От великото американско лято изминаха цели 28 години.
Спомените от САЩ '94 вече избледняват, а едно цяло поколение изобщо не може да си представи, че някога сме били четвърти в света и на полуфинал на мондиал.
Титлата от Световното през 1994-та отиде в ръцете на бразилците, които триумфираха след изпълнение на дузпи срещу Италия.
Южноамериканците си върнаха световната титла 24 години след последната. Тя бе под №4 за "селесао", който след това я спечели и през 2002-ра, но оттогава не я е прегръщал.
Кои бяха героите на Бразилия от САЩ '94 и какво се случи с тях след това?
Вратар: Клаудио Тафарел, 56 г.
На Световното стражът допусна само три гола във вратата си (два срещу Нидерландия). При дузпите на финала спаси една от петте, но и това бе достатъчно, тъй като Барези и Баджо дори не уцелиха вратата.
В кариерата си Тафарел игра за Итнернасионал, Парма, Реджина, Атлетико Минейро и Галатасарай, като приключи отново при "пармалатите" през 2003 г. От 2014-та работи като треньор на вратарите, а от 2021-ва го върши в Ливърпул
Тафарел има общо 17 деца, 15 от които са осиновени.
Защитник: Жоржиньо, 57 г.
През 1994-та Жоржиньо играеше за Байерн, като спечели Бундеслигата преди триумфа в САЩ. На полуфинала срещу Швеция именно негова бе асистенцията за победния гол на Ромарио. Но късметът му обърна гръб на финала и той остана на терена само 21 минути, преди да бъде заменен поради травма.
Година по-късно защитникът напусна Байерн и замина за Япония, а за последните години от кариерата си се прибра у дома. Изигра последния си мач за националния отбор през 1995-а, а след активната кариера премина в треньорството. Смени над дузина отбори в Бразилия, Япония и ОАЕ. Бе дори помощник в националния и го води в два приятелски мача след уволнението на Дунга. Сега отново работи в родината си.
Защитник: Рикардо Роча, 59 г.
Роча бе вторият най-опитен играч на Бразилия на Мондиала, като само резервният вратар - Риналди, бе по-възрастен от него (31 срещу 35 г.). Защитникът изигра само 69 минути в САЩ и се контузи още в първия мач - победата с 2:0 над Русия, след което пропусна остатъка от турнира.
Роча изкара почти цялата си кариера в Бразилия, като мина за кратко през Спортинг Лисабон и Реал Мадрид.
След като окачи бутонките, стана президент на мениджърска компания. Синът му - Рикардиньо, също стана футболист, но без почти никакъв успех, завършвайки кариерата си в Малта.
Защитник: Алдаир, 56 г.
Започна турнира като резерва, но влезе на мястото на Роча още в първия мач, след което изигра всички останали мачове от турнира.
Алдаир прекара 13 години в Рома, изигравайки над 400 мача за "вълците", печелейки всичко в Италия. Преди това игра и финал за КЕШ с Бенфика, но загуби от Милан през 1990-а. Част от Залата на славата на Рома, а феновете го наричаха Плуто заради приликата му с героя на "Дисни".
След края на активната си кариера продължи да се занимава с плажен футбол, като стана световен вицешампион. За кратко работи и в управата на четвъртодивизионен отбор в Бразилия.
Защитник: Кафу, 52 г.
Брилянтният бранител игра три поредни финала с Бразилия, но през 1994-та бе далеч от несменяем титуляр. Изигра четири от общо седемте мача на турнира, като се появи като резерва и във финала, влизайки на мястото на Жоржиньо.
Най-голяма следа в кариерата си остави в Италия, където игра шест години в Рома, след което още пет в Милан и спечели всичко възможно в клубния футбол.
На Мондиал 2022 вече бе капитан на "селесао" и първи вдигна световната титла, която бе втора за него след загубения финал през 1998 г.
В момента Кафу е сред посланиците на Световното в Катар. Преди три години легендата бе сполетян от семейна трагедия след смъртта на най-младия му син.
Защитник: Леонардо, 52 г.
Леонардо спечели битката с Роберто Карлош за място на Мондиал '94. Бразилецът обаче игра за последно на осминафиналите. Леонардо бе изгонен, след като счупи скулата на играч на домакините. Впоследствие бе наказан за четири мача и не игра до края на турнира.
След Световното игра в Япония, за ПСЖ и Милан, като приключи кариерата си като халф. След активната си кариера започна работа като треньор и ръководител. Работи в Милан, Интер, а сега е за втори път в ПСЖ като спортен директор, но се очаква скоро да бъде уволнен.
Полузащитник: Дунга, 58 г.
Стана капитан на отбора по време на турнира, след като треньорите Раи загуби доверието на треньора. На Световното през 1998-а, когато за последно носи националната фланелка, също бе капитан.
На клубно ниво Дунга игра във Фиорентина, Пескара и Щутгарт, но спечели първите си трофеи в Япония, където на два пъти стана шампион и веднъж бе обявен за играч №1 на сезона в рамките на три години.
