"Палюге! Палюге!" - ако Южна Корея има израз, който да може да характеризира отношението на местните към работата и цялостния начин на живот, ще е това.
В страна, в която животът тече на пълни обороти, а всичко работи без прекъсване, този израз "Бързо! Бързо!" дава много ясна представа за темповете, с които местното общество държи да върви.
Цялата тази концепция за непрестанната работа датира някъде от началото на 60-те години на миналия век, когато Южна Корея се възстановява от Корейската война и започва бурното си индустриално развитие.
Само за няколко десетилетия страната се превръща от една от най-бедните в света във водеща световна икономика. И мнозина вярват, че това бурно развитие до голяма степен се държи на тази "Палюге! Палюге!" философия, която се е пропила в кръвта на Южна Корея.
По-младото поколение, което тепърва навлиза на пазара на труда в страната обаче дава сигнали, че може би е крайно време темпото да бъде забавено.
През март тази година поредица от протести обхванаха двата най-големи града в страната - Пусан на южното крайбрежие и столицата Сеул. Демонстрациите, които привлякоха голям брой хора от най-младите поколения - милениалите и Gen Z, дойдоха в отговор на нова трудова реформа, предложена от консервативното правителство на Юн Сук-йол, от Партията на народната сила (ПНС).
Идеята на властите в Южна Корея е да позволят увеличаване на максималния допустим брой на работните часове на седмица от 52 (40 редовни работни часа плюс максимално допустими още 12 часа извънреден труд извънреден труд) до 69.
В замяна на това правителственият план, който беше одобрен от големите южнокорейски бизнес групи, предлага на работниците възможността да вземат повече отпуск през друго време от годината и да могат да си взимат по-дълги периоди на почивка.
Това предложение предизвика множество негативни реакции, тъй като мнозина го възприемат като нереалистично. Според статистика на Министерството на труда на Южна Корея от 2020 г. едва 4 на всеки 10 служители в страната са успели да си вземат всичките полагащи им се почивни дни за годината.
Така трудовата реформа на правителството в Сеул беше посрещната с широка съпротива.
Корейската конфедерация на профсъюзите излезе с позиция, според която новите правила ще позволят на работодателите да изискват от служителите си да работят пет поредни дни от 9 часа сутринта до полунощ. Оттам твърдят още, че идеята на властите не предвижда никакви съображения за здравето на служителите, нито за нуждата им от почивка.
Обединените асоциации на корейските жени също излязоха с позиция по темата. Според тях, докато мъжете са принудени да работят дълги смени, на жените ще падне да вършат цялата домакинска работа, свързана и с грижата за децата.
Целият обществен натиск принуди правителството да "преразгледа" трудовата си реформа, като от властите посочиха, че ще търсят начини за по-добра комуникация с обществеността и най-вече с младите хора от поколенията на милениалите и Gen Z.
И все пак мнозина нямат доверие на властите, че няма да се опитат да върнат реформата под някаква друга форма.
Президентът Юн Сук-йол се смята, че е по-близък до бизнес кръговете и може прокара отново подобно увеличаване на максимално допустимата работна седмица, преди да доближи до края на първия си мандат през 2027 г.
Според 31-годишната журналистка Лий Йо той потенциално може да има база, върху която да стъпи за подобни промени, тъй като много хора от по-старите поколения подкрепят реформата. Тя цитира собствения си баща, според когото промените не са толкова лоши, като според нея това е свързано именно с културата на "Палюге! Палюге!".
"Много сме благодарни на предишните поколения за това, което направиха. Те са изградили страната ни с много труд. Но ние не искаме да живеем така", коментира Лий пред в. "Ел Паис".
По думите ѝ сегашните отрицателни реакции спрямо увеличението на максималната допустима работна седмица представляват един опит на новите поколения да се откъснат от този забързан и фокусиран предимно върху задълженията начин на живот.
Това обаче все още е доминиращата култура в страната. През 2021 г. средно в Южна Корея хората са работили по 1915 часа на година, според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Това е с 199 часа повече от средното за ОИСР, като страната се нарежда на пето място по този показател. За сравнение - в Германия, която също е известна с трудолюбието си и педантизма си, хората са работили средно по 1349 часа за цялата 2021 г.
Нещо повече, липсата на време е голяма грижа за повече от половината корейци. Общо 54,4% от хората в страната са на мнение, че времето не им стига да си починат пълноценно, става ясно от данни на правителството в Сеул, част от проучване за това как корейците оползотворяват времето си. Проучването се провежда в извадка от около 30 хил. души на всеки пет години.
От данните там също става ясно, че 52,2% от анкетираните призовават за намалено работно време. Затова и мнозина възприемаха закона за таван на работната седмица от 52 часа за нещо положително.
Затова и толкова хора сега приемат новата реформа като заплаха за самия си начин на живот и за перспективите за бъдещето.
Жените в Южна Корея са особено уязвими в това отношение, като все повече от тях решават, че не могат да балансират между кариера и семейство и избират да се развиват професионално.
През 2022 г. страната отбеляза най-ниските нива на раждаемост в света - 0,78. През последните осем години раждаемостта постоянно намалява и през 2020 г. Южна Корея за първи път регистрира повече смъртни случаи, отколкото раждания. Миналата година е имало 249 000 раждания и 372 800 смъртни случая.
Някои от причините младите корейци да не създават семейства са огромните разходи за отглеждане на деца, непосилно скъпите жилища и мрачните перспективи за работа. Когато към това се прибави и идеята за работа от тъмно до тъмно, е напълно разбираемо защо толкова много млади хора предпочитат да оставят семейството на заден план.
По време на протестите срещу трудовата реформа демонстрантите лансираха тезата, че премахването на тавана на работната седмица ще увеличи рисковете за здравето, цитирайки високите нива на самоубийства в страната, проблемите със стреса и феномена "смърт от преумора".
Миналата година Корейският институт по здравеопазване и социални въпроси анкетира 22 000 души в проучване за баланса между професионалния и личния живот.
На въпрос колко часа биха искали да работят, средният респондент отговаря 36,7 часа седмично. Проучването установява, че докато по-възрастните поколения са по-щастливи да работят по-дълго, колкото по-млад е респондентът, толкова по-малко време иска да прекарва в работа.
Просто за младите поколения "Палюге! Палюге!" вече не е тази мантра за добро и щастливо общество.
