Девета поредна година суша - това се задава на хоризонта за Милан, когато първенствата се подновят.
"Росонерите" не са печелили титлата от сезон 2010/11, като единствените трофеи, които вдигнаха оттогава са две суперкупи. Те обаче не топлят сърцата на миланистите.
Собствеността на клуба се смени няколко пъти, през отбора преминаха сигурно стотина футболисти, като бяха сменени и дузина треньори. Резултат засега няма.
Преди да бъде прекратена Серия "А" заради пандемията от коронавирус, Милан се намираше на седмата позиция в класирането, на цели 13 точки от зона "Шампионска лига".
Доброто представяне за Купата на Италия е нещото, което поддържаше огъня по трибуните, като в първия полуфинал бе постигнато равенство 1:1 срещу хегемона Ювентус на "Сан Сиро".
Но това не е онзи Милан от края на 90-те и началото на века - онзи гигант в червено и черно, който бе страшилище в Италия, а в Европа игра три финала в Шампионската лига между 2003 и 2007, два от които спечели.
Не само успехите в Европа, но и тези на домашна сцена вече ги няма, а от последната титла на "росонерите" ще мине девет години в края на сезона. А феновете лелеят по отминалите величествени времена.
Ето как изглеждаше онзи отбор, който през 2011-а триумфира в Серия "А" и донесе последната титла на Милан:
Вратар: Кристиан Абиати
Пристигна на "Сан Сиро" от Монца през 1998-а. Сложи край на кариерата си в края на 2015/16, записвайки рекорд за най-много мачове на вратата на Милан - 380. Рекордът му обаче е под сериозна заплаха, имайки се предвид, че 21-годишният Джанлуиджи Донарума има вече 190 срещи между гредите.
Десен бек: Игнасио Абате
Продукт на академията на Милан, който успя да се установи в първия отбор едва след прекарани няколко периода под наем в различни отбори в Италия, включително и един сезон бе собственост на Торино. От 2009 до 2019-а, когато сложи край на кариерата си, обаче бе постоянна част от "росонерите" и изигра общо 306 мача за тима.
Централен защитник: Тиаго Силва
След две години и половина в Милан Тиаго Силва бе продаден на Пари Сен Жермен през лятото на 2012-а за рекордната тогава сума за бранител от 42 милиона евро. Впоследствие бразилецът изигра над 300 мача за ПСЖ и спечели всичко на домашната сцена, но все още мечтае за европейски триумф с парижани.
Централен защитник: Алесандро Неста
Един от най-великите централни защитници не само на своето време, но и в историята, Неста бе незаменима част от отбраната на Милан между 2002 и 2012 г. След това поигра малко в Монтеал Импакт и в индийския Ченайин, преди да приключи с футбола в началото на 2015-а. Веднага след това се прехвърли в треньорството. Две години бе начело на американския Маями ФК, след което премина през Перуджа, за да се озове във Фрозиноне през лятото на 2019-а.
Ляв бек: Лука Антонини
Антонини прекара пет години на "Сан Сиро" след трансфера си то Епмоли през 2008-а. Изигра 111 мача и бе част от онзи отбор, който спечели титлата през 2011-а. След това игра за още няколко отбора в Италия, преди да приключи кариерата си в края на 2016-а в нискоразредния Прато.
Полузащитник: Дженаро Гатузо
Изигра 467 мача за "росонерите" в 13-годишния си престой в клуба. С Милан спечели две титли на Серия "А" и два пъти трофея от Шампионската лига. Напусна "Сан Сиро" през 2012-а, а след само един сезон в швейцарския Сион окачи бутонките и там започна треньорската му кариера. Премина през Палермо, ОФИ Крит, Пиза и за кратко бе начело дори на Милан, като от декември 2019-а води Наполи, където показва доста позитивни неща.
