Бойко Кръстанов - актьорът, който не се има за звезда

Бойко Кръстанов е едно от приятните неща, които са се случвали на българските сцена, кино и телевизия в последните години. Големият му „бум" идва в рамките на седмица - с премиерата на сериала „Стъклен дом". Тогава Бойко още е студент в НАТФИЗ, но стои на екран по-добре от голяма част от българските актьори. Може би, защото си го може или защото „бачка" много.

В момента може да го гледате на няколко театрални сцени, но лично ние го препоръчваме в ирландския сериал „Ред Рок", където се снима миналата година. Прави го паралелно с последните сезони на „Под прикритие", където повечето от вас са го гледали и са цъкали с език от кеф и възхита, дори с лека завист.

С Бойко Кръстанов си говорим за датско кино, българско кино, лошо кино и добра храна. И го правим в азиатска ресторант, където срещата ни започва със суши и завършва с коктейл и лимонада. Включваме и леката бира, но на финала, zащото така е редно да се завършва една приятна вечер. Поне така мисли той. И ние.

Фотограф: Мирослава Дерменджиева за Webcafe.bg; място: ресторант SASA

В какво играеш в момента?

В театъра. Сега изкарахме едно представление, което се казва „The Lieutenant of Inishmore". Режисьор е Асен Блатечки, а подзаглавието му е „Смъртта на котката". Ние избрахме това да е и заглавието на нашето представление. На 18 ноември сме в София. Много е готин текстът, на Мартин Макдона. Той е много любим мой автор. Друго... Сега влязох в „Агенти" - едно представление на Владо Пенев по филма „Гленгари Глен Роуз", по пиесата на Дейвид Мамет - също много силен текст. И „Възвишение", също силен текст на романа на Милен Русков, адаптиран за сцена от Иван Добчев и Александър Секулов. Сега го играем на 25 ноември в Пловдив. И „Зимна приказка" играя - на Шекспир, постановка на Маргарита Младенова в ТР „Сфумато", обаче едната ни актриса забременя и сега не го играем. Сега чакаме бебе.

Липсва ли ти телевизията?

Не бих казал, че ми липсва точно телевизията. Ако снимам, бих предпочел да е филм. С кино ми се занимава повече, отколкото с телевизия. Но сега вече започнаха да се правят много стойностни телевизионни сериали. Не е толкова драстична разликата между кинопродукциите и телевизионните, но все пак, предпочитам да снимам кино, да имам време някак си да се подготвя. Сериалите са малко по-така, препускат през нещата и не се усеща толкова процесът на работа.

Ако можеше да си избираш от всичко за снимане, кое би избрал?

Не знам. Всичко ми се прави, ако трябва да съм честен. Много ми се работи. Аз си обичам професията и искам да я практикувам. Най-често става така, че като работиш в театъра, ти се снима кино и телевизия, а като е обартното, ти се репетира. Поне с мен е така.

Фотограф: Мирослава Дерменджиева за Webcafe.bg, място: ресторант SASA

В чии филми би участвал - на комерсиални режисьори или на европейски?

Аз съм голям фен на европейското кино. Много обичам датското кино и адски много бих искал да работя с някой режисьор като Томас Винтерберг или Ларс фон Триер, или Сузане Биер. Много харесвам европейско кино и би било огромно щастие за мен нещо такова да ми се случи.

Естествено и комерсиални филми... Сега, ако говорим за новия Star Wars... Да, ще приема. Няма да кажа: „Тия пък, не ми се занимава с комерсиални боклуци". (Смее се.)

Назови поне един режисьор, с когото искаш да снимаш?

Казахме датските, тогава...ще кажа Стив Макуин - на мен Hunger ("Глад") много ми хареса, повече от „Срам"; Сорентино...

Чувстваш ли се звезда?

Не. Естествено, че не. Тук е и много малък мащабът, за да се почувстваш звезда. А аз и по никакъв начин не съм. Не мога да стъпя [на пръста] нито на изпълнителите по The Voice, нито на тези по "Планета", нито на никой. Така че, не.

Фотограф: Мирослава Дерменджиева за Webcafe.bg, място:ресторант SASA

Изненадва ли те собственият ти успех?

Аз си работя за това, така че не е много изненадващо. В Академията бях много упорит, бачках повече. Винаги съм си го представял, не поради философията на положителното мислене. (Смее се.) „Мисли си добри неща и те ще ти се случват." - не заради това. Просто винаги съм вярвал, че нещата ще се получат и че ще имам работа, след като завърша Академията, защото това ни беше основната драма на всички там. Шеги, закачки, шеги, закачки и изведнъж идва чевърти курс и всеки се чуди нещо ще работи ли, няма ли да работи.

Как се чувстваше след края на „Стъклен дом"?

Отдавна мина този момент. Тогава как се чувствах? Не съм живял в някаква ужасна драма, че е всичко това е свършило и сега ще ми остане някаква празнина. Това беше един доста дълъг проект. Много време го снимах и може би в един момент вече трябваше да приключи. Нещата не трябва да се разтеглят до безкрай само защото са били успешни в един момент. Не ми е било проблем и мислех, че ще имам работа след това и не съм се притеснявал. Беше супер опит. Адски много снимахме, всеки ден и всички там - с Явор, Луиза, Радина - много поснимахме и бяхме много малки... Беше страхотен опит. Както всяко нещо и с това - колкото повече практика има, толкова по-добър ставаш.

Фотограф: Мирослава Дерменджиева за Webcafe.bg, място: ресторант SASA

Липсва ли ти Ирландия? Разкажи защо и как се озова там.

