"Футболът ми липсва. Всяка събота между 3 часа следобед и 5 часа, аз съм тотално празен. Това е най-ужасното време. Обичам толкова много играта, това е целият ми живот. Играех заради хората, не за друго. И днес това ми липсва - вие!".
Газа сочи към аудиторията си, докато казва думите. Този път това не са 40 хиляди по трибуните на "Уайт Харт Лейн" или 90 000 на "Уембли". Не - в пъба на "Мос Лейн" в Олтринкам са се събрали фенове на какви ли не отбори.
Около 200 човека са си платили, за да са на "Вечер с Пол Гаскойн" - събития, каквито великият халф организира от около година. Така се издържа. Разказва истории и си говори с хората, които продължават да го обожават.
На 33 години за първи път официално го диагностицираха с алкохолизъм. Сега е на 52, все така нестабилен и слаб физически. Напълно непредвидим - не знаеш какво ще изръси в следващия момент. Но именно това прави тези вечери с Газа безценни, в тях няма нищо изкуствено. Той е такъв, какъвто е. Не е лъжица за всяка уста.
В Олтринкъм този нй-различен от различните футболни гении се появава в розова риза, естествено, извадена извън панталона. Огромен кръст се показва над разгърдената горна част от облеклото. И е с кафява обувка. Една. Обяснява през смях, че другият му крак е с бинтове и няма как да обуе обувка на него. Не го караме да ни покаже...
Емоционален, е на два пъти се разплаква. Първо жена от първите редове на публиката запява "Обичаме те, Газа", което се подема от останалите. Пол се насълзява и праща въздушна целувка.
"Ти си гений, човече", подвиква близо час по-късно човек с екип на Рейнджърс. "Бог да те благослови", отвръща любимецът му и отново рукват сълзи.
А лафовете му, историите му - на моменти трогателни, на моменти стряскащи...
"Исках да съм футболист от деня, в който бях в "тръбата на майка ми", изстрелва по своя си начин. Смее се, макар на някои от хората този хумор да им е малко... как да кажем.
"Йън Дауи е толкова грозен, че е облякъл не костюм, а щори на абитуриентския си бал" - още един крилат лаф, този път по адрес на бивш съотборник.
След това - историята за двете жени, които се сбили за него на улицата, преди да влезе в бара. "Дебелата щеше да победи и избягах", хили се Газа.
Следват въпросите и един от тях е - колко е истинска историята за отказания трансфер в Юнайтед при сър Алекс?
Съвсем истинска. През 1988-ма Газа е пред подпис с "червените дяволи", когато решава да напусне родния Нюкасъл. Сър Алекс е луд фен, двамата са се разбрали. Но същото лято се намесва лицето Ървин Сколар, председателят на Тотнъм. Той обещава къща за 120 000 лири на родителите на Газа като бонус към сделката, ако подпише с лондонския тим.
"Какво чакаш, мамка му!", крещи таткото. Той е грубоват типаж от пъбовете на Гейтсхед край Нюкасъл. Не размишлява дълго върху такива оферти. Но сме далеч от развръзка. Защото Газа-старши иска и един луксозен BMW кабрио, за да избере синът му Тотнъм пред Юнайтед.
"ОК, ще уредя и това", обещава Сколар. Но и това не е всичко.
"След това се обади сестра ми - хили се Газа. - Поиска шезлонг пред къщата... Ървин беше поизнервен след този разговор по телефона. Но и това прие, все пак след предишните условия това си беше нищо. Това реши сделката!"
Фъргюсън е бесен и пише писмо на Пол (такива са времената), наричайки го "глупаво момче".
"Не смяташ ли, че клуб като Юнайтед можеше да внесе стабилност в живота ти и всичко да тръгне по различен начин?", пита го човек от аудиторията.
"Нееее", отхвърля това Газа. И припомня - "Рио избяга от допинг тест, Кантона ритна някакъв идиот от трибуните в главата, Уейн Руни спа с някакви бабички-проститутки, а Гигс - с жената на брат си!" Смехът в бара става неудържим. Ето това е шоуто на Газа!
