"Всичко е предизвикателство за мен", признава актьорът и музикант Владимир Михайлов.
Посочва, че - както казват някои режисьори - няма малка роля. Важното е актьорът да осъзнае, че всеки персонаж в една история е от значение, всеки има своето място, и "всяко едно появяване може да е много приковаващо".
Ако превъртим лентата назад, към първия епизод на сериала "Братя", излъчван по NOVA, може да видим отличен пример за това. През целия епизод ретроспективни кадри показват братята Драгомир и Борис Донкови (в ролите са съответно Владо и Калин Врачански), но също така разбираме, че Драго е загинал.
Едва в края на епизода разбираме, че гангстерът, когото вече порасналият и станал полицай Борис преследва, всъщност е Драго, макар и с ново име - Денис Топал - и променен от годините и преживяното. И появата му определено приковава вниманието.
Това е началото на една телевизионна одисея, която продължава вече три сезона и има над 60 епизода. Ще има ли четвърти? Твърд отговор все още няма, но по думите на Владо екипът има желание и самият той би бил на линия, за да влезе отново в кожата на Драго/Денис.
Владимир Михайлов обаче излиза много извън границите на този персонаж, както показва и биографията му, и разговорът ни с него. Едно от нещата, които разкри в подкаста "Първа страница" за вас, слушателите и читатели на Webcafe.bg, е това как точно подхожда към ролите си и изгражда персонажите, които играе.
Като например да се обляга на литературата като източник на информация и вдъхновение.
"Когато примерно правиш нещо като "Клетниците", стига да имаш времето, най-доброто нещо, което можеш да направиш, е да прочетеш пълната версия на романа, която е 1600-1700 страници. Справих се, имах време за това", смее се той, докато обяснява за подготовката за ролята на Жан Валжан в мюзикъла по романа на Виктор Юго.
"Винаги търся всяка една литература, която би могла да помогне, да ме вкара в епоха, в обстоятелства, в стила, лайфстайла на персонажа. Дори да е филм или представление, което не е по книга, пак има неща, които можеш да прочетеш - особено ако е епоха, ако е определена държава", обяснява актьорът.
На въпроса ни дали по някакъв начин "донаписва" персонажите, които трябва да играе, той посочва, че обикновено "не драска" по сценарии и пиеси. Това, което прави, е да запомня появилите се в процеса на работа актьорски и режисьорски решения, които са се доказали като работещи, за да може да ги приложи, когато трябва.
Пример за това е ролята му в мюзикъла "Исус Христос Суперзвезда", който в края на ноември се игра в Държавна опера - Пловдив, а на 27, 28 и 29 януари отново предстоят представления.
И макар да не си записва (грешка, както сам отбелязва), Владо все пак си намисля детайли за персонажите си, когато те не присъстват в сценария. Старае се за себе си да подреди биографията на героя, за да знае "на какво стъпва".
Интересен пример за това е добре познатият и любим на много зрители персонаж Денис Топал от сериала "Братя".
"Много от нещата бяха подадени от сценаристите и ги видяхме в първи сезон като ретроспекции - лошо детство, родители, които се карат, децата страдат и защото искат да измъкнат майката, започват да продават наркотици", припомня Владо.
Единият персонаж - този на Калин Врачански, става полицай, защото мрази онова, с което се е занимавал. Другият - Денис на Михайлов - продължава да го прави, за да има параван и инструменти, с които да постигне целите си.
"Аз исках да доразвием това, че той наистина мрази [наркотиците], че никога не би се занимавал с това, ако имаше избор. Т.е. още от детството му тръгва тази липса на избор, която продължава и досега за този герой. И за мен е много важно какво казваме с нещата, които показваме в сериала, и затова моят герой не употребява наркотици", посочва актьорът.
Ето защо е имал желание да присъстват сцени, в които да проличи колко много Денис Топал мрази наркотиците, липсата на избор и дори слабите хора, които имат избор и знаят кой е правилният, но не го правят.
