Руините на потопени преди десетилетия градчета отново се появиха на бял свят в Испания през последните седмици. Причината е в сушата, която измъчва страната и която води до намаляването на водата в язовирите до опасен минимум.
Изкуствените водни басейни са запълнени на средно 35% от капацитета си, което е най-ниската стойност от 1995 г. насам.
Най-засегната е южната автономна област Андалусия, където язовирите са запълнени средно на критичния капацитет от 25,7 процента. Основният язовир на провинция Малага е с едва 11% запълнен капацитет - нещо, което не се е случвало от изграждането му през 80-те години на миналия век, посочва испанското англоезично издание "Олив Прес".
Това едва ли ще се промени - метеоролозите предвиждат оставащите месеци от годината в Малага да са с малко валежи и да са по-топли от обичайното. Нещо повече, за Малага и провинции като Кордоба, Севиля, Кадис и Уелва се очакват с 33% по-малко дъжд от средното.
Десетки някога потопени в язовирите обекти - църква, гробища, мостове, пътища, руини от отминали времена - вече се подават над водата, а на някои места могат да бъдат достигнати пеша и човек да се разходи сред тях.
Например църква от XI в., намирала се в потопеното през 1965 г. каталунско градче Сан-Рома-де-Сау, се появи отново, макар обикновено само камбанарията ѝ да се е подавала над водата.
Със сушата вървят и пожарите. През 2022 г. в Испания е имало най-много пожари за последните 14 години и най-много щети, нанесени от тях. 417 са били пожарите, а обгорена територия е 2,97 млн. декара, сочат данните на Европейската система за горски пожари.
Заплахата е не само за Иберийския полуостров. Сушата в Испания може да има и глобални последици, тъй като говорим за страната, която традиционно е най-големият производител на плодове и зеленчуци в Европейския съюз.
Особено застрашен е добивът на маслини, а страната осигурява около половината от световните количества зехтин. Добивът за тази година е с една трета по-малко и не се очертава дъжд, който да оправи ситуацията.
"Трябваше да са изпълнени с маслини сега, близо до беритба. Но не са", казва пред "Би Би Си" фермерът Франсиско Елвира, докато показва маслиновите си дръвчета. "А това е реколтата, която трябва да произведе олиото за супермаркетите следващата година", обяснява той.
Фермерите се ориентират към слънчогледите, за да покрият недостига на олио от ангажираната с войната Украйна - най-големият производител на такова. Но слънчогледите също се нуждаят от дъжд, а липсата му няма как да доведе до силна реколта.
Понякога необходимостта от вода за поливни нужди води и до влошаване на екологичната обстановка.
Пример за това е най-голямото постоянно езеро в Испания - Сана Олала, намиращо се в националния парк Доняна, което се превърна в кална локва това лято. Години суша и прекомерно използване са нанесли своите щети на водната площ, която традиционно не пресъхва през най-горещите месеци.
Езерото е пресъхнало за пръв път от 50 години, съобщиха експерти от испанския Национален изследователски съвет на 5 септември т.г.
Сред причините са климатичните промени и минно замърсяване, но и изсушаването заради земеделие около Доняна.
Призивите на активисти бяха пренебрегнати и по-рано тази година още 14 хиляди декара земя край националния парк бяха вкарани в регулация, което доведе и до нови незаконни кладенци, с които фермерите опитват да поливат новите си земи.
Още през 2007 г. Световният фонд за природата предупреди, че ягодовите ферми край парка могат да му нанесат катастрофални поражения. 95% от испанските ягоди обаче се произвеждат именно в този район. Вредата от тях идва от използваните пестициди, но и от незаконните кладенци.
В тази сложна ситуация испанските власти обръщат поглед към океана.
В момента се разширяват станции за обезсоляване на океанска вода и се строят нови такива, макар на това да не може да се гледа на цялостно решение на комплексния проблем със сушата.
В тези станции, намиращи се край брега, се изпомпва вода от океана, половината от която се обезсолява, а изкараната от нея сол се вкарва в другата половина, която след това се връща обратно в океана без щети за околната среда.
Една такава станция в град Алмерия в момента произвежда по 90 хиляди кубични метра пречистена вода дневно, но е получила заповед в рамките на четири години да увеличи добива на 130 хиляди кубични метра дневно.
А докато изсушаването на Иберийският полуостров продължава, има риск потребителите в дори по-отдалечените краища на Европа постепенно да започнат да усещат отражението му и върху собствения си джоб.