Наоколо има и други забавления. На долния етаж върви турнир по дартс, а Пол хвърля поредния хит. "Надявам се, че са скрили стреличките, защото мисля да сляза", изстрелва. Всички помнят историята, когато въпросните аксесоари са летяли по съотборниците му в националния преди Евро 1996...
Други истории са направо смайващи, но разказани от него, предизвикват смях до сълзи.
Когато играе за Рейнджърс, Газа неведнъж дразни феновете на Селтик и получава смъртни заплахи, които "са подписани" от някакви активисти - уж от ИРА. Затова всяка сутрин, преди да тръгне за тренировка, кара приятеля му Джими "Петте Търбуха" Гарднър да пали колата. "Ако имаше бомба, да гръмне той", хили се неудържимо.
Естествено, известният случай с автобуса на Мидълзбро, който подкарва и блъска в една стена, се преразказва пак. Или онзи ден, в който отива да играе благотворителен мач в Севиля, редом с Марадона. В тунела двамата си говорят. Газа е изпил няколко бири в деня на двубоя и е пиян. "Не знам къде съм, човече", казва приятелски на Диего. "Спокойно. И аз", отвръща невъзмутимо аржентинецът, който също е купонясвал цял ден.
Случаят с бутилката вино пред дома му е удобен повод да изрече куп ругатни за пресата. "Шибаняци", обобщава мнението си за журналистите. Един от тях - от в. "Сън", остава бутилка вино пред вратата му късно вечерта и дебне с папарак. Сутринта Газа отваря, вижда бутилката и, естествено, я прибира. Снимат го и става история - пияницата Пол. "Тъпакът си направи история от това. Аз пък изпих виното му, така или иначе беше там", разказва легендата.
Един от култовите разкази, дори за стандартите на Гаскойн, е онзи за пристигането му в Лацио. Тоест - един от тях. Защото те са безброй.
Газа иска да изпъкне пред президента на новия си клуб Сержо Краньоти и му демонстрира колко думи знае на италиански (а те са няколко).
"Tua figlia, grandi tette", изстрелва. При разказа в пъба го придружава с жест ръце, описващи балони пред гърдите. "Дъщеря ти, големи цици", хили се, обяснявайки.
Класика. Освен това, както добавя през заливащата се от смях публика, обърква хората. "Това била дъщерята на брат му, не тази на Сержо", изстрелва щастливият Пол.
Но в един период, някъде около Мондиал 1990, този човек е вероятно един от най-добрите футболисти в света. Без никакво съмнение.
Преди полуфинала срещу Германия на същото световно, Боби Робсън му казва: "Газа, днес ще играеш срещу най-добрият полузащитник в света - Матеус".
"Човече, аз съм най-добрият футболист в света!", отвръща Газа.
Тази история си е съвсем футболна. Но някои от другите са потресаващи. Най-вече - идиотски и такива, които те карат да се замислиш дали нямаш срещу себе си един човек, който не е мръднал в развитието си от, примерно, осемгодишна възраст.
Една от най-глупавите контузии в историята е несъмнено тази на Газа от края на 80-те. Той се качва на един от секторите на стадиона на Тотнъм с въздушна пушка, с твърдото намерение да застреля някакъв гълъб. Стреля, не уцелва, а от инерцията пада от близо 6 метра. Удря лошо рамото си и пропуска два мача.
"Не уцелих шибания гълъб и това не ми даваше мира", припомня си.
В края разказва какво се случва с него в наши дни. Живее в Борнемут, спокойно е. Няма папараци, а местните хора се отнасят с огромно уважение. "Не искам да съм известен, не ми пука за това", казва.
Проблемите с алкохола не съвсем изцяло загърбени. Но са под контрол - по неговите думи. "Вече не се разхождам из магазина, опитвайки да купя целия щанд с пиене", смее се. Обикаля страната за тези шоута, които са по едно или две на месец. Приятно е, а и изкарва достатъчно, за да се издържа. От футбола не му е останало и пени.
Очиите му обаче блестят, когато хората го поздравяват и пеят името му в бара. А всеки път, когато се заговори за играта, която го направи световна звезда, сълзите отново напират.
