Дебатът "за" и "против" ядрената енергия е далеч от края си. Енергийната криза покрай войната в Украйна и търсенето на алтернативи на изкопаемите горива допълнително наляха масло в десетилетния спор, а редица страни начело с Франция и Великобритания строят нови централи.
За добро или лошо най-голямата европейска икономика обаче окончателно взе страна в този спор. На 15 април Германия спира последните си три атомни реактора и казва "сбогом!" на ядрената енергия.
Така страната ще изпълни докрай плана си за отказ от ядрената енергия. Решението беше взето още през 2002 г., а през 2011 г., след аварията във Фукушима, правителството на тогавашния канцлер Ангела Меркел окончателно прие плана за постепенното закриване на тези производства.
"Дори във високотехнологична страна като Япония рисковете, свързани с ядрената енергия, не могат да бъдат контролирани на 100%", мотивира тогава решението Меркел на фона на най-големите антиядрени демонстрации, състояли се някога - в Германия против реакторите протестираха 250 000 души.
В Германия настроенията против атомната енергия са традиционно силни от десетилетия. Още през 70-те и 80-те години в Западна Германия протестите са многохилядни, а катастрофата в Чернобил през 1986 г. допълнително настройва хората в страната против реакторите.
Самата участваща в настоящото управление Зелена партия е възникнала отчасти като продължение на движенията срещу атомната енергия, а мястото ѝ в дебата по темата е ясно - против АЕЦ.
Дори и войната в Украйна и последвалата опасност от сериозна енергийна криза не можаха да спасят немската ядрена енергетика.
До последните си часове трите реактора - в Бавария, край Щутгарт и до границата с Нидерландия, работеха на авариен режим, осигурявайки 70 гигаватчаса ток дневно, което покрива между 3 и 7% от енергийните нужди на страната. На 15 април обаче потокът секва и съоръженията постепенно ще бъдат демонтирани.
Първоначално те трябваше да спрат работа на 31 декември 2022 г., но събитията в Украйна и спирането на руския газ за Европа доведоха до кратка отсрочка, и то с цената на огромни разногласия в управляващата коалиция. Сега обаче моментът настъпва.
Но въпреки традиционните антиядрени настроения в Германия, въпросът нужно ли е страната да се отказва от ядрената енергия точно сега така и не намира ясен отговор, а с наближаването на последните часове на АЕЦ общественото мнение се оказа разделено. Социологическо проучване, поръчано от "Билд ам Зонтаг", сочи, че 52% от хората подкрепят удължаването на живота на трите ядрени реактора, а 37% са твърдо против.
Противоречиви са и сигналите от политиците.
"Изключването им е преди всичко е начало за сигурна, нискорискова, достъпна и чиста енергия, вход към ерата на възобновяемите източници", очаквано коментира пред ДПА лидерът на участващата в правителството Зелена партия Риканда Ланг.
Според Свободната демократическа партия - либералите, които също са част от управляващата коалиция, атомната енергия е необходима, за да се гарантират доставките на ток в страната. "Продължаването на работата им е необходимо за енергийната сигурност и отказа от въглищни централи", обяснява Биджан Джур-Сарай, секретар на либералите.
Социалдемократите, водещата партия в коалицията, отхвърлят този аргумент.
"Енергийните доставки в Германия са осигурени и след 15 април. Който твърди друго просто настройва общественото мнение и подклажда страховете на хората", казва пред "Велт" един от говорителите на партията Якоб Блакненбург.
От опозицията не смятат, че краят на ядрената енергия помага на околната среда. Според Йенс Шпан, бивш здравен министър и представител на консерваторите, демонтирането им е "черен ден за опазването на климата".
Въпреки няколкомесечното отлагане, моментът и сега не изглежда особено подходящ. Според Йохен Винклер кмет на градчето Некарвещайм, където е един от реакторите, "заради високите цени на енергията и проблема с климатичните промени, има гласове за удължаване на живота на реакторите".
"Ако зимата беше по-трудна, налагаше се спиране на тока и имаше недостиг на газ, можеше да има и нова дискусия. Но нямахме проблеми благодарение на големия внос на втечнен газ", смята обаче Винклер.
Германия започна да изключва ядрените си реактори през 2003 г. и извади от експлоатация общо 16. Постепенно мощностите бяха замествани с алтернативни източници на енергия - например последните 3 централи са осигурявали 30 на сто от електричеството през 1997 г. на фона на настоящите около 6%.
Посоката е ясна - само за десетилетие делът на ВЕИ енергията в Германия е скочил от 25 на 46%.
Това обаче не се смята за достатъчно както за правителството, така и за поддръжниците на чистата енергия, тъй като Германия изостава от климатичните си цели.
Следващата е закриване и на въглищните централи - повечето до 2030 г., а последните - до 2038 г. Те все още осигуряват една трета от тока в страната и дори производството беше увеличено, за да компенсира липсата на газ от Русия.
За да се осигурят алтернативите обаче, Германия трябва да инсталира "4 или 5 вятърни турбини дневно", сочат сметките на канцлера Олаф Шолц. Това е доста далеч от общо 551-те турбини, задействани през 2022 г.
Очаква се процесът да се ускори, благодарение на законови промени, които улесняват одобрението на проектите за вятърна енергия и нужните мощности да се появят.
Това обаче трудно може да убеди привържениците на ядрената енергия, доста от които и в Европа, че това, което прави Германия, е оправдано.
