"Мразя, когато хората говорят за това - въздъхва Дрис Мертенс, а мекият му глас почти потъва в шепот. - Защото Марадона беше нещо много специално."
През декември 2016-а белгиецът вкара седем попадения само за два мача в Серия "А" - първо хеттрик срещу Каляри, а после "покер" срещу Торино - и неаполитанските медии не пропуснаха да го сравнят с дон Диего. Дрис обаче не прие това "богохулство". Вече достатъчно дълго беше край Везувий, за да знае, че Марадона е само един и това никога няма да се промени за неаполитанците.
Но дори и великият аржентинец, извел Наполи до единствените му две скудета в историята, не е постигал нещо подобно по терените на Ботуша. "ОК, така е - съгласи се накрая Мартенс. - Гордея се, но все още ни очаква още много работа."
И белгийският нападател продължи да запретва ръкави и да я върши с удоволствие и лекота.
През март следващата година вкара и двата във вратата на омразния Рома за победата с 2:1 в Дербито на слънцето на "Олимпико".
Шоуто му принадлежеше не само от футболна гледна точка, но и по артистичност, след като отпразнува головете си на четири крака, "уринирайки" на флагчето на корнера. Табелките с "десетки" бяха, естествено, само в сектора с гостуващата агитка.
Възстановката на радостта на Финиди Джордж от гола за Нигерия срещу Гърция на Световното първенство през 1994 г. наистина си я биваше, но не беше само за шоу, а и заради привързаността на белгиеца към кучетата. По това време Мертенс и съпругата му вече си бяха осиновили четириног любимец на име Джули от местен приют и помагаха финансово на неправителствена организация, която се грижи за бездомни животни.
"Кучето те обича такъв, какъвто си. То не знае дали си футболист, или не си - казва Дрис. -Понякога хората се отнасят добре с теб, само защото си футболист или пък защото си известен, но кучетата не ги е грижа за това. Така че, може би, това е нещото, което наистина харесвам най-много у тях."
А каква порода би искал да бъде е съвсем логичен въпрос на фона на увлечението му към четириногите.
"Уличен пес - отговаря той без колебание. - Смес от всичко."
Навярно самовъзприятието му за улично куче му помагаше през това почти десетилетие в Неапол, който не е най-лесният град, в който да бъдеш футболист. Просто страстта към играта често избива в лудост.
"Да, "лудост" е точната дума - коментира Мертенс. - Никъде другаде не може да се види нещо подобно. Може би в Аржентина около Бока Хуниорс и Ривър Плейт. Там също са луди, вярно е. Но тук всички ядат, спят и живеят футбол."
Белгиецът никога няма да забрави как след споменатото дерби с Рома през пролетта на 2017-а срещнал възрастна жена в квартала, в който живее - "на 85-90" - по думите му. "Уникален мач направи, синко! Хареса ми как игра, а още повече ми хареса как отпразнува головете", казала дамата.
"По дяволите, даже тя беше гледала. Това е лудост, наистина е пълна лудост. И това е нещо, което със сигурност ще ми липсва, след като си тръгна", заяви Дрис през 2017-а.
И ето че този момент настъпи.
След девет години в Наполи белгиецът си тръгва от клуба, след като договорът му не беше подновен. Твърди се, че е искал да остане още само един сезон с намалена заплата, но ръководството е взело решение да не продължава контракта му. Тъжно, но поне никой не може да му отнеме спомените и любовта на тифозите.
"Харесва ми да живея като местен - споделя футболистът в старо интервю. - Когато отидеш някъде, трябва да се опиташ да приемеш културата на това място и да се адаптираш. Хората ме карат да се чувствам добре тук, така че се опитвам да живея като тях. Неаполитанците постоянно са навън, а не се затварят в домовете си пред телевизорите. Когато живеех в Холандия (Мертенс пристигна на "Сан Паоло" от ПСВ Айндховен - б.а.), по цял ден гледах телевизия, яко Netflix през цялото време. Ядеш в 18-19 ч., приключваш и след това отиваш да си легнеш. Така беше в Холандия. Но тук приключваме с тренировките късно и се прибирам чак в 19:30 ч. Приготвяме се и отиваме да се вечеряме навън. Лягам си към 23:00 ч., защото моментите на масата са по-важни от всички други неща. След вечеря се случва да почета книга. Различно е и повече ми харесва да живея по този начин."
Привързаността на Дрис към Неапол и Италия, разбира се, минава през стомаха.
Луд е по неаполитанската моцарела и брезаолата (сушен говежди специалитет), за която преди години на Ботуша се шегуваха, че Пипо Индзаги е готов да напише ода.