Полузащитник: Кларънс Зеедорф
Един от най-титулуваните холандски футболисти в историята, Зеедорф игра за Милан между 2002 и 2012, записвайки 431 мача за "росонерите". Все още остава и единственият футболист, печелил Шампионската лига с три различни отбора - Аякс, Реал Мадрид и два пъти с Милан. След Милан игра година и половина в Ботафого, където се отказа в началото на 2014-а. Също се пробва начело на Милан като треньор, но и той не успя да направи кой знае какво. Води още китайския Шенжен и Депортиво Ла Коруня, но както в Милан, и там се задържа само няколко месеца. Най-дълго бе начело на националния отбор на Камерун - една година, но от лятото на 2019-а е без отбор.
Полузащиник: Андреа Пирло
Легендарният плеймейкър е един от малкото, носили екипите на голямата тройка в Италия - Милан, Интер и Ювентус. Прекара 10 години на "Сан Сиро", като спечели на два пъти трофея от Шампионската лига с Милан, преди да премине в Ювентус като свободен агент през 2011-а. Нагледно показа на Милан какво е изпуснал, превръщайки се в ключов футболист за "старата госпожа" и спечели четири последователни титли. Последните три години от кариерата си прекара в Ню Йорк. Очаква се съвсем скоро да влезе в треньорството и да се завърне в Ювентус като наставник на отбора до 23 г.
Нападател: Кевин-Принс Боатенг
Един от футболните номади, играл за цели 12 отбора в цяла Европа, след като направи дебюта си за Херта през 2004-та. Първият му период в Милан - между 2010 и 2013 г., е най-дългото време, в което се е задържал в един и същи отбор. След година и половина в Шалке се завърна в Милан, но изигра само 11 мача, преди а премине в Лас Палмас. След това носи екипите на Айнтрахт Франкфурт, Сасуоло, Барселона, а от лятото на 2019-а е собственост на Фиорентина, но от януари играе като отдаден под наем в Бешикташ.
Нападател: Алешандре Пато
Бразилецът, заедно с Робиньо и Златан Ибрахимович, бе топ реализатор на тима в онзи сезон с 14 попадения в първенството. След 150 мача за "росонерите" Коринтианс плати 15 млн. евро за него. Вече на 30 г., Пато все още е в Бразилия, но от март 2019-а рита за Сао Пуало, като преди това мина през Челси, Виляреал и китайския Тиендзин Сунцзян.
Нападател: Златан Ибрахимович
По време на сезон 2010/11 Ибра игра като отдаден под наем от Барселона. След това "росонерите" платиха 24 млн. евро за него, но след само още една година, в която стана голмайстор на Серия "А" с 28 гола в 32 мача, Златан тръгна по стъпките на Тиаго Силва и пое към Париж. После игра за Манчестър Юнайтед и ЛА Галакси, преди да се завърне в Милан през зимата на 2020-а.
Нападател: Робиньо
Кариерата му протича между Бразилия и Европа, като ту е от тази страна на Океана, ту - от другата. Дойде в Милан от Манчестър Сити и след период като отдаден под наем в Сантос през 2010-а. Още в първия си сезон помогна за спечелването на титлата с 14 гола, като остана на "Сан Сиро" още три години след това. После мина отново през Сантос, игра още за китайския Гуанджоу Евъргранде, Атлетико Минейро и Сиваспор, а от януари 2019-а е в Истанбул Башакшехир.
Нападател: Филипо Индзаги
Индзаги, който пристигна в Милан от Ювентус през 2001-ва, вече бе към края на кариерата си в онзи сезон. Освен това бе покосен и от тежка контузия, заради която изигра само шест мача в Калчото, но пак успя да вкара два гола. Отказа се от активния футбол година по-късно с 300 мача и 126 гола за "росонерите". Започна треньорската си кариера в академията на Милан и постепенно стигна до наставник на първия отбор, но и като останалите бивши футболисти, не бе особено успешен. В момента е начело на втородивизионния Беневенто, който преди спирането на футбола имаше 20 точки преднина на върха в класирането на Серия "Б" и почти сигурно щеше да спечели промоция за влизане в елита.
Старши-треньор: Масимилиано Алегри
Алегри спечели титлата още в първия си сезон в Милан, където остана до януари 2014-а. През лятото пое Ювентус и спечели пет последователни титли, извеждайки "старата госпожа" до два финала в Шампионската лига. От лятото на 2019-а е без работа.
