Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо винаги той? Какво се случи с Марио Балотели и защо никога не стана "Супер"

Марио Балотели вкара и двата гола за победата с 2:1 срещу Германия на полуфиналите на Евро 2012, преди "адзурите" да бъдат пометени от Испания на финала с 4:0. Снимката със свалената фланелка обаче остава най-великият кадър в кариерата на италианския нападател. Снимка: Getty Images
Марио Балотели вкара и двата гола за победата с 2:1 срещу Германия на полуфиналите на Евро 2012, преди "адзурите" да бъдат пометени от Испания на финала с 4:0. Снимката със свалената фланелка обаче остава най-великият кадър в кариерата на италианския нападател.

Преди десетилетие Марио Балотели изглеждаше орисан да се превърне в следващата футболна суперзвезда. Той обаче избра трънливия път на удоволствията и скандалите, вместо да се концентрира изцяло върху играта си на терена. Затова и сега, вместо да бъде сред топ футболистите, е напът да бъде изгонен и от Швейцария, както от много други места преди това.

Това е една от най-иконичните истории в модерния футбол. Позата, с която Балотели ще бъде запомнен, е онази със свалената фланелка на Италия, напомпаните до пръсване мускули и стиснатите здраво юмруци до тялото.

Това е един от кадрите, с които италианецът ще бъде запомнен за години напред. Самият той толкова много си го харесва, че сам нае скулптор, за да му изгради статуя в тази поза.

Тя прескочи границите на футбола. Играта "FIFA" включи този начин на оптразнуване на гол в следващата си версията след Евро 2012. Тогава се появи и прякорът му Супер Марио.

Нападателят се появи на корицата на списание "Time", заедно с италиански икони като Лучано Павароти, Силвио Берлускони, София Лорен и Джорджо Армани.

"Sports Illustrated" го определи като "най-интересния мъж на света". И честно казано, не бяха далеч от истината.

Балотели - млад, чернокож, талантлив и с безкомпромисен език, когато решеше да си отвори устата. А това не бе рядко.

Избухването му на Европейското първенство бе като противовес на проблемите на Италия с расовата дискриминация. Син на ганайски мигранти и отгледан от италианска двойка в Бреша, на хартия, той бе далеч от следващата суперзвезда от Ботуша.

Но благодарение на всичките си качества - футболни и такива за създаване на скандали, се превърна в един от най-влиятелните спортисти в света.

Той бе идол за децата. Малчуганите по целия свят искаха да му подражават. Балотели бе отговорен и за възраждането на не особено привлекателната Mohawk прическа. Именно тя бе една от най-поръчваните в бръснарниците през 2012-а.

"Аз съм италианец - обяви Балотели, след като получи италианско гражданство при навършването на 18 години. - Чувствам се италианец и винаги ще играя за италианския национален отбор."

15-ина години по-късно обаче, освен онази поза стил разярен бик, не остави почти никакви други положителни спомени, носейки екипа на "адзурите".

Трудно е за вярване, но той все още е на 32 г., но не е играл за националния отбор от 2018-а. И това на фона на огромната криза в нападение за Италия.

Дори и с Роберто Манчини начело, с който Балотели показваше най-добрия си футбол в Манчестър Сити, нападателят няма шанс да получи повиквателна. Селекционерът приключи дебата по тази тема с няколко думи.

Запитан наскоро за възможността Балотели да се завърне в националния отбор, Манчини отговори лаконично: "Мисля, че тази страница е затворена."

Очевидно италианският селекционер не иска повече да се замесва със скандалджията Балотели и едва ли някой може да го вини. Именно заради характера си Марио смени осем отбора в последните девет години, като единствено в двата си сезона в Ница под ръководството на Люсин Фавр между 2016 и 2018 г. напомни за себе си.

А най-лошото е, че талантът е налице. Балотели го доказа и миналата година, докато риташе в турската Суперлига с екипа на Адана Демирспор. Видео с една негова рабона се превърна в сензация в социалните мрежи.

Това бе един от петте гола, които италианецът наниза в този мач.

Въпреки това престоят му в Турция приключи по очакван начин - Балотели бе продаден в края на кампанията след скандал със старши-треньора Винченцо Монтела, който трябваше да бъде укротяван от щаба си, за да не налети на футболиста.

