Беше по средата на второто полувреме, когато Майкъл Оуен най-после вкара.
Феновете на Ливърпул бяха виждали този тип негови голове безброй пъти преди. Стивън Джерард се пребори за една трудна топка, Майкъл се отърва от защитата на съперника и завърши с лекота. Както завършваше почти винаги.
Попадението на Оуен помогна на Ливърпул за равенството 1:1 с Нюкасъл. И не само. Неговият 16-и гол за сезона в едва 29 мача във Висшата лига за "червените" през онази кампания гарантира на тима на Жерар Улие място в Шампионската лига.
Това беше общо 158-ото попадение на Майкъл за Ливърпул. И последното му за мърсисайдци.
Феновете си нямаха и понятие, но напускането на Оуен щеше да зададе тона на лятото на промяната на "Анфийлд". Беше 2004-та.
Едва на 24 по това време - голмайсторът имаше договор с "червените" за още само една година, когато изрази желанието си да се присъедини към Реал Мадрид.
Шефовете на Ливърпул нямаха голям избор и в крайна сметка трябваше да го продадат за неадекватната за качествата му и възрастта му сума от под 10 милиона паунда.
Последва първият голям разрив в отношенията между Майкъл и феновете на Ливърпул. Но нямаше да е последният.
Оуен прекара приличен сезон в Реал Мадрид, отбелязвайки 16 гола за испанския гранд, но така и не успя да си извоюва твърдо място в тима на "кралете". В негово отсъствие пък Ливърпул тръгна рязко нагоре.
През 2005-а под ръководството на Рафа Бенитес мърсисайдци спечелиха, може би, най-драматичния финал в историята на Шампионската лига и предшестващия го турнир КЕШ.
Майкъл със сигурност е гледал чудото в Истанбул. Няма как да не е. И си е блъскал главата над въпросите как се случи така и защо не остана на "Анфийлд".
Лесно е да се подиграеш на нещастието му. Но трябва отново да се върнем назад към 2004-та, за да си изясним защо Оуен избра да поеме към испанската столица.
Пробивайки в Ливърпул още като 17-годишен, голмайсторът бе станал талисман на клуба при Рой Евънс и след това при Улие.
Роденият в Честър нападател бе чудо на природата, което вкарваше безброй голове и помагаше на "червените" да възвърнат славата си както на домашната сцена, така и в Европа.
Само погледнете числата.
В първия пълен сезон на Оуен при професионалистите през кампанията 1997/98 той отбеляза 23 гола, а през следващата повтори подвига си. Преследван от безброй контузии, 19-годишният Майкъл реализира 12 попадения през 1999/00, след което се заредиха 24, 28, 28 и накрая 19 в последния му сезон.
През 2001-ва Ливърпул спечели требъл, а на финала за ФА къп срещу Арсенал той изнесе рецитал с вълшебното си представяне.
Личната му слава отново обиколи света в края на годината, когато получи напълно заслужено "Златната топка". Оуен беше истинска суперзвезда за клуба и страната си.
Спомените за трофеите от 2001 г. остават вечни, но не и любовта към момчето от Честър, което сбъдваше мечтите на феновете.
Все още само на 21 светът беше в краката му. Имаше всичко. Само едно нещо му липсваше - обичта на "Коп".
Легендарната трибуна рядко подемаше песни за Оуен, без значение колко бележеше и той никога не се радваше на признанието, което обгръщаше Роби Фаулър.
Беше напълно необяснимо на фона на това, което правеше. Но сякаш запалянковците предчустваха по някакъв начин, че Майкъл ще им забие нож в гърба.
Не само с желанието да отиде в Реал Мадрид, но и с цялата бъркотия, която последва нататък.
Трансферът му в Испания не се различаваше по нищо от всеки друг. Трансфер като трансфер. Но Ливърпул загуби голям голмайстор в момент, в който новият мениджър Рафа Бенитес започваше работа в клуба от нулата.
Вярно е, че "червените" не получиха парите, които трябваше да получат за Оуен, но пък Филипе Коутиньо и Луис Суарес също не се отърваха от критиките и омразата, въпреки че сделките им напълниха обилно клубната каса. Трудно е да се угоди на публиката.
От друга страна желанието на Майкъл да отиде в Испания и да се пробва в Реал Мадрид беше напълно разбираемо. Но след само един сезон на "Бернабеу", той отчаяно искаше да се завърне в Ливърпул само за да чуе категоричното "не" от устата на Рафа Бенитес за наддаване с Нюкасъл, който предлагаше 16 милиона лира за национала.
Оуен обаче не се отказваше да заиграе повторна на "Анфийлд" и настоя за откупна клауза, която да бъде обратният му билет, ако в някакъв момент Бенитес размислеше.
