След цели пет години гробно мълчание Адриано най-накрая повдигна завесата към най-важните моменти от живота и кариерата си. Бившият нападател на Интер и бразилския национален отбор сложи край на част от слуховете, които витаят около него, но и потвърди други. Легендарната деветка разказа за детството си сред фавелите, за началото на кариерата си, за приключението си в италианския футбол и за причината великата игра да стане безинтересна за него.
В откровено интервю пред The Players Tribune Адриано изложи гнева си към медиите за всичко написано от тях по негов адрес. Разказа и за смъртта на баща си през 2004 година, която се превръща в началото на края на футболната му кариера.
"Адриано зарязал кариера за милиони. Адриано е дрогиран. Адриано изчезна във фавелите. Знаете ли колко пъти съм чел тези заглавия? Глупости. Е, ето ме - усмихвам се пред вас - споделя бившият нападател.
Как мога да кажа, че не съм докоснат от Господ? Историята ми дори не следва логиката и здравия разум; дори самият аз не мога да я разбера. Отидох в Интер в Милано и хората веднага започнаха да ме наричат Императора. Как можеш да обясниш това? Докоснат от Бог - така."
Адриано разказва за това как баба му го е водила на първите му тренировки във Фламенго, за това как цялото семейство е събирало пари, за да плати участието му в академията на бразилския гранд и как старицата се е превърнала в първия му треньор; и то изключително строг такъв: "Тя беше Моуриньо преди Моуриньо! След всеки мач ме питаше защо не съм направил това или онова. Беше напълно безкомпромисна."
Тъкмо пристигнал в Интер, на Адриано му се открива възможността да играе в контрола срещу Реал Мадрид. В отбора на "нерадзурите" по онова време са играчи като сънародникът му Роналдо, Кларънс Зеедорф, Хавиер Санери, Франческо Толдо.
"Зеедорф постоянно се разхождаше из съблекалнята с вдигната фланелка - имаше 7% подкожна мазнина копелето. Беше страшен!
Никога няма да забравя приятелския мач срещу Реал Мадрид на "Бернабеу", в който влязох като резерва. Спечелихме пряк свободен удар точно пред наказателното поле и аз се засилих да бия. Казах си: "Защо не?" Но тогава Матераци изкрещя зад мен: "Не, не, не, аз ще изпълнявам." Този колосален задник!
Едва разбрах какво казваше, защото все още не говорех италиански. Но разбрах, че не е доволен. Той искаше да изпълнява, но Зеедорф се намеси и каза: "Остави момчето да бие." Никой не се е*аваше със Зеедорф. Матераци ми отстъпи и ако гледате отново видеото, ще видите как Матераци стои зад мен с ръце на кръста, сякаш очаквайки да запратя топката на горната тераса.
Хората все още ме питат как успях да намеря топката по такъв начин. А аз винаги им отговарям: "Не знам, човече! Нямам идея! Аз просто ритнах топката с левия си крак, а Бог направи останалото!"
След фурора, който прави в началото, идват и тежките дни след смъртта на баща му. "Мога да ви кажа, че след този ден любовта ми към футбола вече не бе същата. Когато играех футбол, играех за семейството си. Когато вкарвах голове, ги вкарвах за семейството си. Но когато баща ми почина, футболът вече не бе същият за мен.
Бях на един океан разстояние от родината си. Депресирах се. Започнах да пия много. Не ми се тренираше. Това нямаше нищо общо с Интер; просто исках да си отида вкъщи. Въпреки че продължих да вкарвам много голове в Серия "А" и въпреки любовта на феновете, радостта от играта ми изчезна.
Не всички контузии са физически. Когато скъсах ахилес през 2011-а, знаех, че всичко за мен, физически, е приключило. Можеш да се оперираш и да опиташ да продължиш, но никога не си същия. Експлозивността ми вече не бе същата. Балансът ми го нямаше никакъв. По дяволите, и до ден-днешен продължавам да куцам. Все още имам дупка в глезена си.
Същото се случи и когато баща ми почина. Само че белегът бе вътре в мен. Имам дупка в глезена си и дупка в душата си.
През 2008-а в Интер пристигна Моуриньо и всичко стана прекалено трудно. Пресата ме следваше навсякъде, а отношенията ни с Моуриньо се изчерпваха до: "По дяволите! Ах, ти! Ще ме прецакаш, нали, момче?" Не можех да се справя. Когато получих повиквателна за националния отбор, Моуриньо ме попита: "Изобщо няма да се върнеш, нали?" Отговорих му: "Вече знаеш отговора!" Еднопосочен билет, братко.
Пресата понякога не разбира, че ние сме просто човешки същества. Отговорността да бъдеш Императора беше огромна. Веднъж баба ми беше при мен в Милано, докато пресата ме следваше навсякъде. Бяха се събрали пред дома ми и не искаха да си тръгват. Чувствах се като заклещен. Тогава чух как баба ми кипва вода на печката.
Попитах я дали ще готви спагети, а тя отговори: "О, не, не, момчето ми, готвя една малка изненада за приятелите ти отвън." Казах ѝ, че е полудяла и че не може да прави подобни неща, но тя кротко ми отвърна: "Не, не. Само ще поизкъпя малко приятелите ти от медиите. Водата е приятна и топличка. Ще им хареса!"
След това пресата писа, че съм изчезнал. Че съм се върнал във фавелите и съм започнал да се дрогирам и всякакви такива глупости. Публикуваха мои снимки, на които съм заобиколен от гангстери, и описваха историята ми като трагедия. А в същото време аз се смеех, защото те не знаеха за какво говорят. Не разбираха колко се излагат.
Аз се прибрах при моите хора, при приятелите ми, в обществото, което познавам. Не исках да живея в замък далеч от всичко това. Затова се върнах."
След това Адриано отново облече фланелката на Фламенго, помагайки на родния си тим да стане шампион за първи път от 17 години насам.
"Когато се върнах в Рио да играя за Фламенго, не исках вече да съм Императора. Искам да бъда просто Адриано. Исках да се забавлявам отново. И мога да ви кажа, че се забавлявахме. Истината е, че понякога отивахме на тренировки само заради пиенето след това. Веднага щом заниманието свършеше, беше време за купон. Жените ни знаеха да не ни чакат - щяхме да се приберем чак в полунощ.
На тренировката на следващия ден винаги имаше по някой недостатъчно изтрезнял, но винаги се намираше кой да го покрива; кой да бяга за него, че да не си личи колко зле е положението.
Може и да не спечелих световната купа или Копа Либертадорес, но имах невероятен живот. Горд съм, че бях Императора, но без Адриано Императора е никой. Адриано не носи корона. Адриано е обикновено момче, докоснато от Бог.
Адриано не изчезна във фавелите. Той просто се прибра у дома."
