Няма спор, "Фондация" (Foundation) беше един от най-очакваните сериали на тази година. Адаптацията, която Apple TV+ прави върху едноименното произведение на Айзък Азимов, беше рекламирана широко, а сега първите два епизода от шоуто вече са тук.
Задачата да направиш телевизионен продукт точно по тази творба на Азимов е меко казано сложна. Става почти непосилна, когато осъзнаеш, че фантастичният епос на писателя е съставен от общо 5 тома и други два предистория, всеки от които е по-скоро нещо като сборник с разкази, отколкото типичен роман, а между събитията в различните разкази има разлики от десетки и стотици години.
И ето, че все пак сериалът е факт. От първите два епизода, които вече могат да бъдат намерени в стрийминг платформата на Apple, можем да кажем, че той изглежда невероятно.
Да започнем първо с това, че преди да си пуснете шоуто, ще е най-добре да се отърсите от всичките си очаквания, прогнози и нагласи. Изчистете съзнанието си, забравете какво сте чели и се оставете на това, което са ви приготвили създателят на проекта Дейвид Гойър и екипът му.
Сериалът "Фондация" и книгата на Азимов са две различни неща, обединени от една и съща идея. И макар да има сериозни промени, те все пак не са толкова много, колкото човек може да очаква, гледайки трейлърите до момента.
Както и в книгата, сериалът ни пренася в сърцето на Галактическата империя - планетата Трантор. Но под повърхността на целия блясък на тази империя и под многото пластове и нива на Трантор един човек предсказва, че само в рамките на няколко столетия всичко това ще рухне. Става дума, разбира се, за математика Хари Селдън.
Главният герой тук е Гаал Дорник - младо момиче и математически гений от отдалечената планета Синакс. Тя е поканена лично от Селдън да стане негов асистент, след като решава изключително сложен математически казус.
Това, което Гаал не осъзнава обаче, е, че още с пристигането си на планетата ще попадне в сложен политически водовъртеж, който може лесно да ѝ коства живота, тъй като на император Клеон въобще не му харесват предсказанията на "гарвана" Селдън и се опитва всячески да се отърве от него.
Самият Хари пък е напълно сигурен в това, което говори, защото се позовава преди всичко на науката психоистория - смесица между история, социология, икономика и математика, която може да предсказва с голяма сигурност поведението на големи маси от хора.
В сериала има и втора сюжетна линия напред във времето и на планетата Терминус, където е установена Фондацията, но засега от нея сме видели само няколко сцени, които ни намекват, че тогава ще се развиват важни събития.
Когато Азимов пише "Фондация", той е вдъхновен от "Залез и упадък на Римската империя" на Едуард Гибън и иска да разкаже една такава история - за това какво се случва, когато стожерът на цивилизацията се срути. Именно това е фокусът на книгите, това се очаква и от шоуто.
Спокойно може да се каже, че това, което Азимов само маркира като събития, заобикалящи основните персонажи, сериалът развива, обогатява и му вдъхва повече живот и повече контекст.
Промените, които сценаристите правят, в голямата си част не противоречат (особено) на това, което писателят е вложил в книгата си.
Разбира се, разлики има. Като за начало в книгата Гаал е мъж, а тук е цветнокожо момиче. В книгите също така липсва образът на Райч (изигран от Алфред Енок, познат ни от филмите за Хари Потър), а Салвор Хардин - образ, който в сериала само е намекнат (до момента, но май ще играе особено важна роля по-нататък), не е чернокожа жена, а си е мъж.
Извън тези промени, вече превърнали се в нещо стандартно за холивудски продукции и големи сериали, може би най-значимата разлика е в образа на император Клеон. Ако книгите го описват като слаб и крайно зависим от заобиколилите го аристократи владетел, в шоуто "Фондация" се сблъскваме с нещо доста по-различно.
