Европа тъкмо излезе от едно десетилетие на икономическа стагнация, а ако не вземе мерки, скоро ще се сблъска със същото.
Десет години след глобалната финансова криза, европейската икономика постигна възстановяване, но не и възраждане. Ниската инфлация, ниските лихвени нива и ниският икономически растеж се превърнаха в нещо нормално.
Неразположението на Европа може да предизвика опасни вторични сътресения. Още едно пропиляно десетилетие може да задълбочи растящата пропаст между градското и селското население на континента, да лиши още повече млади хора от работни места и да подхрани политическата нестабилност.
Главният икономист на холандската банка ING в Германия Карстен Бжески смята, че новата криза може да предизвика разпадане на зоната от 19-те страни, които ползват еврото като национална валута.
Условията в Европа напомнят на изгубеното десетилетие в Япония - периода на бавен ръст и слаба инфлация през 90-те години, след който страната така и не успява да се възстанови убедително.
Ключовите симптоми на дългосрочната стагнация или "японификация" са видими.
От края на 2018 г. инфлацията в еврозоната е доста по-ниска от целевото ниво от малко под 2%, поставено от Европейската централна банка (ЕЦБ). През юни тя достигна до 1,3%. Ръстът на БВП беше 1,8 на сто през 2018 г., като прогнозата е да се забави до 1,2% през тази година. 2020 г. може да се окаже още по-притеснителна, ако ЕС се изправи пред хаотичен Brexit след 31 октомври.
Лихвените проценти остават на исторически ниски нива. Президентът на ЕЦБ Марио Драги ще се оттегли през октомври, без да ги увеличи нито веднъж през 8-годишния си мандат. Някои анализатори дори предвиждат, че ЕЦБ дори ще намали лихвените нива през септември.
Безработицата в ЕС достигна 26.5 милиона души през 2013 г., но оттогава спадна до близо 15,7 милиона - под нивото от годините, предхождащи кризата. Тази тенденция обаче не съществува по места като северозападна Испания, южна Италия или Гърция, която остава страната с най-високата безработица в Европа.
Възстановяването е достатъчно скромно, за да оправдае дългогодишната практика за ултраниски, дори отрицателни лихвени проценти. Последният случай, в който ЕЦБ вдигна лихвите през 2011 г., държавният дълг на Португалия тъкмо беше сведен до рейтинг "джънк", а Гърция очакваше нова спасителна програма. Година по-рано Ирландия беше подписала пакет за финансова помощ. С днешна дата, вдигане на лихвените проценти не се очаква по-рано от 2021 г.
Обстоятелствата все повече напомнят на Япония, която завършва трето десетилетие на нисък ръст, ниска инфлация и ниски лихвени проценти.
Европа расте по-бързо. Но също като в Япония, населението на континента застарява, а пенсионерите забавят икономиката, защото спестяват, вместо да потребяват. Подобен е и проблемът с т.нар. "зомби-банки", които трупат капитал, без да отпускат кредитите, нужни за стимулирането на икономическия растеж.
Приликите се изчерпват, когато се видят наличните инструменти за борба със стагнацията. Япония има една централна банка и едно национално правителство. Системата позволява по-решителни действия, независимо от факта, че мерките досега се оказват неефективни.
Но икономическата и политическа интеграция в Европа е незавършен проект. Еврото беше въведено на 1 януари 1999 г., но двадесет години по-късно страните от ЕС не успяват да координират допълнителните фискални политики, които биха могли да подсилят валутния съюз.
Всяка страна-членка на ЕС планира свой собствен бюджет и работи по национални данъчни планове без рамкови правила, които биха въвели таван на задлъжнялостта. ЕЦБ е оставена да се справя сама с по-широките проблеми, но възможностите й вече са ограничени от действията през изминалото десетилетие.
Експертите смятат, че координирането на държавните разходи може да помогне на Европа да се събуди шоково от своя сън, но шансовете това да се случи са минимални. Причините са свързани както с политическото разделение между богатите и бедните в еврозоната, така и с все по-рядкото съгласие между Франция и Германия по въпросите на по-близкото сътрудничество.
Проблемът е, че политиците може би нямат толкова много време за размисъл.
В момента Германия плаща по-ниски лихви по 10-годишните си държавни облигации, отколкото Япония. Това говори за бързото разпространение на мрачна перспектива за дългосрочната икономическа прогноза на региона, като подсказва, че инвеститорите очакват лихвените проценти да останат потиснати.
Негативните лихвени нива ще продължат да притискат европейските банки, докато облигациите им губят привлекателност. В момента инвеститорите могат да са сигурни, че ще загубят пари, ако държат 10-годишни германски облигации до изтичането на падежа.
Ситуацията може бързо да се дестабилизира. Прогнозата на Бжески е, че напрежението между националните и европейските интереси ще се ожесточи, докато икономиката на региона започне да се влошава. Съмнително е обаче доколко тази криза ще роди план за изваждането на Европа от застоя - по-скоро силите на разпад ще се появят отново.
