Хизбула е шиитска ислямистка политическа партия и паравоенна организация от Ливан, където обширните ѝ силови структури, политическа дейност и система за предоставяне на социални услуги я превръщат в една истинска "държава в държавата".
Появила се в хаоса на петнадесетгодишната гражданска война, създадената от Иран групировка, е мотивирана от противопоставянето си на Израел и съпротивата срещу западното влияние в Близкия изток.
Със своята история на терористична дейност в целия свят, части от Хизбула, а в някои случаи и цялата организация, са определени за терористична група от много държави и организации.
През последните години съюзът с Иран и Сирия въвлякоха групировката в сирийската гражданска война, където подкрепата ѝ за режима на Башар ал Асад превърна Хизбула в една от най-ефективните военни сили в региона.
Появата на "Партията на Аллах" може да бъде считана като пряко следствие от гражданската война, дейността на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и Първата ливанска война с Израел от 1982 г.
Вакуумът, получил се в Южен Ливан след прогонването на ООП от там, постепенно бива успешно запълнен от новосформираната шиитска организация, която официално е създадена през 1985 г, но нейната основа е поставена няколко години по-рано чрез инструктори от Иранската революционна гвардия.
Още от създаването си Хизбула е неизменно свързана с Иран, а малко по късно става важен партньор и на Сирия. След ислямската революция в Техеран през 1979 г. е взето решение за създаване на политически субект в Ливан, който да бъде използван като инструмент за разпространяване на идеите на революцията и осъществяване на интересите на аятолах Рухолах Хомейни.
Ливан представлява идеалното място за изграждането на подобна структура поради няколко причини.
На първо място конфесионалният тип на политическата система създава условия за маргинализиране на шиитската общност, която към този момент е най-бедната в Ливан, и акумулира в себе си силно усещане за съществуваща социална и политическа несправедливост.
На второ място стои гражданската война, а след това и нахлуването на израелската армия, от чиито действия страдат най-много шиитите в Южен Ливан и Бейрут.
Именно в ситуация на гражданска война, съпътствана от пълен хаос, разпад на държавност и военна намеса на две съседни държави, се създават условия за податливост към разпространение на фундаменталистки и дори радикални идеи, идващи от Иран.
Веднъж пуснали корен, подобни идеи лесно изграждат основа за омраза към чуждестранните сили на САЩ, Франция и Израел, имащи присъствие в Ливан, както и към техните прозападно настроени съюзници сред християнските общности.
Не бива да се пропуска и фактът, че в Ливан, както и в Иран водещият клон на шиитския ислям е един и същ - известен е като имамизъм. Факт, който се явява още една свързваща линия между режима в Техеран и мнозинството ливански шиити.
Идеологията на Хизбула е моделирана по ученията на аятолах Хомейни и се основава на нуждата от създаване на ислямско общество. Тази необходимост е наложена от проникването на западната култура, която корумпира и покварява съзнанието на обикновения човек. Той е станал егоистичен и себичен, и е спрял да следва указанията на Аллах.
Идеята, е че само чрез връщането към корените на исляма, хората биха могли да възстановят своето културно и социално единство.
В своя основополагащ манифест от 1985 г. организацията декларира верността си към "един лидер, мъдър и справедлив наставник, изпълняващ всички необходими условия да бъде върховен лидер: Рухолах Хомейни".
През 2009 г. Хизбула издава обновена версия на документа, където е затвърдена позицията относно Иран като "централна държава в ислямския свят". Все пак ислямистката реторика като цяло е смекчена, а акцентът е изместен в посока адаптиране към новите политически реалности в региона и нуждата от приобщаване към други религиозни групи извън шиитската общност.
Повратната точка в историята на Хизбула е мирното споразумение от Таиф през 1989 г., което подпечатва края на опустошителната гражданска война.
Условията на променена среда в Ливан налагат нуждата от цялостното преструктуриране и включване в политическия живот като пълноправен субект. От този момент нататък, организацията се превръща в стройна политическа формация, която активно се включва в управлението на страната.
Временно е изоставена революционната част от идеите на Хомейни за създаване на обща ислямска държава. На преден план излиза тенденцията за приспособяване към ливанската политическа действителност и набиране на политически съюзници. Стига се до извода, че първо трябва да бъде поетапно и постепенно осъществена ислямска революция в Ливан по подобие на тази в Иран, а след това да бъде продължен походът за създаване на обща ислямска държава.
През 1992 г. Хизбула за първи път участва в парламентарни избори, като от този момент насетне се установява като основен фактор в ливанския политически живот.