Не, не ми липсва. Все пак всичките ми приятели, семейството ми и моята приятелка са тук. По-скоро ми липсваше вкъщи, когато бях там. А иначе какво правех там - снимах сериал за едно полицейско управление - „Ред Рок". Ред Рок всъщност се казва измислен град по крайбрежието. Все едно Дъблин. Шест полицаи бяха основните и аз бях хърватинът Адриан. (Смее се.) Та за опита и снимането - там беше много интересно. А този сериал не е скъп, не е някаква гигантска продукция, но те ти дават абсолютно всичко, от което имаш нужда. Например получих мейл с всичко, което трябва да знам за полицията, абсолютно каквото можеш да си представиш: как протича денят на един полицай, колко пари взима, каква им е структурата там, кой какъв е, закони в Ирландия, как се разпитва човек, как се арестува.

Вече имахме и практика с тези неща - арестуване, бойни сцени и прочие... Изобщо подготовката е на съвсем различно ниво. Нещо като се случи и се промени на терен в сценария, веднага идва сценарист, който го променя, променя след това следващия епизод, вследствие на тази промяна, която си направил тук и такива неща, които в България просто ги няма изобщо. Всеки иска да направи нещо хубаво, но за максимално кратки срокове и минимален брой пари, което е разбираемо, но е недопустимо от това да страда качеството.

Трите думи, които описват тази великолепна зелена страна за теб?

Много е красива, действително. Особено извън Дъблин. Защото Дъблин си е Дъблин - град като град, който си виждала навсякъде из Европа. Но извън Дъблин е много готино. Разбрах, че и сърф може да се кара там, така че ходих, покарах и сърф на западното крайбрежие. И приятелката ми дойде при мен тогава. Беше безкрайно красиво. Наистина зеленото е много специфично. Като излезеш от Дъблин и си като в Графството от „Властелинът на пръстените" - те са едни къщурки... просто идеални, с идеални дворчета, супер зелени, и дървета. Страшно! И всеки си го поддържа това. За тях е въпрос на социален статус да са ти хубави дворчето, градинката, да не изглежда занемарено. Много е приятно.

А любимите ти места в родна София?

Барове ли? Аз си го обичам града. Не знам. Харесва ми, че я има Витоша. [Харесват ми и ]Бонсови поляни - преди като живеех в Горна Баня, Бонсови поляни беше много приятно място. Герена. (Смее се.)

Какво обичаш да четеш и какво обичаш да гледаш в свободното си време?

Сега много гледам филми. В момента чета „Кандид" на Волтер, защото не съм го чел. И чета „Време секънд хенд" - тази на Светлана Алексиевич, тя спечели Нобелова награда за литература през 2015-а. Изглежда доста интересен роман. Гледам повече да чета и да наваксвам пропуските от световната литература и кино.

Фотограф: Мирослава Дерменджиева за Webcafe.bg, място: ресторант SASA

Последният як филм, който гледа?

Сега гледах един много идиотски - Men&Chicken, мой приятел актьор ми го препоръча. Той е скандинавски, с Мадс Микелсен, когото много харесвам. Гледах и - този беше прекрасен - последният с Мерил Стрийп, „Флорънс". Тя е толкова смешна! Много готин филм. Гледай го. Тя е гениална, то това е ясно.

Кой е най-срамният ти момент на сцената или снимачната площадка?

Може би като сме имали някакви скандали на терен, след това ми е било много тъпо и съм се чувствал срамно. Иначе имам един сън, може би всички актьори го имат. Излизаш на сцената и не знаеш нито какво е това представление, нито една реплика от текста и там някъде се събуждаш, но е жесток стрес. Аз съм го сънувал това сигурно 10-тина пъти. Как излизаш на сцената и там хората ти викат: „Айде, айде, айде" и ти си просто... "ъ-ъ-ъ-ъ-ъ"... Абсолютен шок! Там някъде се събуждаш и си викаш: „Боже Господи. Слава Богу!" А то, като се замислиш, не е нещо кой знае, колко страшно да си забравиш текста. (Смее се.) Никой не е умрял от това.

Фотограф: Мирослава Дерменджиева за Webcafe.bg, място:ресторант SASA

Какво мислиш за българската култура?

Съвременната? Мисля, че е изтикана някъде в миманса. Никой не се интересува много от нея и като че ли не е нужна на някои хора. Мисля, че може да се прави много повече. Какъв процент от бюджета на страната отива за култура? Под един. Година след година. Сравнете го това с по-развитите страни. Няма построен един нов театър, една концертна зала... Искаме да минем възможно най-евтино, правим реформи с идея как да сведем изкуството до хората. Хората трябва да се възвисят, за да достигнат до изкуството, не обратното.

Политиците какво мислят за българската култура!? Очевидно не мислят. И въпреки това правим стойностни неща, имаме стойностни актьори, режисьори, оператори... Театърът ни е силен...

Любима социална мрежа...

Най-много използвам Фейсбук. Дали ме кефи? Използвам го! Трил съм си го, връщал съм си го. Понякога е досадно, като прекарваш повечко време там, но принципно не е лошо да можеш да се свързваш с хората бързо и лесно, и когато поискаш. Инстаграм и Туитър не ги използвам изобщо.

Кое е питието, с което завършваш вечерта?

Corona, може би. Поне така завърших предната вечер. Макар че не пия много бира, но за завършване на вечерта, да.

Бойко в три думи...

Оооо... Кирилов Кръстанов. Не знам. Много ми е трудно да се описвам сам. Някой друг трябва да го каже, аз нямам много вярна преценка за себе си. (Смее се.)