Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Преди 55 г. Мохамед Али даде пример с Виетнам. Сега руснаците трябва да го последват с Украйна

Преди 55 г. Мохамед Али даде пример с Виетнам. Сега руснаците трябва да го последват с Украйна Снимка: Getty Images

Войната в Украйна продължава с безмилостни темпове. 7 месеца след началото на руската инвазия президентът Владимир Путин продължава методично да работи да откъсне парчета от украинската държава и вече започва да го прави.

За да продължи войната си на територията на Украйна Путин дори обяви частична мобилизация, която доведе до масово напускане на страната от мъже, застрашени да бъдат привикани в армията. Но има и такива, които на драго сърце биха приели да отидат на фронта. Или поне казват така, играейки роля в пропагандната машина на Москва.

Един от тях е бившият световен шампион в бокса в тежка категория Николай Валуев, който разкри, че е получил повиквателна, за да се включи във войната на Владимир Путин срещу Украйна, и че съвсем скоро ще влезе в редиците на руската армия.

Високият 213 сантиметра и тежащият 150 килограма руснак е както най-високият, така и най-тежкият световен шампион в историята. Валуев държа титлата на WBA на два пъти между 2005 и 2009 г.

Руският гигант приключи кариерата си през 2009-а със загуба - от британеца Дейвид Хей. Валуев се оттегли със статистика от 50-2 (34 с КО).

"Доколкото виждам, всички са получили повиквателни за армията и аз не съм изключение. Дали ще отида на фронта? Разбира се. Явявам се за служба веднага", каза 49-годишният Валуев пред руския "Известия".

Преди 55 г. Мохамед Али даде пример по хуманност, но както тогава, и сега той остава нечут

В средата на миналия век американската армия е "жадна" за "нова кръв", с която да освежи редиците си във войната във Виетнам. Както сега Русия воюва срещу въображаемите нацисти в Украйна, тогава американците бореха "комунистическия режим" във Виетнам.

Половин милион американци се включватв тази война, според официалните цифри, 58 хиляди от които не се завръщат обратно. Още десетки хиляди остават осакатени и със сериозни психически проблеми след войната.

Колкото по-продължителен става конфликтът обаче, толкова повече настроенията в САЩ се променят. С течение на времето се по-малко хора подкрепят допълнителната мобилизация, а противниците на войната се увеличават с всеки изминал ден.

Един от тези, които най-яростно се противопоставят на войната във Виетнам е несравнимият Мохамед Али. Най-великият, качвал се някога на ринга, според мнозина, е изхвърлен от бокса за период от три години и дори влиза в затвора за това, че настоява на пацифистката си позиция.

На 28 април 1967-а Мохамед Али се явява за военна служба в Хюстън, а единствената му цел е ясно да демонстрира нежеланието си да стане част от армията. Нарочно попълва анкетната карта с грешни отговори дори на най-елементарните въпроси, като слага името на Уилям Шекспир за отговор на въпроса кой е президент на САЩ, например.

По време на военната клетва офицер на няколко пъти извиква името Касиус Клей (рожденото име на Али, преди той да се обърне към исляма - б.а.), но боксьорът остава на място, въпреки че е длъжен да направи стъпка напред, за да покаже присъствие. "Мохамед Али! Пехотинец", продължава да крещи военният, но Али продължава да стои неподвижно.

Световният шампион категорично отказва да замине за Виетнам, позовавайки се на религията си. Само няколко часа по-късно няколко комисии веднага отнемат боксовия му лиценз. Малко по-късно от WBA също реагират и отнемат световната му титла. Али не им остава длъжен и заклеймява всички спортни функционери в САЩ като глупаци.

През юни 1967-а Али се явява в съда по делото срещу него за отказа си от военна служба. Тогава произнася реч, която се помни и до днес.

"Аз нямам проблем с виетнамците, те нищо не са ми направили - казва Али пред съда. - Те не са ми сторили зло, не са ме наричали чернилка, не са ограничавали гражданските ми права и не искат да ме линчуват. Може да ме пратите в затвора, ако поискате, но няма да пътувам десет хиляди километра, за да убивам случайни хора. Предпочитам да седя в килията и да умра, ако трябва, но да се боря срещу вас. Вие сте хората, които стоите между мен и свободата ми, не ме смятате за равен и не уважавате религиозните ми права. Нямам нищо против виетнамския народ."

Али е признат за виновен за виновен и решението му е потвърдено от Апелативния съд. Формалната причина за присъдата е шофиране с нередовна книжка. Въпреки че боксьорът обжалва, все пак прекарва десет дни зад решетките.

С категоричната си позиция срещу войната, а и с цвета на кожата си, Али се превръща в основна мишена за всички поддръжници на действията на САЩ във Виетнам, които са предимно бели мъже. Т.нар. патриоти критикуват яростно антивоенната позиция на Али. Журналисти неспирно го провокират с въпроси защо няма никой зад него да защитава позицията му.

В продължение на три години Али остава извън бокса, наричан е предател и дезертьор в родината си. Омразата към световния шампион достига до такива размери, че списание "Esquire" го изобразява прострелян с пет стрели на корицата си през април 1968 г. под заглавие "Страстите на Мохамед Али".

Въпреки всички трудности и финансови трудности (докато е наказан боксьорът, на практика, получава забрана да работи и да изкарва прехраната си) позицията на Али срещу войната във Виетнам остава твърда.

Докато е изхвърлен от спорта, Али не спира с активизма си. Между 1967 и 1970 г. Мохамед обикаля различни университети в цяла Америка и говори пред младата публика. Много от лекциите му дори са платени.

Олимпийският шампион от 1960 г. бързо се превръща в любимец на младежите, което изненадва Али. Гостуванията му по аулите често завършват с бурни аплодисменти. Огромният процент от най-младото поколение е против войната. Али е смаян от ценностите на студентите, които застават на неговата позиция, противопоставяйки се на тази на родители си. Преди това боксьорът е на мнение, че разделението е расово, но впоследствие разбира, че е поколенческо.

Междувременно много чернокожи спортисти не подкрепят позицията на Али и на огромната част от студентите. Бейзболистът Джаки Робинсън е на мнение, че с отказа си да служи Али демонстрира неуважение към родината си, която му е дала всичко в бокса.

"Трагедия е да спечелиш милиони долари от американците, а сега да не искаш да се биеш за страната, която, по мое мнение, ти е дала всичко", казва Робинсън.

Един от най-великите в историята на бокса - Джо Луис, също критикува Али. По време на Втората световна война Луис не влиза в армията, но е използван от правителството за набиране на доброволци.

Мохамед Али пред студенти в Мичиган
Мохамед Али пред студенти в Мичиган

Но има и такива, които защитават Али. Сред тях е бившият състезател по американски футбол Джими Браун, който се застъпва за решението на Касиус Клей да не влезе в армията.

"Шампионът е отдаден на вярата си - казва Браун. - Неговата позиция е базирана на религията му. Отказът му да влезе в армията му коства титлата. Грозят го пет години затвор. Моля ви, смилете се над проповедника."

През 1971-ва Върховният съд, след решение с единодушни осем гласа, отменя присъдата на Мохамед Али. Твърдата му позиция превръща спортистите в САЩ, а впоследствие и в целия свят, не само в модели за подражание на терена или в залата, но и в лидери на мнение.

Само ако имаше повече хора като него днес.

 

Най-четените