Винаги приемам като добра новина, когато се появи български сериал, който не е семейна драма. Не за друго, просто имаме доста такива опити и не са много тези от тях, които са се получили наистина добре.
Затова и идеята на "Алфа" - криминален сериал, който да се занимава с екип, разследващ серийни убийци, определено привлече вниманието ми. При това със Стефан Вълдобрев в главната роля и с екип от млади и все още непознати актьори.
Новият проект на продуцента и режисьор Димитър Коцев-Шошо не просто звучи обещаващо, но след първия епизод и изглежда обещаващо.
Историята се върти около преподавателя в катедра Наказателно-правни науки Макс Ръсин (Вълдобрев) - блестящ бивш следовател, който след един особено тежък случай напуска системата на МВР и се отдава само на преподаване. След осем години обаче той се завръща, като му е обещано да стане ръководител на новосформиран отдел на Интерпол, който да се занимава с разследване на серийни престъпления, породени от антисоциални личностни разстройства.
Интересното в случая е, че една от позициите на младши следовател ще бъде дадена на прясно завършил студент. За целта Ръсин събира най-добрите кандидати и ги вкарва в "Фризера" - неугледно място, където те да работят заедно над стари случаи (често с променени имена и обстоятелства).
Голямото завръщане на Ръсин обаче събужда и друг стар хищник - убиеца, който преди толкова години е "сложил край" на кариерата на следователя. И той изглежда е готов да започне да убива отново или поне да вгорчи живота на своя отколешен враг.
Първият епизод на "Алфа" определено остави добро впечатление у мен.
И друг път да сме виждали идеите вътре - How To Get Away With Murder / "Как да ни се размине за убийство" разиграва подобен сюжет със студенти, които разследват стари случаи, а образът на изтормозеният бивш детектив е познат от редица сериали и филми, особено отчетливо "Ханибал".
Въпреки това новото шоу не се усеща като безогледно копиране на чужди идеи, а успява да изглежда като нещо отделно.
Героят на Вълдобрев не е обикновен двуизмерен бивш служител на реда, измъчван от демоните си. Сцените с бившата му съпруга Жана и новия ѝ мъж Лео, с които Ръсин е запазил добро приятелство, му придават един по-човешки облик.
Така виждаме, че Макс е горделив, леко особняк, има си своите мрачни страни и слабости, но също така има чувство за хумор, оплаква се, че приятелите му пият само вино, но не и уиски, а с Лео (който пък е успешен подкаст журналист) поддържат една негласна приятелска надпревара кой е постигнал повече.
Определено добър момент е, че се дава достатъчно светлина и на четиримата студенти, които се борят за мястото в престижния нов отдел на Интерпол.
Те не са просто схематично описани, а всеки от тях получава по малко внимание и време, в които да се отличи с нещо и да бъде запомнен.
Така например Рая (Валентина Каролева) е ученолюбивото момиче, което ще е сърцето на групата и ще помогне за превръщането ѝ в екип, въпреки че членовете на този екип всъщност са конкуренти.
Крис (Спартак Апостолов) е синът на убитата двойка от случая, който е сложил край на кариерата на Макс Ръсин, но освен това той изпъква с фотографска памет и малко от малко поема ролята на лидер на екипа от студенти.
Мина (Виолина Доцева) пък е мрачно момиче, принудено да работи здраво, за да издържа себе си и баща си, който май страда от деменция.
Последният пристигнал в екипа от студенти е Филип (Георги Богданов) - син на генерал и зам.-шеф на ДАНС (с всички вървящи с това проблеми с бащината фигура), който има проблемно поведение. На практика Ръсин е изнуден да го приеме в групата, но въпреки това и въпреки по-конфликтното си поведение Филип показва наченки, че може да бъде добър отборен играч.
Решението на продуцентите да се спрат на по-млади актьори е риск, който поне към момента изглежда, че работи.
Те не играят "дървено" (поне ако сравняваме с други български продукции) и не изглеждат, сякаш са на сцена пред публика.
Не може да се каже, че гледайки ги, човек престава да вижда актьори в роля, а вижда само персонажи, но за сметка на това се губи чувството за "А, това е този от ей оня сериал!".
Специално може да се отличи Георги Богданов, за когото е лесно да повярваш, че е този проблемен младеж с властен баща и бунтарско, на моменти просташко поведение. В тази роля той работи много добре. Разбира се, тепърва в следващите епизоди ще се види по-добре актьорската игра.
Ако има нещо негативно, което може да се каже за "Алфа", е, че твърде бързо зрителят разбира кой кой е и какво ще се случва оттук нататък.
Преди да е минал и половината епизод, гледащите вече имат идеята какво да очакват и какво ще видят - поне в общи линии.
А за сериал от жанра на трилъра и криминалните истории е необходима доза неизвестност, по-голяма загадка, която да ти човърка из мозъка, докато гледаш.
По принцип това е ролята на убийството на родителите на Крис - престъплението, което големият Ръсин се е провалил да разгадае и което сега ще изплува отново, щом убиецът им е решил да изплува от сенките.
Проблемът е, че ефектът на мистериозност и игра за ума на зрителя не работи толкова добре. Убийството го има, случило се е, убиецът сега се завръща и ще тормози Ръсин. Не е ясно как този случай е ударил психиката на следователя, а персонажът Крис не изглежда заинтересован от темата.
С други думи, липсва емоционалната кукичка, която да ни накара да се вглъбим повече.
Така следващата неделя аз пак ще седна да гледам "Алфа", защото е интересен български сериал, с добра идея и добро изпълнение, но не толкова защото мозъкът ми иска да разкрие голямата мистерия, която шоуто разказва.
Надеждата е, че в следващите няколко епизода това ще се промени и зрителите ще се сблъскат с интересни въпроси за героите в поредицата. Твърде малко обаче са тези поредици, които са постигали подобна промяна след началото си.
За едно съм категоричен - "Алфа" е свеж полъх в българските сериали, който заедно с шоута като "Дяволското гърло", "Отдел издирване" и "Порталът" може да разбият калъпа на сълзливите семейни истории.
Нашата оценка за "Алфа" е:
