Сериалът Black Mirror по идея на Чарли Брукър е едно от събитията в телевизията през последните години. Научнофантастичната антология на Netflix се превърна в предвестник на бъдещето и подобно на "1984" на Оруел успява да предложи достоверни вариации на близкото бъдеще и алтернативни гледни точки към настоящето, които да ни накарат да се замислим за избраната посока.
Сериалът се отличава с това, че всеки от епизодите е посветен на голяма тема, свързана с рисковете от навлизането на технологиите в живота, екологичните и социални кризи, като поставя въпроса: докъде ще стигнем, ако не се вгледаме внимателно в тези свои действия?
"Черното огледало: Бандерснач" (Black Mirror: Bandersnatch), макар и не епизод от сериала, стана първият интерактивен пълнометражен филм на стрийминг платформа и разви още повече идеята за бъдещето, което вече е настояще, разказвайки осемдесетарска история за създаването на видеоигра по книга-игра, но давайки на зрителите възможност да станат активни участници с право на избор.
Затова и мнозина останаха разочаровани от пети сезон на сериала, търсейки от него повече.
Въпреки че и трите епизода разглеждат теми от света на Black Mirror - как технологиите променят начина, по който възприемаме секса, връзките, идолите си и дори себе си - усещането, че темите се разискват повърхностно, е неизбежно. Първи и втори епизод запазват връзката си с антологията, докато трети изглежда като част от различна вселена.
Първи епизод, Striking Vipers, е посветен на двама приятели от колежа - в ролите са Антъни Маки, когото познаваме като Сам Уилсън от "Отмъстителите", и Яхия Абдул-Матин II (Манта от "Аквамен"). Дани (Антъни Маки) е семеен, а Карл (Абдул-Матин II) е необвързан мъж, който си намира партньорки в сайтове за запознанства.
Години, след като са завършили, двамата се преоткриват в игра от типа на Street Fighter, която обаче могат да играят във виртуална реалност. Така усещанията от истинския свят се пренасят в имагинерния от играта.
Неочаквано, двамата започват сексуална връзка, но чрез аватарите си в играта. Така двамата герои се оказват разкъсани между реалния си живот, в който са приятели, без неприлични помисли един към друг, и виртуалния, в който изпитват истинска страст. Епизодът повдига въпроса за това доколко във времето на VR изживяванията, VR порното например може да бъде само странично забавление в една моногамна връзка и това изневяра ли е, или не. Други разчетоха в серията темата за изследване на сексуалността във виртуалната реалност.
Цялостно епизодът разглежда темата за отношенията между хората в контекста на вируалната реалност, която заплашва да измести обективната.
Вторият епизод - Smithereens - с лекота е определян от критиката и феновете като най-близък до същността на "Черното огледало".
Андрю Скот (познаваме го като Мориарти в "Шерлок") е шофьор на услуга, подобна на Uber, който целенасочено си избира клиенти от офисите на Smithereens - социална платформа, копие на познатата ни в реалността Facebook. Той взима за заложник млад пътник (Дамсън Идрис) - стажант в компанията. Целта е да намери начин да се свърже със създателя й - Били Бауер (изигран от Тофър Грейс, когото познаваме от "Спайдър-мен 3").
Самият герой на Бауер напомня и на Джак Дорси - един от създателите на Twitter, който отнесе остри критики за 10-дневното си отшелническо изживяване в Мианмар.
Постепенно става ясно, че героят на Скот - Крис, е загубил любимата си в катастрофа, която не е могъл да избегне, защото е преглеждал нотификациите си в социалната мрежа. Серията поставя въпроса за това до каква степен обсесията ни от социалните мрежи и интернет повлиява на личния ни живот необратимо. Доколко връзката ни с технологиите е по-силна от връзката ни с хората около нас?
Сериата обръща внимание и на контрола над създаденото в света на технологиите. Едва ли Марк Зукърбърг е имал идея в каква огромна машина ще се превърне Facebook, когато е създавал платформата си, по същия начин, по който Били Бауер не си е представял, че Smithereens ще се превърне в черна дупка, способна да поглъща вниманието на потребителите в очакване на лайкове и коментари на картинки на кученца.
