Джосеп Гуардиола и Рубен Аморим може да са от различни поколения и да имат много различен път като играчи и треньори - но общото между тях е, че към края на футболните си кариери изкарват периоди в Катар.
И връщайки се към тези техни приключения, откриваме, че в Близкия изток те по някакъв начин полагат основите на треньорското си бъдеще.
Но защо точно Катар и как Аморим и Гуардиола се озовават там?
През 2003 г. в катарския футбол навлизат големи пари. Не толкова, колкото в Саудитска Арабия в наши дни, но тогава 10 милиона долара на клуб са достатъчни, за да отведат в Катар звезди като Габриел Батистута, Ромарио, Франк и Роналд де Бур, Фернандо Йеро, Марсел Десаи, Щефан Ефенберг, Клаудио Каниджа, Франк Лебьоф и Кристоф Дюгари.
В същия период натам се отправя и Гуардиола след неприятни моменти в Серия "А", където е забит на скамейката и несправедливо наказан за допинг (по-късно обвиненията са свалени).
Чувствайки, че кариерата му е към края си, прочутият полузащитник отказва оферта дори от Манчестър Юнайтед, за да си избере екзотична дестинация.
В Катар той заиграва в Ал-Ахли и остава там две години, като през първата е избран за най-добър чужденец в първенството.
В тима от Доха негов треньор е един легендарен бразилец на име Пепе: двукратен световен шампион и вторият най-резултатен голмайстор в историята на Сантос след Пеле.
И докато Пепе вече приключва своя треньорски път, този на Пеп тепърва започва.
"Джосеп ми каза: "Дон Пепе, никога не съм докосвал топката с главата си и тук също няма да го направя. Моята глава е за мислене", спомня си бразилецът.
"Гуардиола говореше пет езика на тренировките и беше моят треньор на терена. Беше различен от останалите и докато играеше в Доха, анализираше първенствата на Германия, Франция, Испания, също и Шампионската лига. Беше вманиачен по детайлите".
Пепе разказва също, че Гуардиола веднъж му прави пълен тактически анализ на отбора на Бразилия, който става световен шампион през 1970-а - няколко месеца преди самият каталунец да се роди.
"Пеп често говореше за тактики от миналото. Много съм щастлив, когато казва, че е научил много от мен. Не се съмнявам, че е вярно и това много ме радва", допълва бразилският наставник.
След двата си сезона в Катар, Гуардиола все още е търсен в Европа и даже отива на проби не къде е да е, а в Манчестър Сити.
Това обаче е един съвсем различен Сити без парите на шейховете и не може да предложи кой знае какво на легендата на Барселона.
Пеп смята да прекрати кариерата си, но старият му приятел Хуанма Лийо го кани в Мексико и там халфът заиграва за Дорадос като играещ помощник-треньор.
В по-късните години съдбата свързва Гуардиола с Катар още няколко пъти.
През 2010-а мениджърът става посланик на страната в кандидатурата ѝ за Мондиал 2022. И се налага това да му бъде припомнено 12 години по-късно, когато критикува турнира, тъй като се провежда през зимата и обръща с главата надолу европейския футболен календар.
През 2011-та се появяват слухове, че на Гуардиола са предложени 15-20 млн. евро на сезон, за да води катарски отбор.
Но той остава начело на големия тим на Барселона, който тогава получава спонсорство от фондацията на Катар.
Сделката предизвиква критики заради спорния имидж на арабската страна и всеизвестното нарушаване на човешки права в нея.
Но Гуардиола се изказва в защита на Катар: "Прекарах две години там. Несправедливости има навсякъде. А Катар е много безопасна и много по-отворена страна, отколкото си мислят някои хора".
"Що се отнася до неравенството между мъже и жени, така повелява тяхната религия. Катар е най-близък до западните демокрации сред мюсюлманските страни в региона, но се нуждае от време".
Докато е треньор на Байерн, Гуардиола на два пъти води отбора на зимен лагер в Катар.
Нови слухове го свързват с националния отбор на страната, но каталунецът остава в клубния футбол.
