Пако Алкасер прекара трудни две години в Барселона. Не получаваше много шансове за изява, а когато се появеше на терена, не играеше със същата увереност, с която блестеше във Валенсия.
Но ето, че в Борусия Дортмунд нещата му потръгнаха и отново се заговори за 25-годишния нападател, преминал през абсолютно всички национални отбори на Испания в съответните възрастови групи през последните десетина години.
Франсиско Пако Алкасер Гарсия е роден на 30 август 1993 г. в малкото градче Торент край Валенсия. Родителите му Инма и Пако имат още две деца - Хорхе и Марта.
Пако Алкасер-старши се занимава със земеделие и се надява и синът му, който носи неговото име, един ден да се включи в семейния бизнес.
Малкият Пако обаче е влюбен във футбола, а идолите му са Роналдо-Феномена и Раул Гонсалес.
Дрибълът му куца, но за сметка на това е безпощаден реализатор. "Зоната ми на действие е в наказатеното поле на противника. Това е моето място", казва в старо интервю Алкасер, знаейки слабостите си.
Постепенно обаче усъвършенства уменията си, учейки се от Раул и Роналдо, и дава заявка един ден да стане професионалист.
На Евро 2010 до 17-годишна възраст реализира 14 попадения (включително и в квалификациите) - постижение, което е нанадминато и до днес.
Всичко се развива страхотно за младия играч до 12 август 2011-а, който трябва да е най-щастливият, а се превръща в най-тъжният ден в живота му.
Пако вкарва третия гол за успеха с 3:0 над Рома в контрола, а на трибуните, както обикновено, са неговите родители. Те го изчакват на паркинга на "Местая", за да си тръгнат заедно, а едва изминали няколко метра, баща му се свлича безжизнен на земята. Въпреки 30-минутните усилия на медицинските лица, които се притичват на помощ, Алкасер-старши си отива от инфаркт само на 44.
Така Пако, който все още няма 18, губи един от най-близките си хора след дебюта си за представителния отбор на Валенсия.
"Трагедията ни сполетя сякаш отникъде. Нямах възможност дори да се сбогувам с татко. Беше болезнено, но след този случай пораснах бързо", казва звездата на Дортмунд.
"Прилепите" започват да го налагат в състава си, а през сезон 2012/13 го дават за обиграване в Хетафе.
През лятото Алкасер се завръща в родния си клуб и на 25 януари 2014-а бележи първия си официален гол за Лос Че при равенството 2:2 с Еспаньол, а в следващия двубой на тима се разписва победно при невероятния успех с 3:2 на Валенсия на "Камп Ноу" срещу Барселона.
След 30 гола в 93 шампионатни срещи бившият тим на Любослав Пенев го продава на каталунците през 2016-а срещу 30 милиона евро.
Алкасер демонстрира смелост да подпише с отбор, за който блести атомният тризъбец Меси-Суарес-Неймар и, напълно закономерно, не успява да се пребори за място в конкуренцията на подобни имена.
Новото начало за него се казва Борусия Дортмунд, където премина миналото лято, и вече има 7 попадения за вестфаленци в Бундеслигата. Играе под наем на "Сигнал Идуна", но германският колос вече дава индикации, че е готов да откупи правата му.
"Доверието е ключът към доброто ми представяне от началото на сезона. Тук получих подкрепа от всички. Моите голове са резултат на много работа. Изобщо не съжалявам за нищо. През последните две години научих много. Трябва да продължавам да следвам своя път на развитие.
Научих много от Меси. На тренировките видях много неща от него, които никой друг не прави. Нямам никакво съмнение, че най-добрият в света е именно той", казва Алкасер, който в никакъв случай не храни лоши спомени към Барса.
Няколко месеца преди смъртта на баща си той се запознава с Беатрис Лопес, която в момента е негова съпруга и неизменна опора и в живота, и във футбола.
Двамата се радват на дъщеричка - Марта, вероятно кръстена на сестрата на звездата, а важен член на семейството им е и боксерът Киара.
Засега изглежда, че нападателят е успял да намери точното си място и ако продължи да бележи със същата честота, след няколко месеца може да е една от сензациите на Бундеслигата.
А следващия път, когато отбележи и посочи към небето, това отново ще е жест на благодарност и почит към човека, който разбра, че синът му не е роден за фермер и бъдещето му принадлежи на футбола.
