Оливер Бирхоф го нарича "най-лошия треньор", с когото го е сблъсквала съдбата, но затова след малко.
Иначе Ролф Шафщал е един от наставниците в Бундеслигата, работили под най-голям стрес през цялата си кариера. Начело е основно на тимове, които се борят за оцеляване, като спасява цели 6 отбора от изпадане. Подобен случай в България бе Костадин Ангелов - Лаптопа.
"Напрежението беше огромно, но се справях с него много добре - разказва германецът в едно от последните си интервюта. - Много ми харесваше да поемам невъзможни мисии. Да отидеш в отбор, който е в дъното на таблицата, за мен беше някакъв вид удоволствие. Във всеки случай така и не стигнах до "бърнаут"."
Съпругата му, с която изкарват 60 години семеен живот, веднъж заявява: "Ако моят Ролф не е във футбола, ще превърти".
Луд е на тема дисциплина и физическа подготовка.
"Ако през 80-те сте треньор на изпадащ отбор, голяма част от момчетата идваха от аматьорските лиги. И за да запазиш мястото си в Бундеслигата с тях, трябваше да са в първокласна кондиция. След шестте седмици подготовка момчетата бяха от една страна щастливи, че най-накрая всичко е свършило. От друга се кефеха, че са в супер форма", издава тайната си Шафщал.
С Бирхоф кариерата го среща в края на 80-те в Байер Юрдинген. Тогава Оливер е младо момче и още не може да хване ръка.
"Нарекъл ме е "най-лошия треньор", защото почти не игреше при мен - категоричен е треньорът. - Той беше страхотен в играта с глава, но чисто футболно не можеше да отговори на нивото нито на Щефан Кунц, нито на Марсел Витечек."
Силен оратор, Шафщал обича да слуша най-вече... себе си. И смята, че дар словото му е с огромен принос за успешните резултати.
"В отборите си винаги трябваше да внушавам на футболистите, че следващият мач предоставя прекрасна възможност да се измъкнем от тежката ситуация. Но за да се случи това, всички трябва да те следват. Без изключение. И това се казва с ясни, недвусмислени думи. Ако някой се отцепи, си длъжен да покажеш твърдост - добавя германецът. - Когато пристигнах в Юрдинген, заявих на играчите: "Който не е съгласен с моите правила на тема дисциплина, влагане в тренировките и жертвоготовност, да говори сега!"
Загубихме първия мач срещу Хамбургер и на другия ден бях наострил ушите, защото това са тънки моменти. В съблекалнята Франц Рашид и Оливер Бирхоф недоволстваха един на друг, че са останали резерви. Първият беше опитен боец. Вторият - младо момче и него не го обвинявах. Но привиках Рашид в треньорската стая на следващия ден. Питах го дали ме е слушал, когато съм говорил и му заповядах да отиде в офисите и да разтрогне договора си.
Отборът разбра за това и им стана ясно, че двамата не са спазвали правилата. В такива случаи трябва да си твърд като стомана, иначе губиш авторитета си пред отбора. Изведнъж в тима настана спокойствие и в крайна сметка завършихме шести в шампионата."
Европейският шампион от 1996 Щефан Кунц го определя като "твърд, но сърдечен".
"Веднъж в Бохум нещата не вървяха на добре. Помолих една сутрин съпругата ми да опече кекс. На тренировката се разкрещях на играчите: "Само да видя това още веднъж! Непоносимо! Събирайте топките и се прибирайте!" В съблекалнята всички бяха оклюмали, а аз заведох целия отбор у нас на кафе и кекс. Гледаха като паднали от Марс", излиза от нормите си Шафщал.
Комично е, че той започва работа като треньор по обява във вестник.
Вижда, че тимът на Ергенцинген си търси наставник. И започва.
Дуисбург е едно от най-специалните места за него. Там за пръв път става старши-треньор в Бундеслигата и още в първия си сезон успява да спаси отбора от изпадане. Малко след това извежда тима до полуфиналите в турнира за Купата на УЕФА.
В последните години от неговата кариера води Динамо Дрезден в Трета лига само 57 дни. Освободен е, след като изрича фразата: "В съблекалнята няма никой. Никой не слуша. Не са научени на труд, никакво достойнство."
Преди това прави 5 години пауза от треньорството.
"Бях загубил всякакво желание. Но ако не бях направил тази почивка, нямаше да доживея до толкова (Шафщал почива на 80-годишна възраст - б.а.). Може би приех твърде бързо някои предложения, но просто не можех да си представя да стоя вкъщи и да се мотая. Имах нуждата да съм на терена - страстно обича футбола германецът. - Жена ми беше моят гръмоотвод. Когато вечер се прибирах ядосан и бучах срещу играчите, тя спокойно готвеше и кротко ме изслушваше. Тези повече от 50 години с нея са ми по-ценни от всеки трофей."
