В сряда вечер в близост до терена на "Сан Сиро" можеше да бъде забелязан самият Кларънс Зеедорф.
Мистър Шампионска лига отразява турнира за Amazon Prime този сезон и е страхотно да го видим отново в близост до тъчлинията - тъй като е култова фигура за надпреварата и все още e единственият футболист, печелил Лигата с три различни отбора.
46-годишният нидерландец беше част от последните големи състави на Милан, онези, които играха финали в Манчестър, Истанбул и Атина.
Тогава халфовата линия на "росонерите" беше абсолютно легендарна и включваше още един плеймейкър с огромно въображение в лицето на Андреа Пирло, както и Дженаро Гатузо и Масимо Амброзини.
Футболните ценители няма как да не помнят майсторството на Зеедорф като футболист, но може и да са позабравили краткия му и злополучен период като треньор на Милан през 2014 г.
Неговият момент дойде в залеза на ерата на Силвио Берлускони като собственик. Тогава Берлускони, в поредната си предизборна кампания, беше уволнил Масимилиано Алегри и беше обявил на целия си предизборен щаб, че треньорът му не разбира нищо от футбол.
Алегри беше последният, донесъл Скудето на Милан, но какво от това? Собственикът се беше опълчил дори на най-доверения си човек Адриано Галиани и за пръв път от четвърт век влиянието на Галиани върху клуба беше под въпрос.
Берлускони беше повишил дъщеря си Барбара в изпълнителен директор и ценеше нейното мнение, а именно тя предложи Зеедорф за треньор - макар че по това време халфът още играеше за Ботафого и нямаше никакъв треньорски опит.
Цялата операция сякаш беше обречена на провал и нищо чудно, че нидерландецът се задържа само 4 месеца на поста. Милан вече беше в упадък и назряваше криза, която щеше да продължи години наред.
Именно Зеедорф беше начело на тима, когато Милан за последно игра в елиминационната фаза на Шампионската лига. Тогава италианският гранд беше елиминиран от Атлетико Мадрид на Диего Симеоне - друг виден халф от същата ера като Зеедорф, който обаче вече си създаваше сериозно реноме и като треньор.
В двата мача между Атлетико и Милан на голямата сцена изгря сравнително неизвестният дотогава Диего Коща. Той се разписа три пъти за категоричния общ резултат 5:1, сложил край на пътя на "росонерите".
Цели осем години славният клуб така и не успяваше да се завърне в тази фаза на Шампионската лига, а това е твърде дълъг период за гранд с такава история, особено във времето на социалните мрежи, когато пет минути понякога се усещат като цяла вечност.
Е, добре че поне Twitter още не е съществувал, когато Милан остава без титла над 4 десетилетия между 1907 и 1951 г. Както и когато изпада на два пъти през 80-те.
Да, последното десетилетие беше тежко за тима, но е имало и по-тежки времена. Просто Шампионската лига е твърде важен турнир за 7-кратния европейски шампион и за феновете основното мерило си остава представянето в Европа.
Спечелването на Серия "А" за пръв път от 11 години беше голям успех, но за широката публика завръщането на Милан ще бъде факт едва при нов триумф в Шампионската лига - какъвто в момента изглежда твърде малко вероятен заради структурните ограничения на италианския футбол, издигането на притежаваните от държави клубове и финансовата доминация на Висшата лига.
В Милан нямат друг избор, освен да се развиват по естествен и устойчив начин, с постепенни подобрения, а не с преследване на мигновени резултати.
Още една стъпка в тази посока е излизането от групата в Шампионската лига, осигурено тази седмица с категоричното 4:0 над РБ Залцбург. Възходящата линия под ръководството на Стефано Пиоли продължава и неслучайно в понеделник той подписа нов договор до 2025 г.
През миналия сезон Пиоли върна Милан в Лигата на богатите за първи път от седем години, но жребият не прояви милост към младия му тим и го събра в група с Ливърпул, Атлетико и Порто.
"Росонерите" завършиха последни, отпаднаха от Европа, но получиха възможността да се концентрират върху първенството и станаха шампиони.
Сега шансовете за солидно представяне в групата бяха по-добри, съставът беше разширен спрямо предния сезон, играчите са по-зрели, а и самата група със Залцбург, Челси и Динамо Загреб се оказа по-лесна.
Но Милан се сблъска с някои твърде познати проблеми. Както и преди година, титулярният вратар Майк Менян изпусна повечето мачове от групата заради контузия.
Червеният картон на Фикайо Томори срещу Челси напомни за случилото се на Франк Кесие срещу Атлетико миналата година. Този път обаче Милан преодоля пречките и записа авторитетни разгроми над Динамо и Залцбург.
Оливие Жиру пък затвърди репутацията си на играч за голямата сцена, способен да решава определящи за целия сезон мачове.
Французинът обърна наопаки голямото дерби срещу Интер през февруари, за да засили Милан към титлата, а в сряда срещу Залцбург записа два гола и две асистенции.
После нямаше как да не признае, че това е била перфектна вечер за него и за целия отбор.
Пиоли продължава с тактическите ходове и предложи схема с ясно изразено трио в защита, с Тео Ернандес и Анте Ребич по крилата и с Рафаел Леао много близо до Жиру в атаката.
А Раде Крунич отбеляза гола в началото на второто полувреме, който на практика реши мача. Така босненецът се реваншира за големия пропуск на "Стамфорд Бридж", когато можеше да изравни срещу Челси.
Показателно е, че головете за "росонерите" в груповата фаза идваха от хора като Алексис Салемакерс, Томазо Побега и Матео Габия.
Това не са големите звезди в отбора и техният принос изкарва на преден план успехите в селекцията и умението на Пиоли да използва качествата и на футболисти, които не играят постоянно.
Заради техния принос Милан създава впечатление на истински обединен отбор, който печели заради задружността, а не заради блясъка на няколко всеизвестни имена.
Засега Пиоли е търпелив с привлечените през лятото футболисти и те нямат кой знае какъв принос за тима.
Шарле де Кетеларe, Малик Тиав, Ясин Адли ще бъдат интегрирани постепенно и може би към тях ще трябва да бъде проявено същото търпение, както към Леао и Сандро Тонали. Но предпоставките са налице този Милан да става по-добър.
След класирането за осминафиналите техническият директор Паоло Малдини говори пред Зеедорф и пред друг бивш съотборник, Алесандро Неста.
"Предприехме това пътуване преди 4 години и през този сезон искахме да надградим. Искахме да бъдем отново на върха в Италия и да прибавим европейско измерение, което винаги е било присъщо на Милан. Не е лесно, защото все още сме много далеч финансово от други претенденти", отбеляза легендата.
"Аз обаче съм гладен за още и ми харесва да виждам, че същото важи за отбора и за клуба".
Ще видим какво ще отреди на Милан жребият в понеделник, но отборът липсваше на Шампионската лига - и е добра новина, че се завърна там, където му е мястото, с постепенна и целенасочена работа.