Интересно е и степенуването на нивата, през които Крис трябва да мине, за да се добере до героя на Тофър Грейс - намек за претопяването на човешкия елемент в йерархичната структура на големите корпорации, при която интересът на компанията лесно застава над човешката драма и това невинаги зависи от "най-високите етажи".
Макар и мрачен, с натрупване на напрежение и финал, който дава възможност за интерпретации, епизодът е лишен от най-голямото качество на досегашните серии от Black Mirror - представянето на проблемите в дълбочина. Тук сякаш дори вътрешната криза на героя на Андрю Скот минава не през показаното му преживяване, а през изказания гласно проблем.
Тази деградация на сезона достига кулминацията си в трети епизод Rachel, Jack and Ashley Too, в който Майли Сайръс изпълнява една от главните роли.
Епизодът постаявя твърде много въпроси и вместо да разгледа задълбочено който и да е от тях, тласка историята към повърхностно позитивен финал.
Рейчъл (Ангури Райс) е тийнейджърка, която се чувства отхвърлена и самотна в новото си училище. Заедно със сестра си Джак (Мадисън Девънпорт) тя търси начин да се справи с емоционалната празнина, оставена след смъртта на майка им. За Рейчъл отдушник е музиката на звездата Ашли О (Майли Сайръс), а за Джак - свиренето на китара. За 15-ия си рожден ден Рейчъл се сдобива с кукла с изкуствен интелект - Ашли Ту (Ashley Too), за създаването на която е копирано съзнанието на истинската Ашли.
Основните теми в епизода в емоционален план са самотата и справянето със загубата. От гледна точка на технологии - възможно ли е "заживяването" на съзнанието на човек самостоятелно, извън тялото му. Поставя се и въпросът за бъдещето на музикалната индустрия - доколко в свят на холограми и изкуствен интелект изпълнителят остава необходим.
Епизодът разглежда и трудностите на музиканта да се впише в кутийката, отредена му от феновете. Допълнителен пласт е средата, в която всеки зрител на концерт гледа изживяването през екрана на смартфона си, без пълноценно да присъства в залата.
Самата Майли Сайръс допринася за достоверността на музикалната част, прилагайки като примери собствените си изживявания в професията. Пред създателя на сериала Чарли Брукър тя е разказвала за ролята на социалните медии в работата й. Тя е споделила и история за своя поява на сцената заедно с група или изпълнител, чиято публика е значително по-възрастна. Когато се изправя пред тълпата, пред себе си вижда лица, защото хората не снимали всичко с телефоните си и това забравено усещане я поразило.
Въпреки положителните отзиви за ролята й в епизода, цялостно той е най-зле приетият от зрителите с рейтинг в Rotten Tomatoes от едва 4.85/10 (другите два епизода са с рейтинг над 7).
Майли Сайръс отлично влиза в образа на млада поп звезда, притискана от продуцента си (в случая това е лелята на героинята). Епизодът обаче не успява да донесе мрачното усещане, обичайно асоциирано с Black Mirror и не само това - захаросаният финал оставя на заден план важните въпроси, които опитва да повдигне. Така той не успява да се докосне до антологията Black Mirror нито като атмосфера, нито като задълбочено развитие на темите и това остава най-големият му проблем.
Няма как да не се запитаме дали създателите на сериала не са изхабили твърде много енергия за създаването на експеримента Bandersnatch (първоначално замислян като епизод от пети сезон), за сметка на трите серии, предоставени за гледане през юни.
Те не успяват да се задълбочат в проблемите, които искат да поставят на вниманието на зрителите си. Вместо това минават гладко по повърхността им, лишавайки сериала от най-голямото му преимущество - да показва как нещата, които се случват днес, могат да въздействат на човека и обществото, като вместо да предлага клишета, разказва завладяващи истории, в които темата се разгръща брилянтно от начало до край.
Дано, ако има следващи епизоди, Black Mirror отново открие пътя си.
