В далечния изток на Русия, в Сахалинска област се намира архипелагът на Курилските острови.
Средата е сурова и природата ражда малко, но пък именно там възниква една от най-уникалните и редки породи котки - курилският бобтейл. Според световните фелинолози породата е на поне 200 години, а по мнение на руските им колеги е дори на повече.
И никой не знае точно как възникват тези величествени котки с къси, сякаш отрязани опашки.
Най-вероятно курилският бобтейл се появява при кръстоска с други източни породи от Русия и Япония.
Като доказателство за тезата могат да служат късите опашки на котките, които всъщност са генетична мутация.
Те вероятно са се получили при комбинирането на твърде много гени, съдържащи конкретната мутация и по този начин тя е станала доминантна. И до днес една от най-отличителните черти на курилския бобтейл е именно опашката му.
Други ветеринари имат по-екзотична теория - че котките са донесени на Курилските острови от руските военни.
За развлечение и за компания военните развъждали котките, като за доказателство поддръжниците на версията посочват ловните способности на курилския бобтейл, които са отлични. Теорията обаче не дава никакво обяснение за опашката на котките.
Факт е, че през XIX век курилският бобтейл започва да се разпространява из цяла Русия именно заради ловните си умения.
Породата се отличава със силно тяло и здрави кости и мускули и е служила отлично за лов на мишки и дребни гризачи. Котките са невероятно интелигентни и находчиви, като гъстата им козина с дебел косъм ги прави и издръжливи на студове, дъжд и сняг.
Всъщност курилският бобтейл е сред малкото породи, които обожават вода.
Пуснат в дивата природа, например по време на разходка, той с удоволствие може да се хвърли в най-близкия водоем и там да си играе до насита.
В домашни условия котките често обичат да се навират в мивката или във ваната и да гледат умолително собствениците им да пуснат водата.
Характеристиките биха направили курилския бобтейл много популярен домашен любимец, но той живее почти само в Руската федерация.
За разлика от други породи, тази е трудна и скъпа за развъждане, защото женските котки могат да забременеят само веднъж годишно.
Те раждат до пет котенца, но обикновено потомството им е дори още по-скромно и малобройно.
По оценки на Американската фелиноложка асоциация на територията на САЩ има най-много 100 представители на курилския бобтейл, толкова най-вероятно са и в Европа.
Това е много жалко, защото котките са любвеобилни, с мил и сговорчив характер.
Курилският бобтейл е и сред най-здравите породисти котки и ако е развъждан съвестно, почти не е предразположен към генетични болести. Могат да доживеят до 20 години и малко отгоре.
Затова фелинолозите съветват - ако попаднем на курилски бобтейл, да не се колебаем с осиновяването, дори и това да е първата котка, която ще отглеждаме.
