Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Малкото споразумение с голям потенциал за Близкия изток и Европа

Израел и Ливан са на път да постигнат историческа сделка Снимка: iStock
Израел и Ливан са на път да постигнат историческа сделка

Един дългогодишен спор е на път да бъде разрешен през тази седмица.

Съвсем наскоро членове на преговарящите екипи на САЩ, Ливан и Израел обявиха, че е постигнато споразумение за определяне на морската граница между двете близкоизточни държави, които формално все още са в състояние на война помежду си.

Като основен медиатор в преговорите американският президент Джо Байдън пръв приветства споразумението и посочи към потенциалните по-широки последици за Близкия изток и глобалната енергийна политика.

"Енергетиката - особено в Източното Средиземноморие - трябва да служи като инструмент за сътрудничество, стабилност, сигурност и просперитет, а не за конфликт", заяви той миналата седмица и поздрави временния премиер на Израел Яир Лапид и ливанския президент Мишел Аун.

"Това споразумение защитава сигурността и икономическите интереси на Израел, които са от решаващо значение за насърчаване на неговата регионална интеграция. За Ливан то предоставя пространството за започване на собствени проучвания и експлоатация на енергийни ресурси", добави Вашингтон в официалната си позиция.

Сделката вече бе приета в Ливан, като остава същото да се случи и в Израел, преди да бъде окончателно подпечатана на официална церемония. Според специалния пратеник на САЩ Еймъс Хохстийн тази формалност ще се случи в четвъртък след заседание на кабинета на Лапид.  

Само по себе си споразумението има доста ограничен обхват и се отнася към територия от около едва 850 квадратни километра по общата морска граница. Ключовото в случая е, че въпросният регион е богат на офшорни залежи природен газ.

Спорът за границата и съответно докъде да се простират изключителните икономически зони на двете държави датира още от появата на държавата Израел през 1948 г. Той обаче е оставен на заден план, докато през 2010 г. не е открито находището Кариш, което се намира от израелската страна, но е оспорвано от Ливан, където предполагат, че продължава и на тяхна територия.

Така е открит съседния басейн Кана. Неговият потенциал все пак остава неясен, тъй като липсата на дефинирана граница между двете държави не дава възможност да бъде изследван неговия потенциал.

В крайна сметка според споразумението Кариш остава собственост на Израел, а първите добиви от там ще започнат да се експлоатират веднага след официалното приключване на спора. От своя страна другото находище попада изцяло под контрола на Ливан с уговорката, че "Израел ще бъде обезпечен" от компаниите, управляващи Кана "за правата върху всякакви потенциални залежи".

Въпреки че ще отнеме години, преди проучването в спорната територия да даде резултати, очакванията са, че тя е път за излизане на Ливан от тежката икономическа криза от последните няколко години заради потенциалните приходи и привличането на чужди инвестиции. 

Още през 2018 г. започна първата вълна от масови протести срещу широкоразпространената корупция и липсата на отчетност. Гигантската експлозия на химикали на пристанището в Бейрут през лятото на 2020 г., при която загинаха над 200 души, до голяма степен бе приписана като резултат от некомпетентността и корупцията в правителството.

Самият взрив пък, в комбинация с разгара на COVID-19 пандемията, допълнително влоши икономическата ситуация в страна със свръхвисока инфлация, обезценяване на местната валута, дефицит на чужда такава и постоянен, почти хроничен недостиг на стоки от първа необходимост и горива.

На този фон през пролетта на 2022 г. се проведоха парламентарни избори, които дадоха преимущество на партии, близки до монархиите в Персийския залив, САЩ и Европа за сметка на проиранската коалиция, водена от Хизбула.

Неслучайно именно лидерът на радикалната групировка Хасан Насрала вече заяви, че започването на експлоатация на Кариш представлява "червена линия", а отговорът на Лапид бе, че ако Хизбула реши да ескалира, "цената ще я плаща Ливан".

Именно с иранското протеже са свързани критиките от страна на консервативната опозиция в Израел, която използва случая в своята предизборна кампания за предстоящия парламентарен вот след около седмица. Бившият министър-председател Бенямин Нетаняху обвини Лапид, че е прескочил парламента в целия процес на одобряване на споразумението и заяви, че то развързва ръцете на радикалите от Хизбула.

Въпреки тези думи сделката изглежда носи ползи най-вече на Израел, тъй като страната поема контрол над вече изследвано находище, за което се знае, че има капацитет от около 64 милиарда кубически метра газ.

В същото време за Кана не се знае дали разполага с достатъчни количества синьо гориво, които да направят добива икономически изгоден, а при положение, че има тяхното разпределение тепърва ще бъдат уточнявано и съвсем не е ясно до колко ще бъде в полза на Ливан. Единственият гарант ще бъде отново посредничеството на Вашингтон.

Друго основателно притеснение е корупцията в страната и възможността част от приходите да се озоват именно в касите на Хизбула, вместо да се използват за укрепване на икономиката и реформи.

Въпреки всичко в голяма степен самата сделка може да се окаже важна за целия регион.

"Отключването" на Кариш е добра новина за Европа. То разкрива нова опция в непосредствена близост до ЕС, която да се използва в контекста на необходимостта за диверсификация от руски природни ресурси.

Освен това неспособността на "оста на съпротивата" в лицето на Хизбула, Иран и Сирия да блокират сделката показва ерозията на тяхното вътрешнополитическо влияние в Ливан. Очевидно "Партията на Аллах" губи част от силните си позиции, които имаше до последните парламентарни избори.

Нещо повече - с по-малко влияние на радикалите се увеличават шансовете за известно сътрудничество между Израел и Ливан. Да, двете държави ще продължават да контактуват помежду си единствено и само чрез посредници, но находището Кана е първият случай, при който двете държави ще работят заедно по какъвто и да е сериозен въпрос.

А това създава основа, върху която да се стъпи, при преговори за други спорни въпроси между двете държави, които технически са в състояние на война от десетилетия.

Провалът на Хизбула и нейните покровители в Техеран и Дамаск да блокират споразумението за морска граница дава повод за оптимизъм, че Ливан в дългосрочен план може да се присъедини към по-широкия арабски подход за нормализиране на отношенията с Израел.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените