Вляво беше 20-годишният Джиджи Буфон с шарената си фланелка. Вдясно пък 21-годишният идол на всички момчета по света - феноменалният Роналдо. Деляха ги 11 метра в едно от наказателните полета на стадион "Енио Тардини".
По-нататък в кариерата си Буфон много пъти щеше да се почувства всемогъщ, но тогава усети това чувство за първи път. Датата беше 8 март 1998 г., а Парма бе домакин на устремения към скудетото Интер.
"Нерадзурите" обаче се блъснаха в стена, а спасената от Джиджи дузпа влуди от радост тифозите. Трибуните бушуваха, съотборниците му го прегръщаха, а той свали екипа си и показа тениската на Супермен под него. И сякаш каза на света, че невероятното ще стане неговата специалност.
Не че вече не бе загатнал това. Още на 14 вече беше титуляр в дубъла, а на 16 стана най-младият вратар в историята, направил дебют в Серия "А".
А как се представи на публиката само!
Излезе да пази срещу Милан на Уеа и Баджо без да му мигна окото. "Имаше ли напрежение?", питаха го репортерите, а той им отвърна, че не е усетил нещо по-различно от мачовете, които е играл с примаверата на Парма.
"Предстоеше ни мач срещу суперзвезди като Уеа, Баджо и Малдини - спомня си тогавашният треньор на "пармалатите" Невио Скала. - Ден преди мача попитах Буфон дали има готовност, ако се наложи да го пусна. "Че какъв е проблемът, мистър?", отговори ми с въпрос той. Още като юноша не се страхуваше от предизвикателствата."
До сезон 1997/98 Буфон вече се бе превърнал в един от най-добрите вратари в Калчото. Чупеше рекорд след рекорд, а на 19 години стана и най-младият вратар в историята на националния отбор и потенциален конкурент на Перуци. А Анджело бе считан за най-добрият в света.
През есента дебютира в Шампионската лига и в първите си три мача опази вратата си суха. Срещу актуалния европейски шампион Дортмунд пък хвана две дузпи - на Анди Мьолер и Шапюиза.
На следващата сутрин Gazzetta dello Sport не си спести суперлативите: "Вратар, който може да спаси две дузпи в Дортмунд, е способен на всичко. Той е или новият Майкъл Джордан, или Супермен, или Батман. Буфон може да си избере, а в Парма се надяват да избере футбола."
Навярно прочела статията, фенка от Неапол му подари фланелка с емблемата на Супермен.
Но той я криеше от очите на съотборниците и тифозите.
През сезон 1996/97 Парма завърши на второ място - само на две точки зад Ювентус, но тимът на успя да наложи постоянство. Стилът на прохождащия в треньорския занаят Карло Анчелоти зависеше много от креативността и въображението на атакуващите играчи, а те изоставаха много от тези на конкуренцията.
Джиджи също беше колеблив и започна да демонстрира класата си едва във втората половина на сезона.
За първи път сложи тениската на Супермен на 15 февруари срещу коравия тим на Удинезе.
Никой не знаеши за суеверието му, но то работешее добре и се отличи с класни спасявания срещу "фриуланите". Продължи да носи фланелката под екипа си и в продължение на месец Парма не записа нито едно поражение. Седмица преди двубоя с Интер Буфон отчая нападателите на Болоня. Колко положения спаси ли? Безброй.
"Този мач окончателно го издигна на пиедестал - написа журналистът Андреа Елефанте тогава. - Буфон е феномен, той е НЛО. Момчето е само на 20, а бъдещето му вече изглежда като магистрала, на която няма ограничения."
Интер също имаше своя Феномен. Парма разчиташе на висока преса и Роналдо се възползваше от всяко празно пространство, за да издевателства над отбраната на "пармалатите".
"Не бях виждал нападател да играе на такава скорост - спомня си Лилиан Тюрам първата им среща. - Роналдо ме подмина и се втурна към вратата, а аз започнах да крещя на Канаваро: "Сваляй го, сваляй го!". Дадоха на Фабио жълт картон. При следващата атака той отново ме подмина, а Канаваро ме погледна и ми каза: "Ако продължаваме така, ще изгонят поне трима от нас. Как да го спрем?". Роналдо чу това и ни каза на лошия си италиански: "Разбрах ви". Чувствахме се безпомощни."
В есенния мач Роналдо създаде сериозни главоболия на Парма и вкара от фаул. През пролетта бе охраняван много по-зорко. Буфон направи няколко спасявания, а най-серизното положение се откри пред Джоркаеф, който излезе очи в очи с него.
В един момент обаче Роналдо пое нещата в свои ръце.
В средата на второто полувреме Феномена взе топкатата, преодоля двама защитници на домакините, след което беше повален. Никой не се съмняваше, че ще вкара дузпата. До този момент през сезона вече беше реализирал четири.
Буфон обаче улови ъгъла и спаси, след което отиде да празнува пред сектора с агитката на домакините.
Тогава най-после се престраши до покаже суперменската си фланелка.
"Страхувах се да я покажа. Но вече ще трябва да внимавам. Млад съм, но не съм глупав и знам, че сега всички ще ме чакат да сбъркам, за да ме попитат какъв Супермен съм."
***
Джиджи отлично знаеше за какво говори. Супермен е най-популярният американски герой - пришълец със суперсили, който лети по-бързо от скоростта на светлината. Появява се в Италия през 1939 г., когато местни художници си присвояват американския комикс (фашисткото правителство забранява всичко американско и италианците си приписват авторството). Героят става много популярен на Апенините и се превръща във важна част от местната култура.
Буфон намекмаше за всемогъщество и непогрешимост, но не само това. В Италия вече имаше играч, който е носил прозвището Супермен. Половин век преди Джиджи да облече фланелката, на Ботуша така наричаха Силвио Пиола - гордостта на нацията и велик голмайстор. А самата идея да се сравняваш със Силвио бе доста дръзка.
***
В психологията има теория за кризите в развитието, и по специално за прехода от една възраст в друга. Изглежда тениската на Супермен се превърна в кариерната криза на Джиджи. Преди това той живееше в абсолютно комфортна зона и всяка негова грешка беше опрадвавана с думите: "Това момче е само на 20".
Но фланелката извести, че се влива в редиците на възрастните - с всички отговорности и високи очаквания към тях.
Показа я на феновете в емблематичен за него момент. Намекна им, че е Супермен и продължи да се държи и да играе като такъв.
В края на януари навърши 42. Вече четвърт век е в големия футбол, но още не мисли за отказване.
Защото супергероите не се отказват лесно!
