Изберете си произволна аматьорска дивизия в България. Потърсете някой ветеран, който е с офанзивни функции и е роден преди повече от 40 години, но продължава да играе мачлета за удоволствие.
Има ли коса на главата?
Ако отговорът е отрицателен, вероятно или прякорът му е Ломбардо, или някога са го наричали така.
В това няма нищо случайно, защото един феномен блести толкова силно в най-славните години на италианския футбол, че се превръща в емблема. А във всяко кътче на Европа, в което някой е плешив и талантлив, е сравняван с него. Разбира се, става дума за Атилио Ломбардо.
Подценяван от мнозина за това колко значима е ролята му във футбола, но със сигурност превърнал се в легенда - с външния си вид, огромния си талант и безспорните успехи.
Футболист, който едновременно е бърз, но и има издръжливост на бегач на средни разстояния. Невероятно скромен, с чувство за самоирония, но и манталитет на шампион.
Роден е в Казерта - мястото, което историците свързват подписването на капитулацията, с която Италия излиза от Втората световна война. Любителите на пътуванията познават провинцията като тази, в която се намира един от най-големите дворци в Европа (Palazzo reale di Caserta).
А феновете на футбола ли? За тях регион Кампания е люпилня за таланти.
Атилио Ломбардо не прави изключение. Неговото пътешествие започва от третодивизионния Перголетезе, преди да се озове в Кремонезе и да започне да загатва за потенциала си в Серия "Б".
През 1989 година Ломбардо вкарва решителната дузпа срещу Реджина в плейоф за влизане в Серия А, но съдбата му отрежда никога да не носи екипа на състава от Кремона в елита на италианския футбол.
Сампдория плаща 4 млн. лири и го събира в един отбор с Роберто Манчини и Джанлука Виали. А колоритните фенове от Генуа бързо му лепват прякора Попай Моряка - заради липсата на коса по темето и сходните черти на лицето.
В първия си сезон именно Ломбардо играе решителна роля при двата гола на Джанлука Виали срещу Андрелехт през май 1990 година, така че Самп да спечели Купата на европейските шампиони
И ако за феновете Атилио е Попай Моряка, треньорът на отбора Вуядин Бошков го нарича Io Struzzo (в превод от италиански Щрауса), заради начина по който бързоногият играч бяха по крилото.
През сезон 1990/91 Ломбардо е във вихъра си. Сампдория побеждава на "Сан Сиро" Милан на Франко Барези, Рууд Гулит и Марко ван Бастен, а още по-емблематичен е мачът в Неапол. Отборът от Генуа побеждава предвождания от Диего Марадона състав с 4:1, а Ломбардо прави асистенции на Роберто Манчини и Джанлука Виали.
В последния кръг Сампдория побеждава Лече с 3:0 на стадио "Луиджи Ферарис", като Ломбардо вкарва един от головете, а благодарение на успеха "блучеркиати" стават шампион на Италия.
За общо шест прекарани години в отбора, Атилио става любимец на феновете. Той няма впечатляваща индивидуална статистика и дори в шампионския сезон вкарва само три гола и добавя осем асистенции, но енергията, която има на терена е безценна.
Играе и във финала за КЕШ през 1992 година, но тогава купата е за Христо Стоичков и Барселона.
Сампдория печели Купата на Италия през сезон 1993/94, когато Ломбардо отново е сред звездите в отбора. А през 1996, вече като играч на Ювентус, заедно с Виали триумфират в Шампионска лига.
При "бианконерите" ролята му през следващата кампания не е толкова блестяща, защото идва времето на Зинедин Зидан, но Io Struzzo все пак е част от отбор, който е сред най-добрите в Европа. Той вкарва във финала за Суперкупата на УЕФА при разгрома с 6:1 над ПСЖ и става шампион на Италия.
През сезон 1997/98 изненадващо облича екипа на Кристъл Палас, когато вече е на 31 години, а на Острова го даряват с ново прозвище - Белоглавия орел.
На "Селхърст Парк" вкарва в дебюта си срещу Евертън за победа с 2:1, но в края на сезона отборът изпада от Висшата лига. В един момент Ломбардо дори е мениджър на тима, а през следващия си сезон в Палас играе във Втора дивизия, преди през януари 1999 да отиде във водения от Свен-Горан Ериксон Лацио.
При "римските орли" Атилио отново се събира с Роберто Манчини и печели КНК след успех над Майорка на финала. Полузащитникът влиза в решителния мач само за 6 минути, заменяйки Павел Недвед, но това няма толкова голямо значение, защото в предишните фази на турнира е получил достатъчно игрово време.
През сезон 1999/00 Лацио става шампион и печели и Купата на Италия, а Ломбардо добавя още един трофей във витрината си, за да станат общо 14 големи с екипите на Сампдория, Ювентус и столичани, включително три пъти Скудетото с три различни отбора.
Въпреки че играе само 18 пъти за националния отбор на Италия, с "адзурите" постига огромен успех - вече като част от треньорския щаб на селекционера Роберто Манчини, в компанията на Джанлука Виали и още няколко бивши съотборници от славните времена на Самп, става европейски шампион.