Като треньор на два пъти води националния отбор. По време на първия му престой спечели Копа Америка и Купата на конфедерациите.
Полузащитник: Мауро Силва, 54 г.
Изигра само един мач, но си тръгна от САЩ със златен медал.
През 1992-ра подписа с Депортиво, където остана цели 13 години - до края на кариерата си. Изигра над 400 мача за Супер Депор, спечели титлата, два пъти Купата и три пъти Суперкупата на страната. През 2004 г. бе капитан на онзи велик отбор, който стигна до полуфиналите в Шампионската лига.
В момента работи като ТВ анализатор в родината си.
Полузащитник: Мазиньо, 56 г.
Както Силва, и той игра само един мач, след което повече не облече националната фланелка. През 90-те игра за няколко отбора в Италия и Испания и сложи край на кариерата си през 2001-ва.
След това се пробва като треньор, но се отказа след само десет месеца в гръцкия Арис.
Мазиньо е баща на Тиаго и Рафиня Алкантара. Тиаго спечели редица трофеи с Байерн Мюнхен, включително и на два пъти Шампионската лига, а в момента е сред звездите на Ливърпул. Рафиня пък бе част от националния отбор, спечелил златните медали на Олимпиадата през 2016-а, а сега играе за ПСЖ.
Полузащитник: Раи, 57 г.
Година преди триумфа на Световното по-малкият брат на легендата Сократес премина в ПСЖ. Преди това бе спечелил два пъти Копа Либертадорес и Интерконтиненталната купа със Сао Пуало. С ПСЖ спечели всичко във Франция, както и КНК, но това се случи след Мондиала.
На него Раи пристигна като капитан и въпреки точно изпълнената дузпа в първия мач срещу Русия загуби не само лентата, но и титулярното си място. Освен още едни 54 минути, изкара целия турнир на пейката, след което се оттегли от националния отбор.
След активната си кариера започна да се занимава с благотворителна дейност. Между 2017 и 2021 г. бе част от управлението на Сау Пауло, а във Франция бе награден със специален орден за заслугите си към футбола.
Нападател: Бебето, 58 г.
Трикратен участник на световни първенства, Бебето вкара три гола в САЩ, а радостта му след попадението срещу Нидерландия на четвъртфиналите с "детето на ръце" се помни и до днес.
Прекара голяма част от кариера си в Бразилия, но игра четири години в Депортиво, след което премина през Севиля и отбори в Мексико, Япония и Саудитска Арабия.
Пробва се като треньор, но доста неуспешно. Впоследствие започна да се занимава с политика и стигна до щатския конгрес на Рио де Жанейро. Бе посланик на Мондиал 2014 и на Олимпиадата през 2016-а, които се проведоха в Бразилия.
Нападател: Ромарио, 56 г.
Бе на крачка от това да не го вземат на Мондиала, тъй като преди това открито критикува треньора и пропусна няколко мача. Нападателят се завърна за решаващия мач от квалификациите срещу Уругвай и наниза два гола, подпечатвайки билета на Бразилия за Щатите.
На Световното Ромарио вкара пет гола, спечели златен медал и бе обявен за №1 на турнира.
В кариерата си игра за редица отбори, но най-добрите му години бяха в ПСВ и Барселона. След това стана щатски сенатор в конгреса.
Нападател: Роналдо, 45 г.
Въпреки че не изигра нито една минута, Роналдо повтори постижението на великия Пеле, ставайки световен шампион на 17 г. След това Феномена игра за ПСВ, Барселона, Интер, Реал Мадрид и Милан, като и до днес е смятан за един от най-великите нападатели в исторяита.
През 1998-а бе част от Бразилия, когато загуби финала срещу Франция, но четири години по-късно се реваншира и отново стана световен шампион. Кариерата му обаче бе помрачена от постоянните контузии в колената, които, в крайна сметка, го довършиха.
В момента Роналдо е сериозен бизнесмен. Собственик е на испанския Реал Валядолид, както и на 90% от акциите на родния Крузейро. Ръководи още рекламна агенция и инвестира в електронни спортове.
Селекционер: Карлос Алберто Парейра, 79 г.
Парейра е един от най-успешните футболни треньори. Той е единственият специалист, водил отбори на шест световни първенства, като го е правил с цели пет национални тима: Кувейт '82, ОАЕ '90, Бразилия '94 и 2006 г., Саудитска Арабия '98 и ЮАР 2010 г.
Интересното е, че е уволнен от поста си в Саудитска Арабия след първите два мача на Мондиала през 1998-а.
През 1970-а е част от щаба на Марио Загало, който извежда "селесао" до световната титла, като именно тогава Парейра си обещава, че един ден ще повтори успеха му.
Освен световната титла, Парейра е носител още на трофеите в Копа Америка, Купата на конфедерациите, Купата на Азия (два пъти), като е и шампион на Турция с Фенербахче. През 2010-а се отказа от треньорството.
