтинг.
Или, ако трябва да перефразирам, положението е "Искахме да правим знаменитости, ама нямахме желание".