"Мога да кажа само, че очаквах повече от Марио - обясни Монтела, повтаряйки думите на редица други треньори в кариерата на нападателя. - Понякога се случва нещо, адреналинът те кара да кажеш грешните неща в края на мача. Но за мен той е приключил тук."

А скоро може да приключи и в Сион. Ако съдим по изгорените фланелки от агитката на швейцарския тим, това е точно така.

Балотели пристигна в Швейцария през август, точно след скандала му с Монтела. След 18 мача с екипа на Сион нападателят има шест гола на сметката си, но представянето му по никакъв начин доказва, че е забравил за изцепките си извън терена.

Още когато пристигна, Балотели заяви, че идването му в Сион не е плод на футболно решение, а просто заради промяна в средата. Различна среда, но същият Балотели - италианецът за пореден път показа, че не се е променил, когато трябваше да го изнасят от нощен клуб в Лузана малко след като подписа договора си.

Още тогава се появиха опасения, че Балотели ще "играе" повече по баровете, отколкото на терена. И донякъде те се сбъднаха.

Каквото и да се говори за Балотели обаче, със сигурност, можем да кажем, че той не се заблуждава. Италианецът е напълно наясно, че с него трудно се мели брашно. Той знае, че е допуснал множество грешки, и съжалява за това, че хвърли фланелката на Интер пред тифозите на "Сан Сиро" през 2010-а.

Проблемът е, че го осъзнава твърде късно.

"Признавам, че сгреших. Това провали всичко - призна наскоро Балотели в подкаста на Мускио Селваджо. - Но аз бях само на 19 години. Не разбирах защо целият стадион ме освирква за това, че просто загубих топката на няколко пъти. Онази вечер се прибрах разплакан вкъщи."

Снимка: Getty Images

Това обаче не успокоява критиците му. "Защо винаги аз?" попита самият Балотели, вдигайки фланелката си след един гол за Сити в дербито на Манчестър. Според него голяма част от негативите, които търпи, са плод на по-тъмната пигментация на кожата му.

"Винаги съм бил осветяван от прожекторите - казва Балотели. - Извън характера ми и етикета на супер талант, който ми лепнаха като тийнейджър, фактът, че бях първият чернокож футболист в състава на Италия допринесе за това хората непрестанно да говорят за всичко, което правя извън терена. Виждал съм много свои колеги да вършат същите неща, но винаги говореха само за мен..."

Несъмнено расизмът играе роля, но дори самият Балотели няма как да не признае, че не това е основният му проблем. Има редица други чернокожи футболисти, които преодоляват това неравенство и се превръщат в ключови играчи както на клубно, така и на национално ниво.

Но той предпочита да се концентрира върху контраста между бялото и черното и по-скоро да намира оправдание в цвета на кожата си и сам да насочва дискурса в тази посока.

"Аз не съм робот, нито идиот. Много пъти не отговарям в опит да избегна проблемите и нежеланото напрежение, но виждам и чувам всички обиди, те се наслагват и понякога ми писва", написа веднъж нападателят в социалните мрежи.

Снимка: Getty Images

Самият той отлично знае, че така и не ни показа максимума, на който е способен. По време на кариерата си Балотели често е признавал, че "играе на 20 процента от възможностите си".

Бившият му агент - покойният Мино Райола, пък вярваше, че заради дисциплината "Лионел Меси и Кристиано Роналдо спечелиха толкова много пъти "Златната топка", намеквайки, че Балотели би бил кандидат за най-престижната индивидуална награда във футбола, ако следваше по-стриктно треньорските разпореждания.

През 2012-та наистина изглеждаше, че Балотели може да бъде смятан сред претендентите за приза в бъдеще, но това прави падението му още по-трудно за преглъщане.

Италианецът настоява, че когато се откаже, ще бъде щастлив с начина, по който се разви кариерата му. Балотели смята, че може да играе още някоя и друга година на добро ниво, но това е само ако характерът не му попречи.

Каквото и да се случи занапред, едно може да е сигурно - животът му във и извън футбола не беше скучен.

 

Най-четените