Майкъл Джордан е постигнал всичко в баскетбола, всичко в бизнеса и всичко в личния си живот. Вероятно всеки негов фен някога е искал, ако не да работи за живата легенда, поне малко или много да бъде част от обкръжението му? Ако и вие сте един от тези хора, по-добре отново премислете приоритетите си, защото бихте се въвлекли в най-ужасното нещо на света!
Сещате ли се за всички приказки, свързани с това, че истинските лидери помагат на другите, правят ги по-добри и ги карат да се чувстват специални в тяхно присъствие? Че единственият път към успеха е да работиш в екип и да се разбираш с хората от обкръжението си?
Все правдоподобни теории, които обаче губят валидността си и се превръщат в пълни глупости, когато говорим за Майкъл Джордан.
През целия си живот той е мачкал всички около себе си, карал ги е да се чувстван непълноценни и ги е малтретирал психически .
Животното у Ем Джей никога не е опитомявано и всеки срещнат нов екземплер е приеман от него единствено като остра конкуренция, която трябва да бъде мачкана.
Мениджърът по продажбите на билети в Чикаго Булс Джо О‘Нийл, например, е живеел в постоянен кошмар от претенциите на Майкъл Джордан. Той едвам смогвал да дава билети на играчите, които искали да водят близките си на мач: „Моля те, не ме изненадвай неприятно. Не ми казвай, че искаш 20 билета в последната минута. Но той (Джордан) винаги го правеше – разказва О‘Нийл. – Спомням си как влизах в съблекалнята и казвах на Скоти Пипън и Хоръс Грант, че имат право на по 4 билета и въобще да не ме молят за повече, а след това давах на Майкъл пакет с, да кажем, 40.“
Джордан не се съобразявал с никого и се държал отвратително дори с хората, които искали да му бъдат от помощ -
крайно мнителен и хипер егоистичен.
Известна е историята от 1990 г., когато негов съгражданин от Северна Каролина, който бил демократ и афроамериканец, искал да влезе в Сената. Майката на Майкъл трескаво го молела да финансира кампанията на Хрвис Грант, защото това би се отразило много добре на Северна Каролина, но баскетболната звезда отвърнала: „Не мога. Републиканците също си купуват Air Jordan.”
Най-големият „враг“ на Джордан се появява през 1985 г. Джери Краузе става директор в Булс, а по-късно и генерален мениджър и на практика шеф на Майкъл Джордан, така поне си мислел той, без да знае, че никой не може да бъде шеф на №23.
В продължение на 15 години Краузе е системно тормозен от баскетболиста, който казвал кои играчи да идват в отбора - естествено, предимно такива от Северна Каролина, и кои да си тръгват. А смъртният му грях бил да продаде най-добрия приятел на Джордан в тима – Род Хигинс.
През 1987 г. Джордан искал от Краузе да избере под №10 Джо Улф от Северна Каролина, но той предпочел Храс Грант от Клемсън и вбесил Ем Джей: „Какво, по дяволите, направи? Защо взе това чучело?“, попитал яростно баскетболистът, който в продължение на години се обръщал към Хорас Грант с „Чучело“, без да се притеснява да го прави в очите му.
През годините Скоти Пипън и Майкъл стават убийствен тандем, който се саморазправя с всеки отбор в НБА. Но в началото, когато Пипън идва в отбора и е новак, звездата го приветствала с думите:
„О, страхотно, поредното селянче!“
Майкъл докарвал до лудост всеки нов в Чикаго Булс и изкарвал цялата си злоба и ярост срещу новаците. Аргументът му бил, че ако не могат да удържат на непрестанните подигравки и нападки, значи не заслужават да са шампиони.
Дъг Колинс е треньорът на Майкъл, койото си е мислел, че може да го обуздае. Действията му дали голям ефект – треньорът е бил уволнен.
На клубно ниво винаги става дума за лични интереси, но как е действал, когато защитава цветовете на американското знаме?
През 1992 г. Майкъл Джордан е част от Отбора мечта, който е смятан за най-великия спортен тим в историята. На тренировъчните лагери преди Олимпиадата в Барселона, той играел карти и залагал по 4000 долара, подигравайки се на колежаните в селекцията на САЩ, които нямали толкова пари.
Джордан избягвал съотборниците си, а на тренировките провокирал всички и ги обиждал.
Малко известен е един тренировъчен мач, в който отборът му води срещу този на легендата Меджик Джонсън - Ем Джей през цялото време му пее песента от рекламата на Gatorade:
„Понякога си мечтая… да бъда като Джордан.“
Поведението му не се променяло и когато не става дума за баскетбол. Всички от близкото му обкръжение страдали от състезателния дух на баскетболиста, но нямали какво да направят, защото успехите му красноречиво говорили – Джордан може да прави каквото си поиска.
