Всеки има своята роля и отговорност както към планетата, така и към своето здраве и това на децата си. Като потребители ние имаме силата да бъдем част от промяната и да допринесем за едно по-добро утре, подбирайки тези продукти, които са полезни за нас, и в същото време са устойчиви за планетата.
Търговските вериги също имат роля за тази промяна и един от добрите примери у нас е Лидл България. Компанията предприе нов пакет от мерки за изпълнение до 2025 г., предназначени да подкрепят здравословното и устойчиво хранене.
Спрямо последните глобални изследвания на водещи експерти, Lidl се ангажира да работи още по-амбициозно в посока увеличаване на растителния и пълнозърнестия асортимент, намаляване на солта и захарта в продуктите си собствена марка и детския маркетинг, като спира да рекламира храни за деца с високо съдържание на наситени мастни киселини, захар или сол. Един от нагледните примери в асортимента е айран Pilos, който вече има 20% по-малко сол спрямо първоначалната си рецепта. Чрез тези мерки, компанията надгражда досегашните си усилия да предлага качествени, здравословни и устойчиви хранителни продукти.
Да следваме балансиран начин на живот става все по-трудно в забързаното ни ежедневие. В търсене на основните предизвикателства за поддържане на здравословна и устойчива диета и как да намерим правилния баланс, се срещаме с проф. д-р Людмила Иванова, специалист по хранене и диетика с над 40 години медицински опит, за да коментираме темата.
Проф. Иванова, какви са основните проблеми, които срещате в своята практика, по отношение на нездравословното хранене и последиците от него?
На първо място е важно да знаем какво е здравословно хранене. Според специалистите, здравословен е този хранителен режим, който доставя енергия и всички хранителни вещества, които са необходими за осигуряване на адекватен растеж и развитие, поддържане на нормално телесно тегло и добро здраве, съобразени с възрастта, пола, двигателната активност и физиологични състояния като бременност и кърмене. Особено важно е да подчертаем, че ако се храним здравословно, намаляваме риска от възникване на редица заболявания и в дългосрочен план това може да ни осигури активно дълголетие.
Един от водещите фактори за широкото разпространение на сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, хипертония и някои видове рак е наднорменото тегло, последица от нездравословен начин на хранене, в съчетание с вредни навици и липса на физическа активност.
Затлъстяването е един от сериозните проблеми на съвременния човек, който придобива пандемично разпространение. То не е естетически проблем, както често се успокояваме, а официално е признато за заболяване от редица експертни групи в становище от 2017 г. на Световна федерация по затлъстяването. По данни на Световната здравна организация от доклад през 2022 г., затлъстяването и наднорменото тегло сред възрастното население в Европа е достигнало до 60%, а през последните пет десетилетия процентът на затлъстяване в региона е нараснал със 138%.
България не прави изключение от тази тревожна тенденция и е сред водещите държави в Европа по наднормено тегло и затлъстяване сред възрастното население.
Трябва да отбележим обаче, че все повече темата за нездравословното хранене и важността от следването на балансирана диета набират популярност. За съжаление, за много от хората набавянето на правилните продукти за дневното балансирано меню се оказва предизвикателство, по ред причини като наличности, цена, логистика. И тук само може да ме радва фактът, че вече и в големите вериги като Lidl има разнообразие от качествени и достъпни продукти, които са с подобрени рецепти и правят следването на балансиран режим по-лесно.
Какви са вашите съвети за здравословно хранене, които всеки може да приложи в ежедневието си?
Това, което всеки може да направи, е да спазва основните принципи на здравословното хранене, а те са - умереност, балансираност, постоянство и контрол. Основен принцип е да създадем устойчив режим на хранене с малки порции, но с храни с висока хранителна стойност.
За да се храним здравословно, е необходимо да консумираме разнообразни храни в умерени количества, като спазваме определено съотношение в чинията - препоръчително е половината количество да се заема от зеленчуци и плодове, като първите да са в превес, а другата половина да е разделена поравно на източници на протеини от растителен и животински произход и пълнозърнести храни, които доставят сложни въглехидрати с нисък гликемичен индекс. Чаша нискомаслено мляко, кефир и айран могат да осигурят нужните за здравето на костите минерали. В същото време е важно да консумираме онези продукти, които имат намалено съдържание на сол и захар в състава си. Не на последно място, здравословният избор предполага консумацията на растителни мазнини като маслиново, рапично, ленено и орехово масло, както и ядки, като всички изброени са източници на някои много специални мастни киселини.
Каква е препоръчителната формула за пълноценно меню, което да е здравословно и същевременно устойчиво?
Добавяйки устойчиво към здравословно по отношение на нашето меню, несъмнено става въпрос за такъв модел на хранене, включващ повече храни на растителна основа, които не застрашават екологичното равновесие, не замърсяват околната среда, не разхищават земните ресурси, като същевременно могат да осигурят питателна храна и да съхранят здравето на постоянно нарастващото световно население. Такъв модел на хранене беше създаден през 2019 г. от комисията EAT Lancet и се нарича Планетарна здравословна диета. Тя е изготвена от екип от 37 световно признати експерти по хранене, обществено здраве, устойчивост, селско стопанство и политика, като научна основа за глобална промяна в храненето.
Този модел не се различава съществено от съвременните препоръки за здравословно хранене, но има по-силно изразена растителна ориентация, без да бъде строго вегетариански. Счита се, че умелото съчетаване на храни, източници на растителни протеини като изброените, може да задоволи напълно потребностите от пълноценен белтък за всички хора на възраст над две години.
Здравословният модел на хранене с грижа за околната среда може да изглежда така: ежедневно плодове и зеленчуци (без картофи), пълнозърнести храни, два пъти седмично варива, два пъти седмично риба, ядки, зеленчуково-яйчен ден, един път седмично птиче месо, оризови, бадемови и соеви млека, кисело мляко или кефир, зелен чай и вода и много малко количество нетлъсти меса.
Изводът тук е, че е необходим още по-активен обществен диалог за ползите за здравето и за планетата от консумирането на храни на растителна основа. И както виждате от примерното меню, то далеч не изключва животински продукти, а прокламира балансираност в режима на хранене.
