Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как жегата в Гърция убива толкова много туристи

Високите температури карат мозъка да взема грешни решения Снимка: Getty Images
Високите температури карат мозъка да взема грешни решения

Подранилата жега в Гърция придобива все по-зловещ оттенък.

Шести турист е загинал в южната ни съседка - германец на 67 години е открит мъртъв на остров Крит. Той е тръгнал на поход и е открит издъхнал в каньон.

Преди това имаше още няколко смъртни случая на различни места в Гърция, включително и този на популярния британски водещ д-р Майкъл Мозли. Отделно има и три сигнала за изчезнали чуждестранни гости, които още се издирват.

Между случаите има доста прилики.

Гърция беше засегната от най-ранната си гореща вълна - още в средата на юни бяха регистрирани температури над 40 градуса.  

Жегата в Гърция е изпепеляваща. Снимка: Getty Images
Жегата в Гърция е изпепеляваща.

Местните власти също предупредиха, че при инцидентите има общ модел. Повечето жертви са по-възрастни хора - над 55 години. Всички те са решили да направят разходка сред природата на фона на високите температури, поясни пред "Ройтерс" говорителят на полицията на Южна Егея преди седмица.

Това че високите температури са опасни не е нещо, което повечето туристи да не знаят, особено хора в по-напреднала възраст. В случая с Майкъл Мозли например става дума и за човек с медицинско образование, който е напълно наясно от рисковете от преход при много горещо време.

Въпреки това той намери смъртта си в жегата на остров Сими, след 2 часа ходене и вероятно объркан маршрут.

С други думи - едва ли тези хора са самоубийци, които с ясно съзнание правят неразумни избори.

Според науката е възможно те да са станали жертва на пагубното въздействие на екстремната жега върху мозъка, който не успява да взема подходящи решения и дори да оценява адекватно риска.

Чувството сякаш функционираш по-бавно, затъпяваш или направо си объркан и трудно вземаш решение при горещо време е нещо, което доста хора са изпитвали.

При по-голяма жега или по-продължително излагане на високи температури, този процес може да се задълбочи.

Мозъкът, или по-точно една област от него - хипоталамусът, отговаря за цялостната регулация на температурата на тялото. Човешкият организъм функционира оптимално при телесна температура от 36-37, до 38 градуса. Тогава биохимичните процеси протичат нормално и органите и клетките работят правилно.

Потенето осигурява охлаждане, но води до загуба на течности. Снимка: iStock
Потенето осигурява охлаждане, но води до загуба на течности.

При повишение на външната температура, хипоталамусът реагира и задейства обичайния отговор - потенето. Изпаряването на потта разсейва топлината и охлажда.

Това обаче води до обезводняване и загуба на течности - електролити и соли, които са важни за работата на клетките. Обезводняването води и до прегряване на органите.

Това важи и за мозъка - намаляването на телесните течности в тялото и на кръвния поток към този орган влияе пряко на работата му.

Експеримент на Деймиън Бейли, професор по физиология и биохимия в Университета на Южен Уелс, Великобритания, сочи, че намалението на кръвния поток към мозъка може да е 9-10%.

"Това е много, при положение, че няма достатъчно гориво в двигател, който работи на пълни обороти през цялото време", обяснява Бейли пред "Си Ен Ен", сравнявайки мозъка с джип "Хамър".

Специалистът е провел тестове с хора в специална камера, в която температурата се е повишила от 21 на 40 градуса.

Екстремната жега влияе и на комуникацията между нервните клетки. "Невронните мрежи, които обикновено помагат на хората да мислят ясно, да преценяват, помнят и формулират идеи, могат да излязат от строя", обяснява специалистът по невронаука от Университета на щата Вашингтон Ким Майденбауер.

Така става по-трудно да вземаш по-сложни решения, включително и по коя пътека да тръгнеш на преход.

Подобно нещо може да изглежда лесно, но изисква преценка на множество различни фактори и всъщност е по-трудно.

Освен това има данни, че при излагане на екстремна горещина хората са по-склонни да вземат рисковани решения и да действат по-импулсивно, допълва специалистът по невронаука.

Замъглената преценка заради комбинацията от влошена когнитивна функция с променено възприятие на риска може да има доста сериозни последствия, включително и животозастрашаващи - както например може да е станало и в Гърция.

Има и физиологично обяснение защо пострадалите там са на възраст от 55 и нагоре години. По-старите хора, особено от 65 г. нататък, не винаги имат оптимална терморегулация. Подобен риск съществува и за прекалено малки деца и за бременни жени.

Което не означава, че останалите са застраховани - горещините могат да повлияят на когнитивните функции на всеки. Ако времето е много горещо, от грешни решения не са застраховани и хора в добра форма, които знаят какви са рисковете и си носят много вода.

По принцип доброто физическо състояние и приемът на много течности помагат, но най-умното нещо, което може да се направи, е при температури, които гонят 40 градуса, да не се подлага тялото на сериозно физическо натоварване на открито.







 

Най-четените