"Президентът на Реал почука на вратата на хотелската ми стая и ми каза: "Оставаш тук или отиваш в Нюкасъл". Разговарях с Ливърпул и ги попитах дали са готови да изравнят офертата на "свраките", но ми казаха, че 10 милиона паунда са максимумът им. В договора ми бе записано, че мога да отида в друг клуб, ако извади въпросната сума от 16 милиона. Съгласих се на трансфера в Нюкасъл с идеята да се върна в Ливърпул", обясни години по-късно Оуен.
За негово съжаление такъв шанс никога не му се отвори. Или по-точно - той сам изгори всички мостове за завръщане в града на Бийтълс
След слаб период на "Сейнт Джемсиз парк", Оуен направи ход, който го демонизира в очите на феновете.
Нюкасъл изпадна и той остана без клуб, а мениджърската му агенция изготви брошура от 32 страници, за да се опита да намери нов отбор на кавалера на "Златната топка". Документът открояваше подвизите на Оуен на терена в предишните години и имаше за цел да увери потенциалните купувачи, че сделката ще си заслужава. Ефектът обаче беше обратен. Миришеше на отчаяние.
Майкъл също беше отчаян. Отчаян за завръщане обратно на "Анфийлд".
Със зъби и нокти се опитваше отново да достигне до червената фланелка. Даже помоли Джейми Карагър да каже добра дума за него пред шефовете и да го вземат отново.
Но гласът му беше глас в пустиня. Той искаше Ливърпул, но него го искаха Хъл и Евертън. Е, не само те. Хитрата лисица сър Алекс Фъргюсън и Манчестър Юнайтед също бяха готови да предложат договор на бившия голмайстор на вечния враг.
Оуен вече беше на 29 и в най-ниския прилив на кариерата си, когато Фърги пристигна пред вратата му.
Шотландецът знаеше как да повдигне настроението му. "Ние сме Манчестър Юнайтед, а другите ти перспективи са Хъл и Евертън", каза му той. Не ви ли звучи достатъчно убедително? Но феновете не прощават подобни неща и за тях Оуен винаги ще бъде мръсна дума. Разбираме ги.
Но все пак се поставете в неговите обувки и ще осъзнаете, че това бе един избор, направен с главата, а не със сърцето.
Дали съжалява, че отиде в Манчестър Юнайтед? Почти е сигурно, въпреки че никога не го призна на глас.
Гневът от решението му, който тлее на "Анфийлд" и до днес обаче е жестока присъда.
Ясно е какво е отношението на мърсисайдските фенове към съседите от Манчестър, но все пак става въпрос за футболист, който дари на "Коп" едни от най-великите моменти в по-новата история на клуба.
Майкъл със сигурност не заслужава грозните обиди в социалните мрежи и по трибуните на стадионите, работейки като телевизионен анализатор.
По-зрял, по-мъдър и по-примирен, Оуен иска да докаже на феновете, че е много повече от това, което си мислят.
Съдбата му е такава, че при него Ливърпул и отчаянието от дълго време вървят заедно. Преди беше отчаян да заиграе отново за "червените", сега отчаяно иска запалянковците да му простят. И всичко това с ясното съзнание, че никога няма да се наслади на привързаността на "Коп", която си заслужи в годините си като голмайстор на "Анфийлд".
Той никога няма да бъде обожаван, това е ясно. Вероятно и никога няма да му се прости.
Но може би е време да си припомним за онзи Майкъл Оуен, който даде на Ливърпул толкова много радостни, празнични и уникални моменти.
На 12 май, точно 19 години след онази прочута победа над Арсенал и изумителното му представяне, Оуен написа в Twitter: "Ако можех да изживея един ден отново, това със сигурност щеше да е онзи през 2001-ва, когато вкарах два гола на финала за ФА къп и Ливърпул спечели трофея! Какъв невероятен ден беше това. Денят, в който всичките ми детски мечти се сбъднаха."
What an incredible day that was. The day when all my dreams as a boy came true!! https://t.co/BCIlCkN8Xq
— michael owen (@themichaelowen) May 12, 2020
Май е време да спрем дотук. Само още нещо...
Ливърпул е голям клуб. Световен клуб. Фабрика за производство на идоли, каквито има днес и винаги ще има в бъдеще. Но в минало време Оуен гравира името си в учебниците по история на "червените".
Той носеше на отбора трофеи и достигна висини, за които други могат само да мечтаят.
За съжаление обаче повечето привърженици го помнят само с предателството, което не бе продиктувано от сърцето. Другите алтернативи бяха Хъл и Евертън.
