На 1 януари 2023 г. Хърватия стана 20-ата страна, присъединила се към еврозоната. Страната замени традиционната си местна валута - куната, за еврото.
Местните власти се надяват, че с тази крачка ще направят икономиката си по-силна и по-стабилна, като също така ще повишат и стандарта на живот за гражданите си.
Въпреки това обаче мнозина се обявиха срещу смяната на куната, като според тях подобно нещо ще доведе до рязък скок в цените на фона на и без това сериозната инфлация, през която Хърватия премина през миналата година. Храна за тези страхове даде и сериозната пропаганда от евроскептични и проруски кръгове.
Оправдават ли се обаче тези страхове след реалната смяна на валутата в страната? Отговорът на този въпрос зависи от това кого питате.
Цените на редица продукти действително тръгнаха нагоре, след като множество търговци ги закръглиха в своя полза при промяната на валутата.
Това накара правителството още на 5 януари да предприеме мерки срещу тази практика. Властите в Загреб обявиха, че ще налагат глоби, ще отменят енергийни субсидии и ще вдигат данъците на онези търговци, които се изкушават да вдигат рязко цените си покрай приемането на eврото.
Асоциацията на търговците в страната обаче отхвърли обвиненията на правителството с мотива, че нейните членове просто се адаптират спрямо инфлацията и повишените разходи за суровини и за енергия. На годишна база Хърватия регистрира инфлация от 13,1% - сред най-високите нива в Европейския съюз (ЕС) за миналата година.
Според Мартин Вачич от Асоциацията на работодателите в страната ръст в цените се наблюдава само сред малък брой продукти.
"Цените през 2022 г. се повишиха с 15% до 20%. Те със сигурност не се повишиха през периода на преминаване към еврото. Не мисля, че това е война между правителството и търговците, това е натискът от страна на правителството и опит да направи нещо, за да спре инфлацията", коментира той пред местни медии.
Въпреки това според Хърватската асоциация на потребителите ръстът на цените е реалност, като за някои продукти има доклади за скок до 20% в рамките на само ден.
Проблемът идва от това, че става въпрос за продукти от малката потребителска кошница - това, което хората си купуват на ежедневна база.
"Кафето, хлябът... сега цените са по-високи, отколкото преди Нова година. Хората нямат много пари за харчене, храната е много скъпа, отоплението, електричеството също е скъпо, така че е много трудно да се живее. Хърватия е малка страна, пенсиите не са високи, така че можете да си представите как възрастните хора живеят", коментира Ана Кнежевич, председател на Хърватската асоциация за защита на потребителите.
Много потребители се оплакват, че промяната се отразява доста в цените по заведенията за хранене и в кафенетата, където сметката за едно кафе вече излиза значително повече. И докато собствениците се оправдават с цялостното повишаване в разходите за живот, властите в Хърватия виждат сериозна спекула.
Реакцията на правителството се изрази в назначаването на масови проверки върху бизнеса. След две седмици на засилен контрол стана ясно, че 40% от фирмите неоснователно са вдигнали цените си.
Провинилите се ги очакват солени глоби - до 26 хил. евро за фирми и 1090 евро за еднолични търговци, като те вече се прилагат върху провинилите се.
Хърватският премиер Андрей Пленкович се зарече, че завишаването на цените покрай смяната на валутата няма да остане безнаказано, тъй като изкуствено дърпа инфлацията в страната нагоре.
По думите му редица търговци са свалили цените си от края на декември, като това се потвърждава и от данните за инфлацията за последния месец от миналата година.
Според Националното статистическо бюро на Хърватия в края на 2022 г. цените са били средно с 0,3% по-ниски в сравнение с това, което са били през ноември, което доведе до спад на годишната инфлация от 13,5% през ноември до 13,1% през ноември края на декември. За година страната отчита среден ръст на цените от около 10,8%.
Там се вижда, че макар цените на храните да продължават да се увеличават, транспортът и горивата в страната са станали по-евтини спрямо ноември.
Междувременно двете водещи вериги за търговия на дребно в Хърватия - Konzum и Lidl, обявиха в отделни изявления, че след 1 януари 2023 г. не са повишавали цените на продуктите си.
Анализаторите са на мнение, че ситуация като сегашната е напълно очаквана. Според тях ако има увеличение в цените на продуктите, то се дължи не толкова на смяната на парите в страната, колкото на ефектите от инфлацията, която тепърва предстои да бъде овладяна.
Съседна Словения, която въведе еврото още през 2007 г., също отчете повишена инфлация в рамките на 7-8% след присъединяването си към еврозоната. Това явление приключи бързо, като само за три месеца цените бяха вкарани в норма.
Някои опозиционни лидери в Хърватия сега критикуват правителството, че въвежда еврото във време на висока инфлация и енергийна криза, предизвикана от войната в Украйна, като същевременно не реформира достатъчно икономиката си.
Правителството отдавна се застъпва за предимствата от използването на еврото, заявявайки, че то ще укрепи икономиката, ще подобри инвестиционния климат и ще направи Хърватия по-устойчива на външни шокове.
Очаква се преминаването към еврото и влизането в Шенгенското пространство да стимулират сектори като туризма, който към момента представлява 24% от БВП на Хърватия. Управляващите очакват тези промени да насърчат и производството, което стои зад над 12% от БВП.
БВП на Хърватия нарасна с 6% през 2022 г., но прогнозата за 2023 г. е за ръст само 1%, отчасти поради високата инфлация.
