Мария Чаадаева е една от най-известните руски спортистки с над 1,2 милиона последователи в Instagram.
През 2014-а, по време на Олимпийските игри в Сочи, тя стана жертва на осакатяваща контузия , която я остави в инвалидна количка.
Но не я обезкуражи и не ѝ попречи в момента тя да бъде една щастлива майка.
Мария се качва на ски, когато е на 5. "Започнах да карам на един хълм до нас, след което родителите ми ме записаха в ски училище - разказва тя. - На 7 за първи път отидох сама и видях големите планини, на които ще се състезаваме. Беше ме малко страх, но там дойдоха и първите ми победи. За първи път вкусих победата, а те ме наградиха с дънки и шампоан."
За съжаление, всеки път, в който Чаадаева постигне голяма победа, я застига контузия. Още на 15-16 чупи крака си.
"След първата ѝ контузия бе освободена от руския национален отбор като необещаваща - обяснява баща ѝ Леонид Комисаров. - Тогава се роди нов спорт - ски фрийстал. И я викнаха в отбора."
Според Мария обаче историята е друга. "Никой не ме е викал, аз сама отидох. Знаех, че Леша (Чадаев - бъдещият ѝ съпруг) е там и го харесвах. Затова отидох. Иначе, преди това никой не ме искаше, защото резултатите ми след контузията не бяха същите."
На 20 Маша губи майка си. "Това е първата голяма мъка, която промени начина ни на живот - споделя баща ѝ. - Трудно е да се опише с думи какво чувствахме в онзи момент. Но Маша показа силата си и продължи със спорта."
Само четири години по-късно дойде и кошмарната контузия.
През 2014-а, по време на официална тренировка в навечерието на Олимпийските игри в Сочи, Мария пада тежко и чупи гръбнака си. Историята се превърна в истинска трагедия в Русия, дори президентът Владимир Путин посети скиорката в болницата.
"На 15 г., когато разбрах, че в Сочи ще има Олимпиада, си татуирах йероглиф на врата, който означава "мечта". Мечтаех да участвам на Олимпийски игри. И, на практика, мечтата ми се осъществи.
На 15 февруари 2014-а видях пистите в Сочи за първи път. Обзе ме вълнение, имаше толкова много хора и всеки викаше за своите любимци. Сякаш детската ми мечта се сбъдна и си казваш: "Това е. На Олимпиадата в Сочи съм, трябва да се представя добре."
Ден преди състезанието тренирахме. Буквално 15 секунди след старта. Прелетях малко по-далеч и се приземих на по-равната част от пистата. Усетих тежестта в краката си и си счупих гръбнака. След това паднах и сякаш светкавица премина през гърба ми.
Спомням си, че лежах на ръката си. Тя бе напълно изтръпнала. Плачех, крещях, не можех да си чувствам краката. Спомням си носилката. Видях я и започнах да се моля да мога да проходя отново.
Изкрещях: "Свалете ми обувките!" Отговориха ми, че вече са ги махнали. Погледнах към краката си и видях, че ги няма. Но аз ги усещах на краката си, въпреки че вече не бяха там. Фантомно усещане."
По време на инцидента съпругът ѝ Алексей е Швейцария. Лекарите решават да транспортират Мария в Германия.
"Видях какво се случва по телевизията, след което получих и обаждане - спомня си той. - Решиха да пратят Маша в Мюнхен. Тръгнах и аз и пристигнах дори преди нея.
Разбрах, че и президентът е пристигнал, както и министрите на спорта и на здравеопазването. Но германците бяха категорични - няма надежди отново да проходи. Но казаха, че все още може да роди. Това беше лъч светлина в цялата тъмнина, която ни бе обгърнала."
Въпреки прогнозите на лекарите Мария и близките ѝ откриват болница, в която ѝ обещават, че до година отново ще ходи. "Не исках да повярвам. Вярвах в чудото", надява се Мария тогава.
"След около два месеца в Германия продължиха да ми казват, че няма да стана от инвалидната количка. Тогава един приятел ме насочи към лекар в Испания. Трябваше да опитаме и при него.
Пристигнахме в клиниката на д-р Блум, където той ни очакваше. Това не е обикновена клиника, а голяма фитнес зала. Прегледаха ме и Блум веднага каза, че няма никакви пречки гръбнакът ми да се възстанови напълно.
Тогава си помислих - това е моят шанс.
Засипа ни с куп лъжи. Обясняваше ни как в Германия сигурно са ми слагали твърде стегнати чорапи, с които да ги доубият, защото им било по-лесно да ги изхвърлят, отколкото да ги лекуват. И те наистина правеха нещо подобно.
Възстановяването беше тежко - упражнения по 6-7 часа на ден. Но аз имах нужда точно от това. И започнах да усещам прогрес в мускулите на гърба си. Бях сигурна, че всичко върви по план.
Бяхме там цели две години. В началото ни обещаваха, че всичко ще се оправи в рамките на година. Бяхме събрали 27 милиона рубли, но след това ни обясниха, че те не са достатъчни.
Не съм била достатъчно настоятелна, не съм си давала зор в упражненията.
Нямаше как, решихме да останем. Така таксата ни стана 55 млн. рубли.
След тези две години парите свършиха. А те продължаваха да ни казват да тренирам повече. Леша започна сам да ме тренира. Тогава усетихме, че нещо не е както трябва.
Заведохме дели срещу Блум и в Испания, и в Русия. В Русия ни присъдиха три милиона рубли обезщетение, но за мен по-важното беше никой повече да не се връзва на тази измама."
След провала в рехабилитацията Чаадаева почти губи надежда за нормален живот. "Не слагах грим, не се грижех за себе си, защото просто не исках. Не исках да живея. Изобщо не изглеждах добре.
Докато бях в клиниката, постоянно пусках видеа в социалните мрежи, за да събираме пари за рехабилитацията, и трябваше да изглеждам добре. Но след това.."
За щастие, с помощта на съпруга си, Мария успява да се възстанови. Тогава идва и прекрасната новина, че е бременна. "През септември 2016-а научихме, че съм бременна. През ноември вече бяхме женени."
Сега рускинята се радва на семейството си и дори отново се качи на ски. С помощта на специален учител Мария отново можеше да усети какво е да се спускаш по снега.
"Всички ме питат защо не се пробвам в параолимпийските спортове. Но това също си изисква доста тренировки, въпреки че учителят ми каза, че схващам бързо и имам усет към снега.
Има и страх у мен, защото не ти контролираш ситуацията. Други се спускат с теб. Ако те паднат от ските, падаме и двамата.
Но с удоволствие бих го пробвала отново. Когато децата пораснат, ще ги качим и тях на ски и ще отидем на почивка като семейство."