Големият политически успех на Хизбула безспорно се дължи на добрата социална политика, която партията води на местно ниво.
Тя управлява множество болници, аптеки, училища, както и земеделски и професионални центрове, които предлагат безплатни обучения за квалификации. В цялата страна оперират фондации и учреждения за подпомагане на социално уязвими групи, а във всички публични институции, които се управляват от Хизбула, членовете на партията могат да използват безплатни услуги.
От друга страна стоят детски, младежки и различни работнически сдружения, които в комбинация с цяла една медийна група, съумяват да осигурят достъп до всяка част на ливанското общество.
В контекста на традиционно слабата ливанска държавност и честата невъзможност на правителствата да осигуряват базови социални услуги, добрите социални политики, съчетани с постоянната религиозна пропаганда се оказват изключително успешни инструменти, чрез които Хизбула успява да разширява членската си маса и да набира популярност.
Във военно отношение конфликтите срещу Израел през последните три десетилетия ясно показват капацитета на Хизбула като една ефективна, отлично обучена и дисциплинирана бойна единица.
Организацията извлича поуки от опита и грешките на ООП, действаща в Южен Ливан през 1970-те и 1980-те, за да успее да се специализира в използването на асиметрични партизански тактики срещу превъзхождащ противник.
Хизбула оцелява на три пъти срещу Израел, като след всеки конфликт съумява да се възстанови напълно и в последствие да увеличи своя потенциал. Спокойно може да се каже, че организацията е единствената бойна единица наред с йорданския Арабски легион през 1948 г., която до този момент относително успешно се е изправяла срещу израелската армия.
След 2012 г. Хизбула взема участие и на фронта в Сирия където се превръща в един от стълбовете на президента Асад, подпомагайки неговия режим да си възвърне голяма част от загубените територии. В този период е натрупан безценен военен опит във воденето на оперативни действия на различни терени и срещу разнообразни противници.
Така към момента Хизбула е интегрална част от широката мрежа прокси съюзници на Иран, разпръсната в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен и Ивицата Газа като част от по-широкото регионално съперничество с Израел и монархиите в Персийския залив.
Без съмнение може да се счита, че Хизбула е един от пионерите в използването на атентатори-самоубийци като част от своя богат инструментариум военни тактики, а тероризмът - като основен метод за изпълнение на радикалните и революционни идеи, които партията изповядва.
До 1990 г. основното оперативно поле на действие е Ливан. Проведени са десетки бомбени атентати срещу международни цели, при които загиват стотици хора. След края на гражданската война терористичната дейност се разширява, а сред известните атаки, за които се смята, че Хизбула има участие е бомбеният атентат срещу Центърът на еврейската общност в Буенос Айрес от 1994 г, при който загиват 85 души.
Ръководството на партията никога не е поемало отговорност за извършването на определен атентат. В повечето случаи тя бива поета от някоя по-малка организация или клетка, за която се смята, че има връзки и получава финансиране от Хизбула или Иран.
Въпреки, че все още няма доказано пряко участие на Хизбула в даден атентат през последните 30 години, партията е обявена за терористична организация от 14 държави, включително САЩ, Великобритания и Франция. Европейският съюз включва в своя списък на терористични организации само военното крило на Хизбула заради самоубийствения атентат на летище "Сарафово" в Бургас през 2012 г.
Хизбула, наред със сирийските тайни служби, са основните заподозрени и за убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири през 2005 г. Той е убит при бомбен атентат в центъра на Бейрут, при който загиват още 21 души.
На последните избори от пролетта на тази година коалицията, водена от Хизбула загуби своето мнозинство в парламента за сметка на независими кандидати и партии, близки до монархиите в Персийския залив, САЩ и Европа
Очевидно ливанските граждани отнеха част от доверието си в групировката на фона на предполагаемото ѝ участие в гигантската експлозия на пристанището в Бейрут през 2020 г., при която загинаха над 200 души. Съдебно разследване повдигна обвинения в престъпна небрежност срещу подкрепяни от Хизбула политици и предизвика вълна от насилие и въоръжени сблъсъци между с поддръжници на други партии.
Нарастването на независимите и антисистемните кандидати, избрани в последния парламент сигнализира, че в Ливан расте недоволството не само срещу иранските протежета, но и изобщо срещу повечето традиционни партии, свързвани с текущото катастрофално икономическо състояние на страната.
Все пак Хизбула остава единствена въоръжена политическа партия в Ливан и една от най-опасните военни структури в целия Близък Изток.