Тук всъщност има трима императори, като и тримата са клонинги на оригиналния Клеон, властвал около 400 години преди времето, в което сюжетът се развива. Първият клонинг е още в детска възраст и е наречен "брат Зора", вторият е в разцвета на силите си - "брат Ден", а третият е вече в напреднала възраст - "брат Залез". По този начин империята винаги е управлявана от гениалния Клеон, който може да се позове на мъдростта на Залеза, като същевременно с това се грижи за правилното възпитание на Зората.
А до тях е верният им съветник Демерцел (който в книгите наистина е съветник на императора Клеон, но много години преди събитията във "Фондация", като за него можем да четем в "Прелюдия за Фондацията"). И да, в сериала Демерцел е русокоса жена.
Останалото обаче дава много повече контекст и "пълнеж" на историята, която Азимов пише.
По принцип трудно на човек може да му пука за Гаал Дорник, когато той е основен герой само в една кратка история, където и без това не научаваме нищо за него. В сериала обаче женската версия на Гаал е оформена като централния персонаж - младо момиче със своите несигурности и тежко минало, за което научаваме малко по малко.
Също така успяваме да видим и една друга страна на Хари Селдън - увереният лидер, който ще поведе Фондацията към нейното реализиране и ще убеждава хората, че са на прав път.
И от "Короната", и от "Чернобил" вече сме се убедили достатъчно, че Джаред Харис е великолепен актьор, който е способен да даде на всеки свой персонаж дълбочина и характер, а тук, за два епизода, той не опровергава очакванията към себе си. Неговият Хари Селдън е уверен, хитър, отдаден на вярванията си, но все пак човечен и способен на грешки като личност. И е искрено удоволствие да го гледаш.
Ако обаче има някой, който успява да засенчи Харис с изпълнение, то това ще е Лий Пейс.
Още от ролята му на краля на горските елфи Трандуил в "Хобит" знаем, че той може да играе високомерен и надменен монарх, но тук е не по-малко впечатляващ. Неговият Клеон - действащият император на Галактическата империя - е обаятелен и жесток едновременно. Суров, гениален политически, по някакъв странен начин грижовен към своето по-малко Аз - Зора, и същевременно с това безскрупулен, когато вярва, че нещо заплашва неговия ред или дори само му противоречи.
В сянката на Клеон пък е неговото по-старо аз - брат Залез (Теранс Ман), като между него и героя на Пейс има интересна за гледане химия. Двамата все пак трябва да играят един и същи човек, който е в различен етап на живота си, като отношенията между тях са колкото братска любов, толкова и сблъсък между баща и син.
Макар да остава повече в сянка, Демерцел (Лаура Брин) също е интересен образ. Тук тя е сякаш не толкова първи министър на Клеон, колкото гувернантка на малкия Зора, учейки го на изкуството да управлява империя. Тук дървената игра е целенасочено търсен ефект, който, подобно специфичния ѝ акцент, подчертава нейната същност - последният останал робот андроид на света.
Това, с което веднага - още от самото интро - сериалът успява да привлече внимание, е удивителната визия.
Той просто е много красиво и впечатляващо направен. Личи си, че от Apple са отворили ковчежето с несметни богатства, натрупани от продажбата на нахапани ябълки, давайки на Гойър и екипа му да бръкнат колкото дълбоко искат.
Най-малкото - представата за самия Трантор като планета, за космическия асансьор, за безбройните нива под земята, всичко това е предадено наистина добре - така, че да можеш да си го представиш достатъчно комплексно. Създателите на сериала са вложили впечатляващо много работа за тези гледки, което го превръща в едно визуално удоволствие.
Оттам нататък просто ще гледаме как всичко това ще се развие и как хората зад шоуто са избрали да разкажат тази история - с основата на Азимов и със собствените си идеи и възможности.
"Фондация" има капацитета да бъде "новият Westworld", а защо не и "новият Game of Thrones". Дали ще го реализира... трябва да гледаме.
Едно е безспорно - това е добър старт. Надеждата е, че на финала на сезона ще сме дори още по-впечатлени.