"Не знаех това - казва Мертенс. - Може би това е тайната. Може би всичко се дължи на брезаолата."
Едва ли. Говеждото сигурно подобрява настроението му, но талантът на Дрис е такъв, че навярно би се справил и ако е само на паста и песто...
***
Дрис Мертенс е роден в белгийското градче Льовен, в семейство, в което спортът е на особена почит. Баща му е учител по физкултура, а майка му - университетски преподавател. И двамата му родители са опитни ски инструктори, които възпитават детето си в любов към спорта.
"Всъщност нямах футболни идоли като дете, защото по цял ден бях навън - спомня си белгиецът. - В дома ни телевизорът не се пускаше. Никога! Най-много за Световното първенство или нещо подобно. Но дори тогава беше по-вероятно да играя навън, защото имам двама по-големи братя, а улицата гъмжеше от деца. Татко ни направи малко игрище до къщата ни, за да можем да играем на него."
И въпреки целия този ентусиазъм и спортно наследство, което получава от родителите си, Мертенс съвсем не е това, което италианците биха нарекли "un predestinato" - човек, роден да постигне велики неща.
Взимат го в академията на Андерлехт като тийнейджър, но не успява да впечатли. "Какъв е този дребосък", питат треньорите и бързо го освобождават. Но Мертенс е убеден, че не ръстът му е бил причината за провала.
"Не че бях твърде нисък - казва той. - Просто не бях готов. Дори когато станах на 18, тялото ми беше като на 15-годишен. Хората говореха: "Да, той е бесен, защото го изгониха." Не, не бях ядосан. Осъзнавах, че не съм достатъчно добър в онзи момент."
Дрис отива за кратко в Гент и успява да се наложи в отбора, когато идва оферта от холандския втородивизионен Апелдорн. Бавно и търпеливо той се превръща в ключов играч и през 2009 г. е продаден на елитния Утрехт, а две години по-късно се присъединява към гранда ПСВ.
С повишаващо се самочувствие, но и здраво стъпил на земята, Мертенс усъвършенства играта си седмица след седмица, а през 2013-а, когато пристига в Наполи вече е утвърден голмайстор в Ередивизи и белгийски национал.
"Това е нещо, на което наистина искам да мога да науча хората - казва той. - На 18 години играех със съотборници, които бяха по-добри от мен, които имаха повече талант. Но мисля, че бяха твърде горди, за да направят крачка назад. Понякога предпочиташ да останеш в Андерлехт и да седиш на пейката две-три години и да си мислиш: "Резерва съм, но в Андерлехт. Няма да отида във втора дивизия." Но понякога да направиш крачка назад, да трупаш мачове и да станеш важен за друг отбор, означава да се почувстваш по-силен. Това е нещото, което хората трябва да опитат. Никой не е застрахован. Можеш да стане така "да се върнеш в първи клас" и пак да се провалиш, но поне ще знаеш, че си опитал. Струва ми се, че е твърде лесно да останеш на мястото си и в зоната си на комфорт."
Стратегията и житейската философия на Дрис Мертенс му се отплати, и то със солидна лихва.
Търпение, точна самооценка, усърдие, работна етика и, разбира се, огромен талант - белгиецът намести всичко по най-прецизния начин в главата и тялото си и резултатът е такъв, какъвто е. Няма да богохулстваме и да правим сравнения, но няма и как да подминем фактите. Дрис си тръгва като голмайстор №1 на Наполи за всички времена със 148 попадения - с 33 повече от Диего Марадона, с 27 повече от Марек Хамшик и с 21 повече от Лоренцо Инсинье.
"Да продължа да вкарвам и да продължа да бъда щастлив", неизменно отговаряше Мертенс, когато го питаха какво си пожелава за следващия сезон с Наполи. И като че ли второто винаги е било по-важно за него.
"Не съм от най-религиозните, но вярвам, че ако си щастлив, и хората около теб също са щастливи, светът ще бъде по-красив и по-добър. Това е моят начин на живот. Знам, че не всеки може да бъде щастлив през цялото време - това е трудно. Но всичко започва от самия теб. Ако всеки се опитва да живее така, нещата ще се получат."
След почти десетилетие в клуба днес уличното куче на Наполи си търси нов дом и изживява дни, в които мантрата му за щастие едва ли му върши работа. На 35 обаче има нюх, който няма да го предаде и ще намери пътя, който ще го изведе към една последна година в големия футбол. Това е желанието на стария белгийски пес, за който все още има място във всеки един голям отбор на континента.
