САЩ официално се оттегли от договора за ликвидиране на ракети със среден обсег на действие - споразумението с Русия от края на Студената война, което се смяташе за гаранция срещу ядреното въоръжаване на двете страни.
Мнозина смятат, че краят на договора от 1987 г. създава сериозна опасност от срив в политиката за възпиране от разработване и употреба на ядрен арсенал, за чието въвеждане бяха нужни десетилетия. В тази група влиза и Михаил Горбачов - бившият съветски лидер, чийто подпис стои под обезсиленото споразумение редом до този на Роналд Рейгън.
Администрацията на Тръмп обаче възприема тази мярка като санкционен ход срещу Москва, която отдавна нарушава условията на договора. А отказът от него може да се окаже нужен за Съединените щати и с оглед на евентуален бъдещ военен конфликт с Китай, пише "Вокс", като цитира военни експерти.
Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие е подписан на 8 декември 1987 г. във Вашингтон от държавените ръководители на САЩ и СССР. Споразумението налага забрана на двете страни да разполагат наземни крилати ракети, които могат да достигнат цели в обхват от 500 до 5500 км.
Рейгън и Горбачов подписват споразумението в опит да подобрят отношенията между двете страни в последните години на Студената война. Договорът от 1987 г. не забранява на Москва и Вашингтон да разработват крилати ракети, които могат да се изстрелват от въздух или от морски установки.
Проблемът е в това, че Русия видимо нарушава въпросното споразумение през последните няколко години.
През 2014 г. администрацията на Барак Обама обвини Кремъл за тестването на крилата ракета в пряко нарушение на договора.
Последният повод за напрежението беше демонстрацията на новата руска крилата ракета 9М729. Руските власти твърдят, че ракетите 9M729 имат максимален обсег от 480 км. САЩ обаче смятат, че официалните данни са значително занижени и обсегът е най-малко 2600 км. Това означава, че ракетите имат потенциал да поразят почти всяка европейска столица.
Русия също твърди, че армията на Съединените щати не спазва условията на договора (обвинение, което Вашингтон отрича).
В крайна сметка, през октомври 2018 г. Доналд Тръмп обяви, че САЩ ще се оттегли от договора, ако в срок от 60 дни - до 2 февруари - Русия не се върне към изпълнение на условията. Предупреждението сложи началото на серия от спешни преговори между двете столици в опит за възстановяване на нормалните отношения. Страните обаче така и не постигнаха споразумение.
НАТО се опита да увеличи натиска, като през декември обвини Русия в нарушение на международен договор. Кремъл отново не отстъпи и това принуди Тръмп да сложи окончателния край на споразумението, който беше потвърден и по време на годишната му реч за Състоянието на съюза през февруари.
"Преди десетилетия Съединените щати подписаха договор с Русия, в който се споразумяхме да ограничим и намалим ракетните си способности. Докато ние следвахме това споразумение буква по буква, Русия многократно нарушаваше условията му. Затова днес обявявам, че Съединените щати официално се оттеглят от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие", каза той пред Конгреса.
Този анонс беше последван от 6-месечен срок, по време на който САЩ се подготвяше за прекратяването на споразумението и даваше последна възможност на Русия да се върне към масата за преговори. И това не се получи. А и никой не е очаквал изненадващ обрат. По този начин договорът практически спря да съществува на 2 август 2019.
Today, the #INFTreaty ceases to exist. Russia bears sole responsibility for the Treaty’s demise. #NATO will respond in a measured & responsible way and continue to ensure credible deterrence & defence. NATO statement: https://t.co/h6UPUVoryH pic.twitter.com/ZqRPECPb8g
— Jens Stoltenberg (@jensstoltenberg) August 2, 2019
"Днес Договорът за ликвидиране на ракети със среден обсег на действие спира да съществува. Русия носи цялата отговорност за края на договора. НАТО ще отговори по премерен и отговорен начин, като ще продължи да гарантира надеждно възпиране и отбрана", обяви генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг.
"Съединените щати няма да останат страна по споразумение, което целенасочено се нарушава от Русия", каза държавният секретар на САЩ Майк Помпео в петък. Той посочи, че поведението на Москва застрашава стратегическите интереси на САЩ, а разработването на ракети със среден обсег на действие от руска страна е пряка заплаха както за Вашингтон, така и за партньорите и съюзниците на страната.
Какво следва оттук нататък? Имаше ли смисъл да се пази договор, който явно не обвързва страните със задължителна сила? Или изоставянето на една от малкото писмени гаранции за възпиране е крайно рисков ход, който може да изправи две световни ядрени сили пред военен конфликт?
Експертите и политическите лидери, които се занимават пряко с ограничаването на този риск в глобален мащаб, са изключително притеснени от развитието на ситуацията.
Бившият координатор на програмата за ограничаване на ядрения арсенал към Държавния департамент Бони Дженкинс посочва, че благодарение на договора от 1987 г. са унищожени общо 2692 ракети.
"Вместо да подчертаваме това постижение, сега отваряме възможността за нова надпревара във въоръжаването, като премахваме ограниченията, наложени от договора. Това е поредна стъпка назад в отношенията с Русия", предупреждава тя.
Критиката й съвпада с основните съображения на общността за ядрено възспиране: колкото по-малко бариери има пред Русия и САЩ, толкова по-голяма е опасността от ескалация във въоръжаването до момент, в който напрежението между двете страни доведе до пряка заплаха от ядрена бомбардировка.
Бившият държавен секретар на Рейгън Джордж Шулц също подчертава, че "Щом INF* беше скъсан, сякаш не е нищо особено, това показва до каква степен хората са забравили за силата на ядрените оръжия. Някой ден ще се окаже прекалено късно".
Срокът на последното подобно двустранно споразумение между САЩ и Русия - т.нар. New START, или Договор за мерките за бъдещото съкращаване и ограничаване на стратегическото офанзивно въоръжение - изтича през 2021 г. Едва ли то ще бъде удължено с нови пет години.
Други експерти обаче подкрепят решението на администрацията на Тръмп като правилен ход. Преди всичко, смятат те, Америка не бива да се ограничава, докато Москва грубо нарушава условията на Договора. Нещо повече - през 2018 г. руският президент Владимир Путин се похвали със създаването на нови хиперзвукови крилати ракети, което по думите му може да ударят всяка точка по земната повърхност и да обезсмислят американската противоракетна отбрана.
Русия не е единствената грижа на Пентагона. В доклад от миналата година американското министерство на отбраната предупреди, че Китай подобрява изключително бързо своя ракетен арсенал, което може да доведе до затруднения за американските бойни кораби при доближаване до крайбрежието на страната при евентуален военен конфликт.
Експертите посочват, че договорът от 1987 г. поставя САЩ в твърде неблагоприятна позиция в глобален мащаб, затова е нужно да се вземат мерки за възстановяване на баланса.
Дали ходът на Тръмп е хитра стъпка напред в геополитически план, или е първа крачка към ядрен апокалипсис в необозримо бъдеще, никой не може да предвиди. Но и Китай, и Русия, а и други страни по света имат видима мотивация да развиват стратегическия си арсенал. И по всичко личи, че осъзнатата заплаха от времето на Студената война вече не може да ги спре.
* INF - английското съкращение на наименованието на договора, от Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty.