Неговият асистент и учител, същият онзи Хуанма Лийо, в един момент го напуска, за да поеме катарския Ал-Сад, но се задържа само година и после се завръща в щаба на Манчестър Сити.
А какво свързва легендата на Бенфика Рубен Аморим с катарския футбол?
Също като Гуардиола, португалецът играе като халф, но е 14 години по-млад и се насочва към Близкия изток по-късно.
Случва се през 2015-а и това всъщност е първото му и единствено излизане извън Португалия като футболист.
30-годишният Аморим остава собственост на Бенфика, но е преотстъпен на Ал-Уакра, тим от град Уакра в близост до столицата Доха.
Футболистът предприема дългото пътуване със съпругата си Мария и остава очарован от новата дестинация.
"Пътувал съм в чужбина и преди, но не съм играл извън Португалия. Катар се оказа впечатляващо място за семеен живот. Хората нямат идея за качеството на живота в тази страна. Ако трябваше да избирам къде да живея със семейството си, бих избрал Катар", тържествено обявява Аморим.
Но понякога поведението на местните го обърква.
"Всичко оставаше много бегло, все ми казваха "утре". С жена ми живяхме в хотел шест месеца. Като ги питах кога ще се преместим в къща, все казваха едно и също: "Утре, ако е рекъл Аллах".
Всъщност причината полузащитникът да заиграе извън родината си е нуждата да се възстанови и да натрупа игрова практика след много тежка контузия в коляното.
Успява даже да се завърне по-рано от очакваното и още във втория си мач отбелязва дебютен гол за Ал-Уакра. В третия пък тимът му побеждава Ал-Сад, където наскоро е заиграл Шави Ернандес.
Rúben Amorim - Benfica to Al-Wakrah (Qatar) on loan (2015) pic.twitter.com/Nid6PGrVEV
— Transfersthathappened (@actualtransfers) November 6, 2024
Уругвайският треньор на Ал-Уакра Маурисио Лариера си припомня именно онзи мач на Аморим: "Тогава Рубен игра страхотно и не само неутрализира Шави, но беше отговорен и за организирането на атаките ни от халфовата линия".
Кариерата на португалеца в Катар обаче продължава едва 10 мача, в които той си изкарва два червени картона. Принуден е да спре с футбола само на 32 години заради контузии.
Все пак Лариера не съжалява, че го е привлякъл в отбора си и оценява неговите лидерски качества.
"Веднага щом започна да тренира с нас, видях, че е голям професионалист и ще има положително въздействие върху тима. Бяхме в клуб, където липсваха играчи с неговото ниво и стандарти. Признавам, че често планирахме тренировките така, че Рубен да се чувства като елитен професионалист, както беше свикнал в Бенфика."
"Той се превърна в лидер на отбора заедно с аржентинеца Себастиан Саес, с когото станаха приятели", припомня си още Лариера.
Любопитно е, че уругваецът дава същата оценка на Аморим, каквато преди това дава Пепе на Гуардиола.
"Рубен беше моят треньор на терена. Опитваше да помогне на всички, особено на младите играчи. Беше важно, защото професионалният футбол все още прохождаше в Катар. Той не разбираше някои неща, но когато се ядосваше го прегръщах и му казвах: "Спокойно, това е Катар".
След Ал-Уакра, Лариера се завръща в Южна Америка, но продължава да следи какво се случва с Рубен Аморим.
"Имахме близки отношения на взаимно доверие. говорехме с часове - запознах се с неговите идеи, с начина му на живот и семейството му. Винаги съм го виждал като треньор. Понякога се срещахме да обсъждаме тактика, той се тормозеше от недостатъците, които виждаше в отбора. Но винаги се отнасяше уважително, беше любезен и готов да допринася", допълва Маурисио Лариера.
"Убеден съм, че Рубен е готов за Манчестър Юнайтед, все още е млад и има голямо бъдеще. Изводът ми от времето ни заедно е, че аз научих много повече от него, отколкото той от мен".
Очевидно треньорството е съдба и призвание за Аморим и Гуардиола, които се изправиха един срещу друг съвсем наскоро - преди малко повече от месец, когато Спортинг разби Манчестър Сити с 4:1 в Шампионската лига.
