Един от най-големите страхове на човечеството по време на Студената война е потенциалното избухване на ядрен конфликт между САЩ и Съветския съюз. Две сили с достатъчно голям арсенал, който би могъл да нанесе непоправими щети на Земята.
Дълги години светът сякаш бе забравил за подобна опасност, но войната в Украйна отново изведе на преден план старите страхове на фона на няколко скрити заплахи от страна на Москва.
Неслучайно двама изследователи от новозеландския институт за рискови анализи Adapt Research правят изследване за това кои са местата по света, които биха могли да съхранят човешката цивилизация в случай на ядрен апокалипсис.
Проучването е публикувано в журнала Risk Analysis в края на миналата година и описва Австралия и Нова Зеландия като островните държави, които имат най-голям капацитет да произвеждат достатъчно храна за населението си след "внезапна глобална катастрофа, ограничаваща слънчевата светлина".
Подобно нещо би се случило при ядрена война, избухване на супервулкан или удар от астероид.
Авторите Мат Бойд и Ник Уилсън сравняват 38 островни държави по 13 фактора, които биха могли да се окажат решителни в подобни условия. В тях влизат ефекта на бедствието върху климата, възможност за задоволяване на хранителните нужди, енергийна самодостатъчност и производство на основни стоки.
Тук Австралия и Нова Зеландия изпъкват като две държави със силно развито селско стопанство, намиращи се далеч от вероятните места в Северното полукълбо, където би се развил най-негативният възможен сценарий на ядрена война.
Различни симулации показват, че пълномащабен конфликт между САЩ и Русия, които разполагат с най-големите ядрени арсенали в света, би довел до минимум 360 милиона жертви в рамките на първите 24 часа.
В момента Вашингтон и Москва са се договорили да ограничат своите стратегически ядрени оръжия до общ максимум от 3100 броя, както е упоменато в подновения през 2010 г. Договор за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия (СТАРТ II).
Те обаче са повече от достатъчни за пълен апокалипсис, тъй като мощността на съвременните ядрени бойни глави от такъв калибър многократно надминава 100 килотона.
Русия и САЩ едва ли ще се ограничат до обстрелване на своите територии. В цели могат да се превърнат и техни съюзници, някои от които също разполагат с ядрени оръжия. Това са Великобритания, Франция, Китай, Пакистан, Индия, Израел и Северна Корея.
Те заедно имат над 1200 ядрени бойни глави с различна мощност.
Оттам нататък следва най-лошият възможен вариант, а десетките милиони загинали в първите часове биха представлявали само началото на катастрофа с дългосрочни последствия за цялата планета.
Социален, обществен, политически и икономически колапс, драстични климатични промени и радиоактивно замърсяване ще бъдат само част от предизвикателствата, с които ще трябва да се справи човечеството.
От тях най-сериозно ще бъде ядрената зима.
Гигантските пожари вследствие на ядрените експлозии ще унищожат огромна част от горите в Северното полукълбо. Хиляди огнени стихии по едно и също време ще изпратят толкова голямо количество сажди и пепел в атмосферата, че небето ще бъде изцяло затъмнено за десетилетия напред. Това ще означава нажежаване на озоновия слой и появата на гигантски озонови дупки, което ще доведе до екстремно увеличаване на ултравиолетовото облъчване.
В същото време слънчевата светлина ще бъде прекъсната и ще се стигне до глобален спад на температурите на световния океан и сушата.
Оттам идва срив на възможностите за земеделие, животновъдство и риболов. Смята се, че в рамките на първите две години след войната ще загинат около 5,3 милиарда души, най-вече вследствие на глад и недохранване.
Логично големи територии като Австралия и Нова Зеландия, които се намират най-далеч от афро-евразийския материк, Северна и Южна Америка, могат да се считат за подходящи места с възможност да понесат най-леко катаклизмите.
Австралия разполага с развита инфраструктура, огромна хранителна индустрия, достатъчно голям енергиен излишък и стабилна здравна система, които биха били изключително важни за съхраняване на действащите институции и държавност и запазване на социалната кохезия.
Основен проблем обаче е военно-политическата обвързаност със САЩ и Великобритания. Това превръща Австралия в потенциална цел по време на ядрена война.
От своя страна Нова Зеландия изглежда далеч по-неутрална във военно отношение. Също така се намира още по-далеч и чисто географските ѝ характеристика я правят по-устойчиво място по отношение на драстични температурни промени.
"Тук имаме изключително ефективно производство на храни, което би могло да задоволи новозеландците многократно дори само от износа в момента", смята единият от авторите на изследването професор Ник Уилсън от университета Отаго в Уелингтън.
Според него най-лошият сценарий включва срив от 61% на отглеждането на основни зърнени култури, но дори тогава страната му ще има достатъчно запаси.
Все пак за него остава много сериозен проблема със зависимостта на Нова Зеландия от внос на горива и други продукти.
"Загрижен съм за чувството на фалшива сигурност тук", казва Уилсън. "Страната вече няма никакви съоръжения за рафиниране на гориво и е силно зависима от вноса на дизел, пестициди и машини, необходими за поддържане на селскостопанския сектор."
Сред останалите държави, които могат да влязат в списъка на най-безопасни места са Исландия, Соломоновите острови и Вануату.
