Футболен клуб Интер е основан на 9 март 1908 година. След четири години "нерадзурите" ще празнуват 120 години история.
Недоволни членове на Милан от клубната политика в отбора да не бъдат приемани чуждестранни футболисти се отделят и създават Интер. Така Милано вече има своите градски съперници.
Още първият капитан на новосъздадения клуб е швейцарецът Ернст Марктъл. Сякаш за да подчертаят различието си от "росонерите", в Интер веднага избират чужденец да ги предвожда на терена.
През същата година "нерадзурите" отмъкват един от големите таланти от академията на Милан. Скаути на Интер забелязват 18-годишния Вирджилио Фосати.
Младокът действа в центъра на терена и се отличава с изключителен поглед върху играта и прекрасно движение със и без топка. Благодарение на лидерските си качества, впоследствие Фосети се превръща във втория капитан на Интер и първия италианец, носил капитанската лента на Интер.
Нея той наследява от Марктъл, а след това се превръща и в първия играещ треньор на "черно-сините".
Интер не чака дълго за първата си титла. "Нерадзурите" стават шампиони само две години след създаването си, триумфирайки в първенството през сезон 1909/10.
Това е първата кампания, в която италианското първенство сменя формата си и всички отбори се срещат по два пъти в рамките на сезона на разменено гостуване.
Общо девет клуба участват в първенството през 1909/10, а сезонът приключва с шампионски мач.
Интер и властелинът на италианския футбол по онова време - Про Вирчели, завършват с равен брой точки - по 25. Между 1908 и 1913 година Про Вирчели печели пет титли, като само Интер успява да спре серията им.
Първоначално шампионският двубой е насрочен за 17 април 1910-а, но поради молба от Про Вирчели е отложен със седмица, заради ангажименти на футболистите им на студентски турнир.
Впоследствие "белите" искат ново отлагане заради голям брой контузени и участие на част от играчите им на военния турнир за Купата на кралицата. Италианската федерация обаче отказва, тъй като веднъж вече е отложила срещата.
Според федерацията Про Вирчели използват военния турнир като оправдание, за да могат контузените им футболисти да се възстановят.
След като втората им молба им за отлагане на финалния двубой не е удовлетворена, от Про Вирчели решават да бойкотират срещата.
Вместо титулярния си състав "белите" изпращат на финала детска формация между 11 и 14 г. Отборът е воден от 11-годишният капитан Сандро Рампини, който при излизането си на терена подава парче тебешир на Фосати с думите: "За да не изгубите бройката на головете."
Любопитно, двубоят завършва при резултат 10:3. Не е напълно ясно как хлапаци между 11 и 14 г. вкарват цели три гола на шампиона на Италия.
Така Интер печели първото си Скудето, като ще трябва да чака цели 10 години за следващото си.
Междувременно Про Вирчели печели титлата следващите три сезона, доказвайки статута си на абсолютен властелин в италианския елит по онова време.
В днешно време славните години на Про Вирчели са далеч назад в историята на клуба и от години отборът се състезава в долните дивизии на Ботуша.
От своя страна, 116 години след първия си шампионски сезон, Интер завоюва 20-ата си титла и сложи втора звезда на екипите си след триумфа в Серия "А" през 2023/24.
1910-а е паметна година за италианския футбол и по друга причина. Тогава се формира националният отбор на "адзурите". На 15 май с Фосати в състава италианците побеждават Франция с 6:3.
Бялото, с което Италия играе тогава, е изкопирано от екипите на Про Вирчели.
Вирджилио Фосати се превръща в първия национал на Интер, като успява да се разпише в дебютния двубой за Италия, вкарвайки втория гол срещу французите.
След това капитанът на Интер вкарва още четири гола, всички на клубно ниво - срещу Пиемонте, Андреа Дориа (клуб, който впоследствие се слива със Сампиердорнезе, за да формира Сампдория), Расинг Либертас (милански отбор) и Модена.
Четвъртото попадение идва през сезон 1914/15 и се оказва последното в кариерата му. През 1915-а Италия влиза в Първата световна война, обявявайки война на Австро-Унгария на 23 май.
След нова промяна във формата на първенството финалната група от четири отбора изглежда по следния начин: Дженоа, Торино, Интер и Милан. Първият отбор е със седем точки, а вторият и третият имат по пет кръга преди финала.
Това означава, че всеки от тях е можел да стигне до титлата. Първенството обаче е прекратено кръг преди финала, а след края на Първата световна война Дженоа е обявен за шампион.
Интер и Торино подават контестации. Случаят се точи до 1921-ва, но решението на Италианската федерация не бива променено. Така Дженоа официално получава титлата за сезон 1914/15.
Междувременно Фосати също е изпратен на фронта. В началото е с чин старши лейтенант от 68-а пехотна дивизия, след което е повишен в капитан. Явно съдбата му е да бъде капитан не само на терена, но и на бойното поле.
Вирджилио е убит в бой на 29 юни 1916 г. в близост до Монфалконе. Посмъртно получава сребърен медал за военни заслуги.
Така войната прекратява кариерата на един от най-талантливите италиански футболисти от началото на новия век.
Първият италиански капитан на Интер намира смъртта си само на 25 години. Но завинаги ще остане в историята на "нерадзурите" и ще бъде помнен като герой за страната си.
