Съдбата решава да изправи пред невероятни изпитания американския тенисист Ричард Норис Уилямс. Той е роден на 29 януари 1891 г. в Женева (Швейцария) в много заможно семейство и се смята, че е потомък на един от Бащите-основатели на Съединените щати Бенджамин Франклин.
Момчето расте в отлични условия, учи в частно училище, след което е приет в Харвард. Говори няколко езика и се отличава с богата обща култура. Започва да играе тенис на 12-годишна възраст под ръководството на баща си и с него пътува по света, участвайки в различни турнири. Едно пътуване за състезание обаче се превръща в истинска драма за него.
Билети за Титаник
21-годишният Ричард и баща му решават да се придвижат до Америка за участие на борда на Титаник. Купуват си билети първа класа и очакват незабравимо пътешествие.
Когато се появяват първите сигнали, че бедата е близо, тенисистът не обръща почти никакво внимание. Отива до бара и спокойно си поръчва питие, тъй като е един от хората, които са убедени, че модерният кораб няма как да потъне.
Когато обаче ситуацията става критична, на спасителните лодки качват само жените и децата. А заможните пътници от първа класа, сред които тенисистът и баща му, остават на борда.
В опит да оцелеят мнозина взимат безразсъдни решения, а спортистът не се поколебава да скочи в ледените води. По чудо той успява да се вкопчи в лодка, отнесена настрани от вълните. Тя обаче все още е привързана с въжета към кораба. 30 късметлии, сред които Ричард, успяват да я отвържат и всичко, което трябва да направят, е да чакат спасението.
По някакво чудо петият помощник-капитан Харолд Лоу, който е в лодка номер 14 ги вижда и им оказва съдействие.
"Не бях много дълго под водата, тъй като веднага свалих палтото си заради тежестта му. Събух и обувките си. На двадесетина метра от кораба видях нещо да се носи по водата. Заплувах дотам и открих, че е лодка. Увиснах на нея и след малко се покачих на борда. С мен се оказаха още около 30 души. Оцеляха 11. Другите умряха от студ", спомня си съдбовната нощ тенисистът.
Бащата на Ричард обаче няма неговия късмет и умира в трагедията.
Отказва ампутация
Атлетът оцелява, но пораженията му са много. Крайниците му са силно измръзнали, а лекарите от кораба Карпатия, който пръв пристига на помощ на оцелелите от Титаник, възнамеряват да ампутират краката му. В полуживо състояние обаче Уилямс категорично отказва и успява да повлияе на медиците да не извършат интервенцията.
Тенисистът започва да се раздвижва в опит да подобри кръвообръщението си, а когато корабът с оцелелите пристига в Америка, вече се движи доста уверено. След възстановяването спортистът започва да тренира, но никой не храни големи надежди, че ще продължи кариерата си.
Животът след бедствието
Ричард обаче не само успява да се завърне триумфално, но и остава в историята на американския тенис, печелейки шампионата на САЩ два пъти (1914, 1916). Заедно с американските си съотборници печели Купа "Дейвис" (1925, 1926) и става капитан на янките.
Уилямс постига най-големия си успех на двойки, триумфирайки на Уимбълдън през 1920 г. в тандем с Чък Гарланд. Участва и в Олимпийските игри в Париж през 1924 г. и взима злато при смесените двойки с Хейзъл Хочкис-Уайтмен.
На 44 години той решава да прекрати професионалната си кариера.
Участва и в Първата световна война, а за подвизите си е награден с Военен кръст и Орден на Почетния легион. Отива си на 77-годишна възраст от белодробен емфизем.
