Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сериалът Moon Knight: Едно - поне за момента - добро попълнение към вселената на Marvel

Текстът съдържа леки спойлери за първите два епизода на сериала.

Вече 30 минути се лутам объркан между различни версии за началото на този текст, а когато се оплаках на колегите, един от тях отбеляза, че по същия начин сериалът, за който пиша, 30 минути, че и повече, обърква зрителя какво точно гледа.

Да го кажем ясно: Moon Knight е сериал на Marvel Studios за супергерой. И колкото и различен подход към темата да има в началото си, за добро или лошо в един момент започва да прилича именно на такъв.

Хубавото е, че през последните 2 години именно в сериалите на Marvel в стрийминг услугата Disney+ има шанс да видим повече творческа смелост и бягство от традиционната, изкарала милиарди и изтъркала се като за милиарди формула на филмите на студиото. Moon Knight не бяга толкова далеч от нея - отново в началото се запознаваме с неудачник и мистериозен злодей, а постепенно неудачникът започва да открива в себе си герой, който да се изправи срещу вече не чак толкова мистериозния злодей.

Можем да предположим какво ще стане в шестия, последен епизод, нали?

Въпреки това Moon Knight подхожда по достатъчно свеж начин, че да си заслужи гледането, в голяма степен и заради демонстрацията на актьорски мускули от изпълняващия главната роля Оскар Айзък.

Той - поне в началото - е Стивън Грант - смотан продавач на сувенири в музей на египетската история в Лондон. Смята, че страда от сомнамбулизъм, заради което вечер се връзва за леглото си и прави всичко по силите си, за да си докаже, че не ходи по улиците насън.

Стивън няма представа колко по-сериозен проблем има, докато не се оказва насред алпийско селце в престрелка с последователите на секта с египетски привкус.

Снимка: Disney + / Marvel Studios

И докато зрителят първоначално се чуди този сънува ли, в игра ли е попаднал, в Матрицата ли, гъбите ли не му понасят, положението на британския продавач на сувенири става все по-необичайно и все по-опасно, а гласовете в главата му - все повече.

Moon Knight успява само за един епизод да изгради две мистерии - около главния си герой и сектата, в чието полезрение той попада, а те са достатъчно основание да гледаш нататък.

Изненадващо, сериалът дава отговорите на повечето въпроси още във втория си епизод, оставяйки на следващите четири да запълнят детайлите и да бъдат изпълнени с още повече екшън, а дано и с някой-друг обрат.

Бидейки верен на комиксовия оригинал, Moon Knight се захваща с една идея по-сериозно с темата за дисоциативното личностно разстройство - това в едно тяло да живеят няколко личности. Тема, така подходяща за двойнствения живот на супергероите, но тук докарана до крайност. 

Айзък се възползва от възможността, която ролята дава, и за да илюстрира състоянието, се заиграва с акценти, мимики и език на тялото. Едва ли някой, дори най-верните фенки на актьора, може би са очаквали, че ще е така интересно да го гледаш как говори сам на себе си.

Фактите са си факти - играта на Айзък е най-силното качество на Moon Knight. Хубавото е, че не е единственото.

Протагонистът на една история е толкова интересен, колкото антагонистът в нея. Стивън Грант поне в началото води битка и със самия себе си, но всъщност злодеят тук се казва Артър Хароу. Става дума за лидерът на гореспоменатата секта, който има фетиш към ходенето с натрошено стъкло в обувките и който, с помощта на египетско божество, претегля душата на човек и или му отрежда място в "новия свят", или го праща на Оня свят.

Итън Хоук ("Гатака") е остарял чудесно за ролята на подобен духовен водач, който е еднакво умел и с моркова, и с пръчката, и внася баланс в привидния моноспектакъл на Оскар Айзък.

Снимка: Disney + / Marvel Studios

Египетското вдъхновение и бягството от САЩ като място на действието също са сред плюсовете на сценария, а в чисто техническо отношение режисурата и операторската работа оставят впечатлението за високобюджетна филмова продукция, а не за сериал.

Слабостите, които проличаха в първите два епизода и едва ли ще изчезнат, идват от на места евтино изглеждащите визуални ефекти (едно време преследванията с коли изцяло ги снимаха, а не ги рисуваха), както и незаобиколимият фактор - това все пак е комиксова адаптация и продукция на Marvel Studios.

Да, сериалът е по-мрачен от това, което студиото традициoнно предлага, но все пак не се осмелява да отиде достатъчно далеч - като, да речем, сериалите Daredevil и Punisher.

Хуморът сякаш е неизбежен за всичко, свързано с Marvel, което те вади от сериозността на ситуацията, в която Стивън се озовава. Вместо в главата му да звучи смразяващ глас на египетско божество например, сякаш го хока сърдит чичко от блока.

Снимка: Disney + / Marvel Studios

Въпреки това Moon Knight започна достатъчно ангажиращо, за да си заслужи гледането, а най-"египетските" и супергеройски моменти в него предстоят.

Макар да става дума за персонаж, непознат дори на някои комикс фенове, привличането на актьори като Айзък и Хоук, заедно с мистериите, залегнали в сценария, поне за момента правят сериала едно от добрите нови попълнения във филмовата вселена на Marvel.

Дали ще остане там - ще си говорим след оставащите четири епизода.

   

Най-четените