Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Рамбо от Балканите, който научи бразилците на футбол

Рамбо от Балканите, който научи бразилците на футбол

"Оооо, сега Пет ще ви вкара гол", пее торсидата на Фламенго, а секторът зад вратата вибрира. Дребничкият играч в червено-черната фланелка взима топката и я носи към... флагчето на корнера. Не, това не е дузпа. Пореден корнер за Фла, но торсидата си чака топката да бъде вкарана от него във вратата. И има защо.

Рамбо я можеше тази работа. Неговите голове директно от корнер са част от легендата за един от най-харизматичните, енигматични и обичани играчи в бразилския футбол. А за да допълним картинката на тази толкова различна от всички истории - той дори не беше бразилец.

Името му е Деян Петкович и днес е Доктор на спортните науки в Бразилия. В тази страна няма врата, която да не му се отвори, както и вероятно няма човек, който да не познае лицето му с носа, приличащ малко на боксьорски. Такъв мит е за хората там.

Деян Петкович, наричан Рамбо от Ниш до Рио, Пет от феновете на Фламенго, Ел Гринго от милиони други бразилци, както и Дею от хората в родния му град Майданпек, е култова фигура в историята на футбола. Роден само на стотина километра от Видин, в Борския район на Сърбия, в градчето с 15 000 души население, той стана идол на "Маракана". Всъщност, не на една, а на две "Маракани"!

Деян от Майданпек е толкова талантлив, че на 16 години вече е титуляр в първа дивизия на Югославия с Раднички Ниш. Всъщност, и днес държи рекорда за най-млад дебютант в онази лига, а може би помните колко силна бе тя с отборите от Белград, Загреб, Сплит, Подгорица, Любляна...

Деян не е висок, но има страхотно бързи крака и още по-бърз футболен мозък.

Заиграва в центъра на полузащитата и още във втория му сезон в отбора вече ипълнява статичните положения. Но най-силното му качество е дрибълът и светкавичният, изключително изненадващ удар, който отправя докато тича с топката. Още в Ниш се ражда прякорът Рамбо. Защото изстрелите му направо препарират вратарите, а по онова време този филм е хитов (естествено, става дума за други изстрели в него).

Няма навършени 20 години, когато му дават фланелката на Цървена звезда през лятото на 1992-ра. Точно година по-рано Звезда печели Купата на шампионите, но през това лято се разделя с Деян Савичевич, Владо Югович, Дарко Панчев и Синиша Михайлович. Още 12 месеца по-рано си е тръгнал Драган Стойкович, магическият плеймейкър. Именно негова смяна трябва да е Петкович, удивително напомнящ на Пикси като дрибъл и оркестриране на играта.

На "Маракана" не е лесно за един голобрад младеж, дори и той да има самочувствието, което лъха от Петкович. Но още след първите месеци навиячите вече са на мнение, че Звезда отново е уцелил в избора си.

"Такива играчи като него са рядкост в Югославия, в Европа, а вероятно и в света - казва Радован Максимович, историкът на клуба. - Твърде жалко е, че не остана по-дълго при нас. Но как да задържиш играч като Деян?"

Трудно...

Още през януари 1995-а Реал Мадрид и Барселона искат да го вземат.

Звезда настоява да остане до края на сезона, което и се случва. А после самият той иска да играе в Европа при завръщането на клуба там след дълго изгнание заради санкциите от УЕФА срещу сръбските отбори. Но след отпадането от Ксамакс, нещата са ясни. На 1 декември пристъпва през портите на "Сантяго Бернабеу" - момчето от малкото планинско градче Майданпек е играч на великия Реал.

Хорхе Валдано е треньор и го харесва. Но нещата не потръгват, в съблекалнята тартори все още са хора от Петорката на Ястреба и местни момчета, водени от Мичел, Санчис, Чендо и Пако Буйо. Има и друг проблем - правилото за тримата чужденци още не е паднало, а в състава са Редондо, Лаудруп (на неговата позиция), Еснайдер, Саморано, Ринкон... Сърбинът играе само три пъти с белия екип, преди да бъде даден под наем в Севиля още през януари 1996 г., месец след трансфера от Звезда.

Доиграва сезона там, а през следващия е пратен в Сантандер. В Мадрид не намират място за него. А през лятото на 1997-а приемат странна оферта - от бразилския Витория Байя.

Историята е прелюбопитна.

Петкович играе за Реал в контрола срещу Фламенго, част от четиристранен турнир в Испания. Другите два тима са Майорка и Витория. А в този момент скромният клуб от Салвадор, Байя, става собственост на мощната Banco Excel. И амбициите да се бори дори за титла.

През същото лято Витория взима Бебето и Тулио - нападатели на националния тим на Бразилия. Петкович трябва да е бисер в средата на терена, зад тези голаджии. Но трансферът не е лесен и едва не пропада, с което тази история изобщо вероятно нямаше да се случи, а Бразилия нямаше да се влюби в сърбина.

По това време в страната кипи подготовка за пристигането на папата. Институциите, особено в столиците на отделните щати, направо са замразили работа. Витория дълго не успява да намери кой да входира документите и да ги прати във федерацията, като се налага вицепрезидентът на клуба Тео Фонсека да задвижи връзки на най-високо ниво, за да го направи навреме.

Във Витория намира себе си, нещо, което в Испания не успява да стори. Вкарва 20 гола в 49 мача, подава поне за още толкова. Днес носи званието "най-добър в историята на клуба", като за това гласуваха феновете преди години. Въпреки че играе само два сезона в този отбор, оставя огромна следа. А цяла Бразилия ахва какъв играч е дошъл от Източна Европа - по-техничен от техните звезди!

