Добромир Жечев не успя да спечели приза Футболист на годината по време на дългата си кариера, но три пъти е попадал в призовата тройка. Легендата на Левски и националния отбор ще бъде патрон на тазгодишното издание на класацията, която ще излъчи най-заслужилия роден играч през изминалите 12 месеца.
Бегъл поглед върху номинираните състезатели дава ясна визия за състоянието на играта у нас. От десетте футболисти, които събраха най-много гласове, четирима играят в "А" група, а шестима в чужбина.
Сред легионерите попадна и Стилиян Петров, който прекрати кариерата си заради тежко заболяване. Стенли не е играл от март месец, но въпреки това намери място в призовата десетка. Бившият капитан на Астън Вила спечели приза през 2003-а и общо 8 пъти е бил сред първите трима в анкетата.
Миналогодишният първенец Николай Михайлов едва ли ще защити титлата си, след като не може да се похвали с някакви сериозни успехи в Твенте, който отпадна рано-рано от турнира Лига Европа и завърши на 6-о място в холандската Ередивизие през май. Синът на Борислав Михайлов не бе на познатата си висота и в националния отбор, който иначе се представи добре в първите си квалификации.
Станислав Манолев беше сред най-добрите футболисти на „лъвовете" през годината, но е твърда „пейка" в състава на клубния си тим ПСВ Айндховен, което не е в негова полза при избора на Футболист на годината.
Капитанът на националите Ивелин Попов изглежда удачен избор. Попето изигра 13 мача за руския Кубан, в които реализира 3 гола. Силните му игри са на път да му осигурят трансфер в московския гранд Динамо. Чепатият му характер обаче му докара проблеми в турския Газиантеп и бе извън терените в Турция близо 3 месеца.
Бранителят на белградския Партизан Иван Иванов бе избран от феновете на „гробарите" за номер едно през есента. Футболът в Сърбия обаче в момента е в тежка криза, а „черно-белите" бяха един от най-слабите отбори в груповата фаза на турнира Лига Европа.
Последният от „чужденците" е Димитър Бербатов. Въпреки изричното му желание да не бъде номиниран повече в класацията, журналистите упорито продължават да го вписват в анкетните си карти. След кошмарния последен сезон в Юнайтед, нападателят направи трансфер във Фулъм и вече има 6 гола за Котиджърс от началото на сезона.
Футболстите от родното първенство са Емил Гъргоров, Светослав Дяков, Владимир Гаджев и Георги Миланов. Първите двама станаха шампиони и носители на Купата с Лудогорец, а Бадема изживява втора младост в състава на разградчани. Дяков притежава безспорни качества, но скоро ще навърши 29 години и не може да се похвали с нищо в кариерата си, като изключим последния успешен сезон. Изкара си и глупав червен картон в квалификацията с Армения, която спечелихме мъчно с 1:0.
Георги Миланов е голямата надежда на българския футбол и тепърва ще печели приза Футболист на годината, особено ако час по-скоро премине в отбор от чужбина.
Влади Гаджев е най-важният футболист на Левски, но годината за „сините" беше кошмарна. Трето място през миналия шампионат и отпадане от Сараево в Лига Европа. Сега Левски е основен претендент за златото заедно с Лудогорец, но през есента загуби най-важните си мачове - гостуването в Разград и дербито с ЦСКА.
С оглед на „материала" церемонията Футболист на годината 2012 едва ли ще генерира голям интерес, което е напълно обяснимо.
Само за сравнение ще припомним, че през 1966-а Бобата Жечев беше трети след Александър Шаламанов и Гунди. През 1970-а патронът на днешната церемония беше втори между Стефан Аладжов и Митата Якимов, а три години по-късно Жечев бе изпреварен само от Христо Бонев.
Май преди четири десетилетия тази класация е имала по-голям смисъл?