С над 60 епизода картината на това кой е Денис се оформя все повече. Още откакто вижда чрез ретроспекциите какво е оправданието на героя му да стане убиец, Владо чувства, че може да се получи пълнокръвен персонаж, а не "просто мафоиот".
"Смисълът на това да имаш двойствен персонаж е ако единият е безскрупулен гангстер, да видиш и човека", казва ни и допълва, че именно това се е постарал да покаже.
Двойствеността е присъща и на самия Владо. Мнозина го припознават основно като актьор, но той е и много добър музикант, както показаха изпълненията му в риалити формата "Маскираният певец", отново по NOVA, където никой не можеше да отгатне, че кой се крие под маската на Самурая.
В миналото и настоящето му са банди като "Сафо", SLNG и Rewind!, а само от начина, по който говори за музиката, усещаш колко много я обича и колко важна е тя за него. Именно между музиканта Владимир и актьора Владимир се проявява една любопитна разлика - единият от двамата е по-несигурен в нещата, които прави.
"Едно е, когато ти правиш своя собствена музика. Ти вече си застанал зад нея, ти си я написал, записал и ти предстои да я представиш пред публика. Тогава пак се съмняваш. Винаги. Ако нямаш това съмнение и предстартовата треска, си сбъркал професията, както се казва", обяснява Михайлов. Допълва обаче, че е различно, когато като актьор ти предложат да изиграеш нещо.
"Там се чувствам много по-несигурен и задължително търся отговори предварително за това мога ли да защитя дадения персонаж, мога ли чисто физически, чисто актьорски да се доближа до него, мога ли да го пресъздам правдоподобно", споделя открито гостът ни.
Тази предварителна борба често е "много голяма", а Владо дори и след старта на дадено представление започва да открива нови неща за героя, когото играе. Дава пример с ролята на Сам Кармайкъл от мюзикъла "MammaMia!", която по думите му е "много, много актьорска" и трябва да носи много фина комедия в себе си. А комедията, казва Михайлов, е едно от най-трудните неща. Продължава да намира нови неща в това представление и досега.
"Има роли, които някак ми пасват повече. Например във "Фантомът на операта" се включих по-късно в процеса на създаването, може би от средата. Но смятам, че там намерих персонажа много по-бързо и го разбирах истински още от самото начало. Но има неща, които са ти несвойствени, там се чувстваш много по-притеснен."
Друг подобен пример е участието му в "Зоро" на режисьора Бойко Илиев, където освен каскади, трябва да изпълнява и танци. "Аз - танци...", подметва, макар да посочва, че с течение на времето е успял да усвои тези физически елементи на ролята.
Зоро обаче също е персонаж с интересна двойственост.
"Той ту е супергерой, пък не си вярва в тази кожа докрай, ту е другият, който има тежък проблем с брат си и с любимата си, която иска да спечели, пък брат му я харесва... Много тежки неща, които обаче наистина трябва да излязат и през малко комедия. Въобще много трудна роля", спомня си Владо.
Всичко научено през годините ще може да прилага в следващите си роли. Вече знае за режисьори и продуценти, които искат да работят с него по бъдещи проекти, макар да не са обсъждали детайли.
Самият Владимир също не изпада в подробности, когато говори за това, което му предстои. И вероятно е прав - след месеци на усилена работа сега е заслужил малко почивка. 2022 г. със сигурност ще донесе още много роли, много предизвикателства.
Но той ще се справи, защото очевидно вярва в себе си. Повярвал е още когато е решил да се опита да сбъдне и тази мечта - да бъде актьор.
"Човек трябва малко да си повярва, ако наистина има защо, да си даде сметка какво е призванието му и да си го подгони с всички средства. Просто трябва да се хвърлиш смело и нещата започват да се нареждат", казва н Владимир Михайлов.
А потвърждение на думите му е собствената му история.
Повече за Владо, ролите, семейството и музиката му може да чуете в целия разговор в подкаста "Първа страница" тук:
