Феновете на Нюкасъл имаха право да бъдат бесни, когато в края на май "изтече" снимка на "новия" екип на тима. Фланелката бе изцяло бяла със зелени елементи и странно много приличаше на националния екип на Саудитска Арабия, откъдето са новите собственици на клуба.
Оказа се, че това не е шега. Малкото успокоение за привържениците е, че не става въпрос за официалния екип, а за третия такъв. Нюкасъл представи новите екипи на 28 юни.
Въпреки че и преди Нюкасъл е носил зелено (малко по-тъмно), феновете не могат да си намерят място от яд, че новите собственици пренасят арабското в Тайнсайд. А в социалните мрежи "джордитата" отново се сетиха за романтичните времена от края на миналия век с Алън Шиърър и бирения спонсор.
На гърдите на онези фланелки блестеше логото на кафевия ейл на Нюкасъл, който е иконичен за клуба и феновете. Бирата става толкова популярна, че полицията се опитва да намали градусите ѝ.
Газираното карамелено съкровище е дело на двама приятели - Джеймс Портър и Арчи Джоунс. Първият е трето поколение пивовар, а вторият - химик. След като Портър се завръща от Първата световна война, се запознава с Джоунс и двамата започват да творят.
След войната търсенето на наливната бира е паднало. Бираджиите се хвърлят на бутилките и Портър и Джоунс решават да заложат на стъклото. Бирата бързо си печели почитатели. Сладостта ѝ скрива малко по-високият градус - 6,25%. По-високото количество алкохол обаче се усеща впоследствие.
Изтрезвителните отделения в Нюкасъл започват да се пълнят с хора, прекалили с хмеловата течност, като дори от полицията помолили пивоварната да намали алкохолното съдържание. Никой обаче не обърнал внимание на властите и ейлът продължил да се лее. "The Evening World" дори нарича бирата за най-добрата бутилирана в цяла Великобритания.
Тогава се раждат и слоганите от типа "Удря те в петите", а субкултурата се обогатява с кодови фрази като "Излизам да разходя кучето", което всъщност означава "Отивам в кръчмата".
Първата бутилка ейл приятелите произвеждат на 25 април 1927-а - само пет дни, след като Нюкасъл печели титлата, която и до днес си остава последна в историята на "свраките". Година по-късно на етикета на бирата изгрява и синята звезда - символ на петте пивоварни, обединени в едно.
Постепенно бирата става популярна в цяла Англия, а през 60-те доминира в цяла Великобритания. Основният им продукт остава тъмният ейл. През 90-те компанията вече продава и отвъд Океана, където бирата става изключително популярна сред американските студенти. Продажбите надминават дори тези на Острова.
Световно известният ейл има и голяма история с Нюкасъл. Бирата става официален спонсор на тима през 80-те и блести на гърдите в продължение на почти 20 години.
През сезон 1995/96 "джордитата" водеха сериозна битка за титлата с Манчестър Юнайтед почти до самия край. "Червените дяволи" все пак спечелиха, но Нюкасъл отговори на трансферния пазар, поставяйки нов трансферен рекорд с привличането на Алън Шиърър.
Нападателят тъкмо се бе върнал от Евро 96 със "Златната обувка" (5 гола), а в предишните три кампании бе отбелязал почти сто гола с екипа на Блекбърн (31, 34, 31).
Собственикът на Роувърс осъзнаваше с какво разполагаше в лицето на Шиърър, затова вдигна цената до небето. Официално бе поставил цена от 15 млн. паунда на нападателя, но за Юнайтед тя бе специална - 20 млн., заради личната му вражда с "червените дяволи".
В крайна сметка Шиърър отиде в Нюкасъл, с което подобри рекорда, поставен само дни по-рано, при трансфера на Роналдо от ПСВ в Барселона срещу 13,2 млн. евро. Цената беше висока, но от бирения спонсор също помагат сделката да се осъществи. Впоследствие се оказа, че цената е била още по-висока.
"Той беше голям бизнесмен. Каза на Нюкасъл: "Добре, може да платите 7,5 млн. сега и още 7,5 млн. след една година. Но по време на тази година течеше лихва върху парите. В резултат на това те платиха за мен не 15 млн., както писаха навсякъде, а 15,6 млн.", разказа Шиърър през 2021-ва.
Така Шиърър, чийто трансферен рекорд в момента е цена за футболист средно качество, бе представен не само с екипа с логото на пивоварната, но нападателят позира и до гигантска надуваема бутилка на спонсора.
Не всички обаче посрещат рекламата на бира толкова добре. През 1982-ра, когато Нюкасъл прави друг сериозен трансфер, привличайки звездата Кевин Кийгън, той отказва снимките с логото на спонсора. Кийгън обяснява отказа си с факта, че е идол за много деца, заради което никога не би рекламирал бира или цигари.
И до ден-днешен феновете на Нюкасъл продължават да си обичат онези екипи с бирения спонсор и продължават да ги носят по домакински мачове. През 2016-а, 16 години след приключването на взаимоотношенията между клуба и пивоварната, отново се появи възможност бирата да се превърне в спонсор на "свраките". Клубът търсеше нов спонсор за фланелките си, с който да замени "Wonga", но до завръщането на нюкасълския ейл така и не се стигна.
От 2017-а основният спонсор на фланелките на Нюкасъл е азиатската бетинг компания "Fun88", която ще бъде на гърдите и върху новите екипи.