Играч е на Витория, когато за последен път облича екипа на националния тим. Викат го за контрола с Бразилия, която се играе в Сао Луис. Мачът завършва 1:1, а Петкович е титуляр за югославската репрезентация. По-късно, когато става ясно, че не е в плановете за сериозните двубои и не получава повече повиквателни, казва:

"Не знам защо ме включиха тогава. Вероятно, защото играех в Бразилия, не е проблем да долетя. А и им трябваше преводач за тези четири-пет дни в страната..."

Деян е научил вече доста добре португалски. Чувства се отлично със семейството си там, съпругата му Нина, с която са заедно от тийнейджъри в Ниш, е при него и Байя е техният дом. Но нещата във Витория не са добре, банката спира парите.

Налага се трансфер - срещу 8 милиарда италиански лирети (10 милиона долара) се връща в Европа и заиграва във Венеция.

Не е неговото място, а ако помните италианското първенство от 90-те, ще се досетите защо. Играта е подчинена на строги схеми, а за да твориш в средата на терена трябва да си Зидан. Той, между впрочем, това и прави в онези години в екипа на Ювентус.

Още през януари 2000-а Рамбо се връща в Бразилия, за да подпише с Фламенго. И оттук започва историята на една любов с Рио, която трудно може да бъде обяснена.

Фла печели две поредни титли в шампионата Кариока, изпреварвайки Вашку да Гама. Пет, както вече е наречен от торсидата, е в основата на успеха. Вкарва от фаулове, прехвърля вратари от 25 метра, бие корнери директно във вратата, та и два пъти успява да отбележи така. Бразилците лудеят по този импровизатор, когото наричат "гениален". Бразилците да наричат така един балканец?!

Рамбо Петкович вдъхновява цяло едно поколение млади играчи в страната - хора като Неймар, които твърдят, че особено в изпълненията на преки свободни е опитвал да копира именно него. Три пъти е избиран за играч №1 в първенството, печели призовете за полузащитник №1, за най-добър чужденец, за какво ли не.

Преминава при врага Вашку, но е показателно, че дори тогава феновете на Фламенго не го мразят. В първия си сезон с "мореплавателите" вдига титлата.

"Маракана" открива своя нов идол. Другата "Маракана", тази в Рио. Онази в Белград отдавна го е оценила.

В славния бразилски футболен храм има един проповедник, който е богоравен - Зико. Но самият той признава, че Петкович е достоен наследник на титлата Крал на "Маракана". Да, няма успехите на великия №10 на "селесао", нито пък го достига като брой голове, но сърбинът е просто невероятен.

Играе за Флуминензе, Гояс, Сантос, Атлетико Минейро. Навсякъде става звезда и любимец на торсидите. В Сантос през 2007 г. отблизо го гледа именно Неймар, тогава на 15 години и вече на прага на първия тим. Но все още не част от него.

През 2009-а се връща във Фламенго. "Това е домът ми", признава. Винаги е обичал Rubro-Negro, а феновете го обожават. Нищо, че е играл за двата най-големи съперника Вашку и Флуминензе. Нищо, че с години води съдебни дела за неизплатени пари от клуба, дори в момента, в който пак подписва с него!

Рамбо се прибира у дома. Или Пет, както го наричат точно тези фенове.

И историята се повтаря - шампион е още в първия сезон. Да, вече е на 37, не може да тича като младите си съотборници по терена. Но интелектът и футболните му познания са на мястото си. Вкарва безценни голове и прави асистенцията за гола срещу Вашку, който носи титлата.

На празничната вечеря, дадена от клуба, произнася реч и казва, че за него е чест и гордост да играе на "Маракана" и да носи тази фланелка. В отговор президентът на клуба го целува и се разплаква, провъзгласявайки го за "втория идол на Фла след Зико".

Две години по-късно се отказва и в същия ден е добавен към "Алеята на славата" на стадион "Маракана".

Става едва третият чужденец там след Еузебио и Франц Бекенбауер. Пеле, който е Бащата на бразилския футбол, уважава церемонията. И поздравява лично Петкович. Зико също е там.

Играе над 350 мача в първенството на Бразилия и вкарва 167 гола. Асистенциите му, неофициално, са поне 180. Толкова е популярен и обичан, че след отказването, когато остава да живее в Рио, на практика не може да заведе семейството си на ресторант. Настава такава лудница от фенове за автографи и снимки, че ще си останат гладни...

И днес, на 51 години, продължава да е там и анализира мачове за един от каналите, които излъчват футбол. Говори чисто и дори с лек акцент на гражданин на Рио - като бразилец. Но разсъждава като балканец - някаква уникална смес, която произведе един неконвенционален футболен идол.

През 2004-та в Бразилия се надига вълна на призиви от медии, фенове и клубни босове, Деян да получи паспорт и право да играе за златистия тим. Представяте ли си? "Селесао" с натурализиран чужденец... Но наистина има такава идея.

Не се случва - дали изобщо е имало вариант и не е викан, или федерацията е сондирала, че след като е играл за Югославия, вече не може да носи златистия екип... не е много ясно. Но не се случва.

Нищо. Вписан е завинаги във фолклора на бразилския футбол, но не само. Поп песента "É o Pet" продължава да е с култов статут повече от 15 години, след като бе написана и изпята за първи път. И я харесват навсякъде - от Рио до Сао Пауло, без значение кой на кой отбор е фен.

Как го постигна Рамбо - да играе за най-големите врагове в бразилския футбол и никой да не го намрази - ето това е загадка за историята.

Цялата футболна приказка на човека, тръгнал от едно градче на стотина километра от Видин, и покорил не една, а две "Маракани", е удивителна.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените