Иван Поддубни е най-силният човек на своето време. Той е не само великолепен борец и ненадминат шампион, но и победител в конкурси за красота и любимец на почитателите на цирковото изкуство.
Поддубни започва кариерата си в борбата съвсем случайно. Работи като товарач на пристанището, а моряците от Севастопол и Феодосия са удивени от изумителната му сила. Показват му прийоми от борбата и го учат на някои техники. Схватлив е и притежава спортен талант. През 1896 г., когато е на 25, започва да се изявява в цирка Бескаравайни във Феодосия като тежкоатлет. Само за няколко години става изключително популярен. На тепиха се изправя срещу величия като Георг Лурих, Раул льо Буше, Папи и др. За 40 години спортна кариера Иван Максимович има само единични поражения в схватки, но не губи нито едно голямо състезание, в което участва.
Освен нечовешка сила, Поддубни притежава и забележителна артистичност. До 1903 г. вече е любимец на публиката в големите градове: Одеса, Киев, Тбилиси, Казан и т.н. Знаят го малки и големи и поканата да започне работа в руския цирк на братя Никитини не закъснява. Там го учат на френска борба и го подготвят за участие на световното първенство в Париж. Специално за шампионата на планетата Поддубни усвоява гръцко-римския стил. Отнема му само три месеца.
В периода между 1904-та и 1909-а Иван Максимович е непобедим. А наградите му - купи и медали - от този златен за него период тежат над 30 кг.
С изображението на Поддубни са отпечатани пощенски марки, картички и плакати, които се продават с голям успех. Журналистите пък му измислят прозвището Шампион на шампионите.
Поддубни печели отлично, но започва да живее прекалено охолно и бързо пропилява спестеното. През 1913 г. вече е напълно разорен и е принуден да се завърне на тепиха. Успоредно работи и в Московския държавен цирк, както и в този в Петроград.
Големият му успех обаче не е на родна земя, а в далечна Америка, където гастролира из Съединените щати и става абсолютен шампион на страната. В Щатите Иван Максимович трупа и най-големите си пари. Но за това след малко.
Първият си тлъст хонорар Поддубни получава в Санкт Петербург на престижно международно първенство.
За спечелването на френския шампионат са му платени 10 хил. франка, а съперникът му Раул льо Буше плаща на немни убийци, които да ликвидират руснака и да го оберат.
Поддубни обаче им се измъква и известно време се укрива в Африка. По ирония на съдбата главорезите убиват Буше, тъй като борецът не им плаща предварително уговорената сума. До 1909 г. Иван Максимович печели 131 хектара земя, голямо имение, две воденици и луксозна карета.
В Щатите руснакът пълни залите в Чикаго, Филаделфия, Лос Анджелис, Сан Франциско... Навсякъде! На 53 продължава да се състезава, въпреки че ограничението във възрастта за участие в турнирите е 38 години. За него се прави изключение, защото хората го обичат и се радва на перфектно здраве. Поддубни има и други източници на доходи. На 57 печели Международния конкурс за мъжка красота и продава имиджовите си права за реклама на най-различни стоки.
Парите извират отвсякъде и Иван решава да ги внесе в банка, което се оказва и ключовата му грешка.
Английски не е голямата му стихия и в договора с банката не обръща никакво внимание на клауза с дребен шрифт, че няма право да изнася спестяванията си извън граница, тъй като не е американски гражданин. Ако остане в Щатите - няма проблем. Парите са си негови и може да ги харчи както сметне за добре. Но тръгне ли нанякъде - остава без тях.
Близките му го убеждават, че това е безумно, но носталгията по родината взима връх и Иван Поддубни оставя имението и парите си и се завръща у дома.
Иван Максимович гастролира до 70-годишна възраст, като получава огромно признание на родна територия.
През 1939 г. за заслугите си за развитието на съветския спорт е награден с ордена на Трудовото Червено знаме и е удостоен със званието заслужил артист на РСФСР (Руска съветска федеративна социалистическа република). През годините на германската окупация, за да изхрани семейството си, Поддубни получава работа в билярдна зала. А веднага след като Ейск е освободен, той отново подновява участията си. През 1945 г. е удостоен със званието заслужил майстор на спорта на СССР. Радва публиката повече от половин век!
Тези жестове от страна на властта обаче не му носят материални облаги и изживява остатъка от живота си в крайна бедност. Иван Максимович дори продава всичките си медали и купи.
А спечелените от него пари и до днес са в американска банка.
С лихвата и инфлацията - говорим за милиони долари.
