"Той бе истинско животно", говореше за него Златан Ибрахимович. Съотборниците му в Интер го описваха като нещо средно между Ибра и сънародника му Роналдо. Но една семейна трагедия провали необратимо кариерата на Адриано.
"Обадиха му се от Бразилия и в слушалката се чу: "Адри, баща ти е мъртъв.", спомня си легендата на Интер Хавиер Санети. Обаждането идва по време на предсезонната подготовка през 2004 година.
"Видях го как реагира в стаята си; хвърли телефона и започна да крещи - казва още Санети. - Не можете да си представите как крещеше... До ден-днешен настръхвам, когато се сетя за това."
Адриано се бе превърнал в национален герой само няколко седмици по-рано. Нападателят успя да вкара изравнителен гол във финала на Копа Америка 2004 срещу големия враг Аржентина в самия край на добавеното време, за да вкара мача в продължения с един от типичните си топовни изстрели. Впоследствие Бразилия спечели титлата след изпълнение на дузпи.
Това бе една истинска сбъдната детска мечта, последвана от най-големия кошмар за едно момче.
Адриано бе само на 22, когато сърдечен удар покоси баща му, който има дългогодишни здравословни проблеми, а голяма част от живота си прекарва със заседнал в черепа куршум. Домът на семейството бе в негостоприемната фавела Вила Крузейро, но благодарение на таланта си, Адриано и близките му започнаха нов живот в Италия.
Феновете на Интер, Фиорентина и Парма благоговееха пред таланта му. Бразилецът притежаваше всичко, от което се нуждаеше един класен централен нападател - мощ, бързина, техника и безкомпромисен завършващ удар. Нарекоха го Императора, но след смъртта на баща му всичко се промени.
"Той продължи да играе футбол, да бележи голове и да сочи към небето, тъй като вече посвещаваше головете на баща си - обяснява още Занети пред "Tutto Mercato". - Но след онова телефонно обаждане нищо не беше същото."
Съотборниците му в Интер, начело със Санети и президента Масимо Морати, взимат Адриано под крилото си и се опитват да го стабилизират; да го извадят от депресията, в която изпада след семейната трагедия.
"Иван Кордоба изкара една вечер с него и му каза: "Адри, ти си смесица между Роналдо и Златан Ибрахимович - разказва още Санети. - Осъзнаваш ли, че имаш шанс да се превърнеш в най-великия футболист в историята?"
Дори самият Златан Ибрахимович се прекланя пред таланта, с който бе надарен Адриано. На въпрос кой е най-талантливият футболист, с когото някога е играл, шведът отговаря пред Sport Bible: "Този, от когото очаквах повече и да показва качествата си по-дълго време, но не успя да го направи, бе Адриано.
Първото нещо, което поисках президента още когато пристигна в Интер, бе да го (Адриано) задържи в отбора, защото той бе типът играч, с какъвто исках да играя.
Той беше истинско животно. Можеше да стреля от всякакъв ъгъл. Никой не можеше да го събори на земята, никой не можеше да му отнеме топката. Беше невероятен звяр. Но това не продължи дълго.
50 процента от всичко, което правиш, е в главата ти. Ако не можеш да се справиш психически, е много трудно. Обожавах да играя с него, радвах се за начина, по който се развиваше. Жалко, че бе за толкова кратко."
Нищо не можеше да утеши Адриано. "Смъртта на баща ми остави огромна празнина у мен - коментира нападателят години по-късно пред бразилското списание "R7". - Бях сам, тъжен и депресиран в Италия и точно тогава започнах да пия.
Не знаех как да го скрия, тъй като бях пиян постоянно, дори на тренировки. Бирата, виното, уискито и водката обзеха животът ми напълно. Не спирах да пия. Криеха ме в лазарета, за да поспя, и лъжеха пресата, че съм контузен."
Интер и преди е използвам такива прийоми, но никой не можеше да скрие състоянието на Адриано по време на световното първенство през 2006 година. Бразилия бе сред фаворитите за златото, разполагайки със звездното каре Роналдо, Кака, Роналдиньо и Адриано. Трима от тях бяха вече носители на "Златната топка", а за четвъртия се предричаше такава в бъдеще.
Адриано обаче пристигна очевидно по-пълничък от състоянието, в което бе на Копа Америка две години по-рано. Успя да се разпише само два пъти. Бразилия не показа магията, които всички очакваха, и отпадна още на четвъртфиналите, което можеше да се приеме за провал.
Това бе началото на края. Адриано се завърна в Интер, след което изкара кратък период в Рома, като междувременно и след това номадства сред различни бразилски отбори. Истинският край на кариерата му дойде десет години след мондиала в далечен Маями.
Бразилецът, който имаше златен медал от Копа Америка през 2004-а, "Златна топка" за най-добър играч от Купата на конфедерациите през 2005-а и четири титли в Серия "А" с отбора на Интер, за който изигра повече от 100 мача, бе останал далеч назад във времето. Императора отдавна бе захвърлил короната си.
Появиха се снимки, които показваха, че някогашният талант се е завърнал във фавелите на Рио де Жанейро. Адриано беше още по-напълнял и бе намерил утеха в компанията на бандити, с които си правеше снимки с калашници. Някои биха казали, че можеш да изкараш момчето от фавелата, но не и фавелата от момчето.
Адриано вече е на 39 - с година по-млад от Ибрахимович, с когото бе сравняван в началото на кариерата си и който продължава да бележи в Серия "А" и днес. Докато бразилецът не е играл официален мач от седем години, а последният от 48-те му двубоя за националния отбор бе преди повече от десетилетие.
"Тази титла принадлежи на баща ми - каза нападателят след триумфа на Копа Америка 2004. - Той е най-добрият ми приятел в този живот. без него съм нищо."
И явно бе прав. Въпреки всички си талант, след загубата на баща си, ако не в нищо, Адриано се превърна в напълно посредствен футболист, изгубил се в дъното на чашката. Трагедия както в личен план, така и за всеки истински фен на футбола.
