Точно пет години, след като официално сложи край на футболната си кариера като играещ мениджър на нискодивизионния английски Барнет, Едгар Давидс е малко далеч от най-великата игра. Легендарният холандец не успя да пренесе успехите си като играч в треньорството и сега се занимава със собствен бизнес, спортен маркетинг, като е и посланик на ООН, заради което прекарва половината си време в самолетни полети.
Но едно нещо не се е променило – очилата му.
Където и да го срещнете, винаги ще видите Давидс с очила. А именно те го превърнаха в нещо повече от легенда. Очилата го превърнаха в икона – и на терена, и извън него.
Болестта
В пика на кариерата си Давидс нямаше слабости в играта си. Здрав физически, борбен, агресивен, той притежаваше свободата на Роналдиньо и магическото докосване на Зинедин Зидан.
Холандецът бе един от първите истински box-to-box полузащитници, но с нетрадиционен финес за подобен тип играчи. А въпреки че бе натоварен и с много дефанзивни функции, продуктът на школата на Аякс често се включваше в атаката и нерядко бележеше.
През 1998 година, когато игра финал в Шампионската лига с Ювентус, загубен от Реал Мадрид, Давидс влезе в десетката за „Златната обувка“ и бе най-добрият на своята позиция. Година по-късно, с кариерата му можеше да бъде свършено.
На само 26, Давидс бе диагностициран с глаукома – очно заболяване, което намалява зрението поради увреждане на очния нерв от високо очно налягане. Глаукомата е болест, която се свързва със старите хора, но понякога застига и по-младите.
От Ювентус и холандския национален отбор правят всичко възможно, лобирайки пред ФИФА да бъде позволено на Давидс да носи специални очила. На халфа са изписани и силни капки за очи, които съдържат забранен диуретик, който се използва за бързо изчистване на организма от употреба на дрога.
Огромна роля изиграва лекарят на Юве – Рикардо Агрицола, благодарение на когото от Серия „А“ и ФИФА правят изключение и позволяват на Давидс да използва капките.
Холандецът пропуска първия кръг от сезона в Калчото, но на 4 септември отново е на терена, за да представи новата си визия в мач на националния отбор. Това се случва в една от незабравимите класики, когато Холандия и Белгия правят незабравимо голово шоу 5:5, а Давидс отбелязва два от головете, един от които в стил Диего Марадона, преодолявайки няколко противникови защитници и матирайки вратаря.
Оттогава Давидс не свали очилата, а те се превърнаха в негова запазена марка.
В началото носеше марката Oakley. Компанията бе разработила очилата лично за него от здрава пластмаса и удължени рамки, използвайки познати вече технологии от други спортове – колоездене, сноуборд и др. Очилата бяха изключително леки и откриха един нов, много по-ясен свят пред Давидс.
На Питбула му трябваше известно време, за да свикне с новия артикул на главата си, но щом веднъж го направи, очилата се превърнаха в част от него. Само година по-късно, Давидс получи лекарско позволение да играе без тях. Направи го във втория мач на Евро 2000 срещу Дания, но вече толкова бе свикнал с тях, че отново ги сложи за следващия двубой и продължи да ги носи до края на кариерата си.
Носеше различни цветове, когато играеше на клубно и национално ниво. Оранжевото бе запазено за мачовете на Холандия, а в Ювентус бе с прозрачни.
Сделката с Nike и промяната на футбола и рекламата
Междувременно, светът се променяше. Всеки фен знаеше името на Давидс, но заради очилата си холандецът беше известен и на хора, които никога преди не бяха гледали футбол. Давидс се превърна в модна марка и най-известния дефанзивен полузащитник в света. Той стартира нова мода – спортните очила.
Питбула изглеждаше като създание, продукт на постапокалиптичното бъдеще. Достгигна статут на звезда от ранга на Дейвид Бекъм, като и двамата имаха огромно влияние върху масираната реклама във футбола.
Nike подписа с Давидс, а той стана лицето на Nike Tarj Pro. Очилата бяха разработени в колаборация с холандеца и с минимално ограничение в периферното зрение. Рекламната стратегия на Nike бе толкова добра, че спортният гигант продаваше хиляди бройки от тези очила, които се превърнаха в един от топ артикулите за 2003 г.
Давидс стартира и своя марка дрехи – Monta, чиято цел е да популяризира още повече уличния стил футбол, а мотото „Не съм тук, за да играя. Тук съм, за да разбия“ (от англ. – „I’m not here to play. I’m here to destroy”) е точно в духа на холандеца.
Участваше в почти всички иконични реклами на Nike. Заедно с Бекъм, бяха пионерите в тази сфера. Превърна се и в първия, а за дълго време и в единствения с индивидуален договор от Red Bull.
Давидс мислеше различно на терена и извън него. Магията му с топка в крака се пренесе от стадионите в бизнеса и в благотворителността. Освен всичко Давидс е в Борда на директорите на CAFE – организация партньор на УЕФА, която помага на фенове с увреждания. Но дори и сега почти никога не сваля очилата си.
Той беше Питбула на терена. Един от най-великите на своето поколение. Но единствено с очилата прехвърли границата на футболната слава и се превърна в истинска икона.
